Регионална икономика и развитие: Област Стара Загора с устойчив икономически ръст и засилваща се регионална конкурентоспособност
Състояние и структура на регионалната икономика
Област Стара Загора заема стратегическа позиция в Югоизточния район (NUTS 2), като нейното развитие е пряко свързано с високата териториална достъпност и интегрираност в националните и европейските транспортни мрежи. През региона преминават ключови инфраструктурни оси – автомагистрала Тракия (A1), първокласният път I‑5/Е85 (север-юг), както и железопътната линия Пловдив-Бургас, част от коридора Orient/East‑Med на TEN‑T. Това съчетание укрепва позицията на областта като естествен логистичен център и подпомага привличането на инвестиции, мобилността на ресурси и нейното икономическо развитие.
Източник: НСИ и собствени изчисления
Таблица 1. Основни показатели, характеризиращи икономическото развитие на област Стара Загора, 2024 г.
Област Стара Загора за 2024 г. произвежда брутен вътрешен продукт (БВП) в размер на 12 659,23 млн. лева по текущи цени, което е ръст от 19,24% спрямо предходната година (Таблица 1). Така областта запазва 4-то място в страната по произведен БВП след областите София (столица), Пловдив и Варна.
Стойността на произведения брутен вътрешен продукт в област Стара Загора формира 48,77% от БВП на Югоизточен район, запазвайки третото място след Югозападен и Южен централен район, тенденция поддържана за последните 17 години. Произведеният БВП в областта формира 6,18% от общото за страната. На човек от населението в област Стара Загора е произведен БВП в размер на 43 721 лв., отбелязвайки също ръст по номинална стойност от 7 251 лв. (19,88%) спрямо 2023 г. По този показател областта продължава да заема 2-ро място в страната, веднага след София столица (с 69 259 лева). За сравнение, стойността на БВП на човек от населението в Югоизточен район е 27 273 лв., а на страната – 31 811 лв.
Област Стара Загора продължава да бъде водещ индустриален регион в България, като се отчита приносът ѝ в брутната добавена стойност (БДС) на региона и страната. Номиналната стойност на създадената БДС в област Стара Загора възлиза на 11 045 млн. лв., като секторът на индустрията формира 68,18%, секторът на услугите – 30,11% и аграрният сектор добавя само 1,71% (Таблица 1). Създадената БДС от сектор Индустрия в областта формира 33,25% от общата БДС, създадена в ЮИР и 4,21% от БДС, създадена в страната. За 2024 г. спрямо 2023 г. сектор Индустрия в областта бележи ръст от 23,36% (с почти 1426 млн. лв. повече), сектор Услуги добавя 315 млн. лв. повече (ръст от 10,45%), докато Аграрният сектор отбелязва нов спад от 2,64% (с 5 млн. лв. по-малко).
Основният принос в добавената стойност на областта се определя от доминиращата роля на индустрията, в т.ч. на енергетиката, концентрирана в комплекса Марица изток. В рамките на комплекса функционират основни електроцентрали като Ей И Ес – 3С Марица изток I ЕООД, ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД, Мини Марица изток ЕАД, КонтурГлобал Марица Изток 3 АД и Брикел АД, които традиционно формират значителен дял от националното електропроизводство. Секторът е в процес на трансформация, продиктувана от зеления и справедлив преход. В този контекст Контур Глобал Марица Изток 3 вече планира стъпки към репрофилиране на мощности към ВЕИ и системи за съхранение на енергия (BESS), а експлоатационният режим на част от въглищните блокове се адаптира към сезонни и пикови потребности. Този процес води до трансформация на енергийния и индустриалния сектор в региона, което от своя страна поставя акцент върху необходимостта от нови политики за квалификация на човешкия капитал, диверсификация, модернизация и разширяване на индустриалните територии, включително в Индустриална зона Загоре и индустриалния парк в с. Еленино. Паралелно с енергетиката, значима роля имат и силно развитите предприятия от машиностроенето и отбранителната индустрия, сред които Арсенал АД, М+С Хидравлик АД, Бъдещност АД, както и свързаните с тях доставчици и партньори. Те поддържат стабилен експорт, внедряват модерни производствени технологии и допринасят за интеграцията на региона в международните производствени вериги. Значителен принос в добавената стойност на областта имат и предприятията от хранително‑вкусовата промишленост, сред които КЕН АД, Загорка АД, Градус‑1 ЕООД, Градус‑98 АД и Аякс‑1 ООД. Тяхната дейност в производството и преработката на месо, отглеждането на птици и свине и производството на хранителни продукти и пиво допринася за разширяване на индустриалната база и заетостта в региона. Секторът на търговията също има роля в общата икономическа активност, като предприятия като Арсенал – 2000 АД, СИБИЕС ООД, Медина Мед ООД, Роси ЕООД, Юнимет ЕООД и други допринасят за оборота и логистичната свързаност на региона. Макар търговията да попада в сектора на услугите, тя подкрепя индустриалните предприятия чрез снабдяване, дистрибуция и обслужване на производствените процеси.
Област Стара Загора затвърждава позицията си като водещ индустриален и енергиен център в България, подкрепен от силна инфраструктурна свързаност и значителен принос към регионалната и националната икономика. Устойчивият ръст на БВП и БДС, доминиран от индустрията, подчертава стратегическото значение на региона, въпреки предизвикателствата на зеления преход. Тези тенденции очертават необходимостта от целенасочени политики за модернизация, диверсификация и развитие на човешкия капитал, които да гарантират дългосрочната конкурентоспособност на областта.
Инвестиции и иновации
Общо инвестициите, направени в област Стара Загора за 2024 г. нарастват с близо 5% спрямо 2023 г., достигайки 1 265 688 хил. лв. (Таблица 2), като заемат 32,77% от общите 3 862 135 хил. лв. направени разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в ЮИР и 3,39% от общите за страната.
Източник: НСИ и собствени изчисления
Таблица 2. Основни показатели, характеризиращи инвести-ционната и иновационна активност в област Стара Загора, 2024 г.
Разходите за придобиване на ДМА в Югоизточен район за 2024 г. намаляват с 4,21% като достигат 3 862 135 хил. лв. (10,36% от общите за страната). Най-голям обем инвестиции в ДМА се отчитат традиционно в икономическите дейности: Добивна, преработваща и друга промишленост; Доставяне на води; Канализационни услуги, Управление на отпадъци и възстановяване – 35,79% от общите за района, следвани от инвестиции в Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство с 21,10%; в Селско, горско и рибно стопанство – 10,46%; в Строителството – 10,13%, Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа – 9,49%, и в Операции с недвижими имоти – 7,73%. Най-голям ръст на инвестициите от 48,85% спрямо предходната година се наблюдава във Финансови и застрахователни дейности, следван от Строителството – с 39,43%, Операции с недвижими имоти – с 12,28% и Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения – с 8,81%. Спад в инвестициите за изминалата година се отчита във всички останали сектори, като най-голям такъв е отчетен при Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности – с 26,14%, следван от Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности – със 17,03%, Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа – с 12,07%, Селско, горско и рибно стопанство – с 9,12%, Индустрия (с изкл. на строителството) – с 8,74%, и най-малък е спадът в Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство – с 5,40%.
Съотношението на разходите, извършени за придобиване на ДМА в тези сектори, се различава от това за страната. Основните икономически дейности, в които е инвестирала страната за 2024 г. традиционно са в Селско, горско и рибно стопанство – 26,47% от общите за страната; в Строителството – 21,41%; Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности – 10,14%; Финансови и застрахователни дейности – 10,12%, Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство – 8,71%, докато в Индустрия (с изкл. на строителството) е инвестирала 8,50%.
По данни на НСИ, за 2024 г. за област Стара Загора размерът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор възлиза на 910 102,6 хил. евро. (Таблица 2), отбелязвайки ръст от 11,26% (92 077 хил. евро) на привлечените средства. ПЧИ, привлечени от област Стара Загора, формират 27,66% от общите ПЧИ в ЮИР (за сравнение за 2023 г. делът е 25,10%) и 2,68% от общите ПЧИ в България. Водещи сектори от интерес за инвеститорите в Стара Загора продължават да са промишлеността и енергетиката.
За област Стара Загора за поредна година се наблюдава ръст на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) от 7,33% (повече с 2 759 хил. лв.) изпреварващ средния ръст на страната – 7,27%. Разходите за НИРД за 2024 г., извършени в областта, формират над 60,73% от общите разходи за НИРД за ЮИР и 2,57% от тези на страната. В структурата на разходите за НИРД по сектори през 2024 г. най-голям е делът на сектора на предприятията – повече от 65,12%, следвани от държавния сектор с 26,97%. Преобладаващата част от разходите за НИРД (около 56% от общите) се осъществява от големите предприятия (250+), опериращи в секторите Професионални дейности и научни изследвания; Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения и Преработваща промишленост. И през 2024 г. се запазва тенденцията за ежегодното нарастване на стойността на научноизследователските разходи. Въпреки този резултат, интензивността на НИРД за 2024 г. възлиза на 0,77%, което е спад от 0,02% спрямо 2023 г. Въпреки повишените разходи за НИРД, интензивността отразява сравнително ниски нива на инвестиции в сравнение със заложените в Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г. цели на ЕС.
През 2024 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност в област Стара Загора продължава да намалява и е отчетен спад от 2,19% (за сравнение в страната се наблюдава ръст от 3,47%) до 1 562 души, формирайки 63,44% от заетите с НИРД в ЮИР спрямо предходната година.
Регионалната икономика на област Стара Загора запазва водещите си позиции в страната благодарение на високия дял на индустрията в брутната добавена стойност и значимия принос към националния БВП. Данните за 2024 г. показват стабилен ръст на икономическата активност, подкрепен от развитието на ключови сектори като енергетиката, машиностроенето и услугите. Въпреки отчетените структурни предизвикателства, областта демонстрира способност да привлича инвестиции и да поддържа конкурентоспособност чрез модернизация и силна инфраструктурна свързаност. Наблюдаваните тенденции подчертават необходимостта от активни политики за квалификация на човешкия капитал, модернизация на производствените мощности и разширяване на индустриалните територии, включително в развиващите се индустриални зони. В перспектива областта следва да насочи усилия към диверсификация на икономическата база, стимулиране на иновациите и привличане на високотехнологични инвестиции, за да осигури дългосрочна устойчивост и адаптивност в условията на зелен преход. В този контекст област Стара Загора разполага с потенциал да затвърди и разшири ролята си като устойчив индустриален и икономически център в национален мащаб.
Регионална конкурентоспособност
Разбирането за конкурентоспособността на регионите се основава на наличието на специфични системни условия, които позволяват на местните предприятия да оперират ефективно на националните и международните пазари, като същевременно гарантират задържането на добавената стойност в пределите на териториалната единица. В контекста на област Стара Загора това се проявява чрез способността на региона да привлича и поддържа стратегически производствени мощности, които не само запазват пазарните си позиции, но и генерират висок стандарт на живот за местното население. Статистическите данни потвърждават тази теза, като областта традиционно заема второ или трето място в страната по брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, често надхвърляйки 20 хил. лева, което е пряко следствие от високата концентрация на тежка индустрия и енергетика. Регионалната конкурентоспособност тук не е просто сбор от икономически индикатори, а сложна съвкупност от социални условия и качество на живот, които са критични за постигането на устойчиво развитие в дългосрочен план.
Настоящият фокус върху регионалната конкурентоспособност отразява нарастващия консенсус, че в условията на глобализирана икономика именно регионите са основните субекти, които се съревновават за привличане на инвестиционен капитал. В област Стара Загора този процес е силно изразен чрез развитието на индустриални клъстери, като сектор Индустрия формира близо 50% от брутната добавена стойност на регионалната икономика, което е значително над средното за страната, като значим дял има и хранително-вкусовата промишленост. На териториално ниво се осъществява ключовият трансфер на знания и технологии, като взаимодействието между Тракийския университет и местния бизнес създава динамична среда за иновации. Специализацията в енергетиката и машиностроенето позволява на региона да се възползва от натрупания опит и вече изградените ефективни производства, за да продължи технологичното си развитие и в бъдеще. Подобен прогрес неминуемо ще доведе до създаването на нови работни места във вече съществуващите организации, както и до изграждането на изцяло нови такива, които да обслужват възникналите нужди от продукти и услуги, но същевременно ще са необходими и прецизно планиране и координация на индустриалната политика, за да се гарантира, че технологичният напредък няма да доведе до социална изолация на определени групи от трудовия пазар.
Централна роля в този процес играят институционалните фактори, които изграждат правната и административна рамка за икономически растеж. Ефективните институции в Стара Загора успяват да създадат предсказуема среда, която привлича както външни инвестиции, така и висококвалифицирани кадри, което е видно от ниските нива на безработица, често вариращи между 3% и 4% през последните години. Въпреки тези позитивни тенденции, институционалното управление трябва да отчита специфичните регионални рискове, произтичащи от моноструктурния характер на икономиката в общините Раднево и Гълъбово. Прекомерният фокус върху въгледобива и производството на електроенергия от лигнитни въглища, което осигурява около 30% от националния енергиен баланс, създава сериозни структурни дисбаланси в светлината на европейските екологични изисквания. Ето защо, дългосрочната конкурентоспособност на областта все повече ще зависи от способността на институциите да диверсифицират икономическата база и да смекчат негативните външни ефекти, като същевременно запазят водещата роля на региона като енергиен и индустриален стълб на националната икономика.
Област Стара Загора бележи значим ръст на основните икономически показатели през 2024 година (изложението по-долу ползва данни от НСИ и Търговския регистър). Брутният вътрешен продукт на глава от населението се повишава с 7 250 лв., или около 3 700 евро, което е увеличение от близо 20%. Подобна динамика на ключови икономически показатели е ясен показател за конкурентното развитие на областта, която успява да изпревари средния темп на нарастване за страната от 10%. Този вид процеси се свързват с повишената през 2024 година инвестиционна активност на предприятията в област Стара Загора, като средните стойности на активите на организациите (групирани по техния размер на големи, средни, малки и микро) бележат трайно повишение през последните пет години, като същото важи и за броя на наетите в някои от тях лица.
Понижението на някои икономически резултати в област Стара Загора през 2023 година се дължи основно на спада на брутните печалби на най-големите организации с дейности, свързани с производство на електрическа енергия и свързаните с този сектор дейности. Тази тенденция остава непроменена и през 2024 г., като дори се задълбочава при някои от тях. Пряката зависимост между икономическите резултати на най-големите предприятия в областта и цялостното ѝ развитие постепенно намалява след 2022 година. Най-големите 52 организации в област Стара Загора успяват да генерират едва 21% от брутната добавена стойност през 2024 година, спрямо 39% през 2023 г., средните (общо около 250 фирми) генерират около 27%, а малките и микропредприятията имат силно положителен тренд и съответно повишен относителен дял в създаваната добавена стойност през 2024 година – близо 52% за региона. Тенденцията на понижение на концентрацията на икономиката на област Стара Загора показва повишената ѝ устойчивост и конкурентоспособност. Икономическото развитие на малките и средните предприятия, особено през последните две години, показва добър икономически климат в областта и подобряване на условията за създаване и развитие на бизнеси. Тези резултати предполагат бъдещото привличане на повече инвестиции от други региони на страната и извън нея.
Две от трите средни предприятия, отчели най-висока печалба през 2024 година, са пряко обвързани със селско стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Това е значима промяна спрямо икономическата структура на региона през 2022 година, когато средните предприятия с най-високи резултати бяха тясно обвързани с големите производства, занимаващи се с производство на въоръжение и боеприпаси или производство на електроенергия. Развитието на хранително-вкусовата промишленост в област Стара Загора създава стабилна основа за икономическото ѝ развитие, поради традиционно значимото търсене на произвежданите продукти.
Разпределението на икономическата роля на големите и средните предприятия има и пряко отношение към броя на заетите в тях, като около 50% от заетите лица в областта са наети именно там. За разлика от вече представеното отношение при генерираната БДС, при броя на заетите, то е по-балансирано, като в 50-те големи предприятия работят около 31% от заетите, а в средните работят близо 19%. Тази значима разлика в двете съотношения доказва много по-високата брутна добавена стойност, генерирана от един служител в средните предприятия. По-доброто въоръжаване на труда и инвестициите направени в техника, инвентар и управление в тези предприятия, позволява те да имат висока производителност на труда.
От представената дотук информация относно динамиката през последните няколко години може да се заключи, че конкурентоспособността на област Стара Загора във все по-малка степен започва да зависи от процесите, протичащи в 50-те най-големи предприятия в нея. Динамичните процеси, протичащи в секторите в областта на енергетиката и военната индустрия трябва да се наблюдават и управляват от местните институции, доколкото те имат механизми за това, като се осигури необходимата подкрепа за продължаващото развитие на локалните организации в тях, поради ключовата им роля при формирането на конкурентоспособността на област Стара Загора.
Устойчивостта на регионалната икономика в област Стара Загора през съвременния етап на развитие се обуславя от осезаема промяна в тежестта на отделните пазарни субекти, като се наблюдава императивна необходимост от допълнително стимулиране на стопанската роля на малките и микропредприятията. Тези организации все по-активно трансформират своите оперативни модели, насочвайки фокуса си към генериране на по-висока добавена стойност в производствените и обслужващите процеси. Научният интерес към този сегмент се диктува от регистрираното понижение в относителния дял на добавената стойност при най-големите корпоративни структури в региона, което подчертава критичното значение на оптимизирането на икономическата екосистема за предприятията с под 50 служители.
През 2024 година тези малки бизнес единици успяват значително да повишат своята роля за регионалната икономика, полагайки стабилна основа за бъдещото ѝ развитие. Статистическите параметри към края на 2024 година са показателни за тази структурна промяна – в сегмента на малките предприятия са концентрирани 50% от общия брой на заетите лица в областта, като същевременно тези субекти успяват да генерират приблизително 52% от общата добавена стойност на регионално ниво. Този икономически модел на разпределение създава условия за стабилно конкурентно развитие, което позволява формирането на допълнителни положителни външни ефекти и гарантира по-висока степен на адаптивност на местната икономика спрямо външни шокове.
Позитивните макроикономически резултати за област Стара Загора през 2024 година, отразени в основните индикатори за растеж, бележат устойчиво повишение спрямо нивата, отчетени през 2022 и 2023 година. Анализът обаче показва, че този ръст се дължи във все по-малка степен на традиционния двигател на региона – предприятията, произвеждащи електроенергия и свързаните с тях обслужващи организации. Под влияние на комплексната външноикономическа среда и променящата се институционална рамка, трите най-големи стратегически предприятия от сектор Енергетика в региона регистрират икономически загуби през 2024 година. Този факт налага преразглеждане на регионалните стратегии, чрез допълване и насочване на усилията към сектори с по-висока гъвкавост.
В този контекст, привличането на преки инвестиции, както от други области на страната, така и от чуждестранни източници, се очертава като логичен резултат от конкурентното развитие на малките и средните предприятия през изминалата година. Повишената икономическа роля на тези организации вече е обективен факт, който ще продължи да осигурява надеждна база за развитието на областта, независимо от волатилността в специфични индустриални отрасли. Успоредно с това, системното изграждане и разширяване на индустриалните зони в област Стара Загора създава оптимални предпоставки за дългосрочна конкурентоспособност. Модернизирането и експанзията на прилежащата инфраструктура остават критично необходими условия за успешното привличане и реализиране на нови преки инвестиции, които да мултиплицират икономическия ефект върху региона.
Инвестиции и инвестиционна активност на предприятиятa
Инвестиции в нефинансовите предприятията
ПЧИ в предприятията от нефинансовия сектор в област Стара Загора през 2023 г. са в размер на 818 026 хил. евро (Фигура 1) и заемат второ място от общите ПЧИ в Югоизточен район (ЮИР) – 3 258 422,5 хил. евро след област Бургас.
Източник: НСИ
Фигура 1. ПЧИ в предприятията и разходи за придоби-
ване на ДМА в област Стара Загора за 2024 г., млн. евро
Наблюдава се значително различие в обема на ПЧИ в двете области, като устойчивото развитие на област Стара Загора среща повече предизвикателства при осигуряване на международно финансиране. В синхрон с ниския обем на ПЧИ през последните години в страната, ПЧИ в област Стара Загора запазват незадоволителна стойност и свидетелстват за неустойчив дългосрочен интерес от страна на чуждестранните инвеститори.
В същото време наблюдаваме нарастваща инвестиционна активност от страна на местния бизнес. Инвестициите в ДМА за 2024 г. са 647 136 хил. евро и достигат най-висока стойност за периода 2020-2024 г. Наблюдаваме най-голямо увеличение на разходите за ДМА от 1,05 пъти в област Стара Загора спрямо предходната 2023 г . (Фигура 2)
Източник: НСИ
Фигура 2. Годишна динамика на разходите за придобиване на ДМА по области в ЮИР (2023-2024 г.)
Област Стара Загора поддържа значителен и относително стабилен дял в общите инвестиции на ЮИР през последните пет години (Фигура 3). Областта генерира близо 1/3 от общите разходи за ДМА и над 1/4 от ПЧИ в нефинансовия сектор на целия регион.
Източник: НСИ
Фигура 3. Динамика на ПЧИ и разходите за ДМА в област Стара Загора спрямо общо инвестициите в ЮИР, 2020-2024
До 2023 г. наблюдаваме низходящ тренд на разходите за придобиване на ДМА и плавно свиване на относителния дял от 36,4% през 2020 г. до най-ниската стойност от 30% през 2023 г. През тази година потокът на разходите за придобиване на ДМА в област Стара Загора се увеличава като абсолютна величина, но повишената инвестиционна активност на предприятията все още не е достатъчна, за да допринесе за нарастване на инвестициите като дял в структурата на ЮИР. През следващата 2024 г. наблюдаваме положителна динамика – инвестициите в областта се увеличават с изпреварващ темп и повишават относителния си дял в общите инвестиции на ЮИР до 33%.
Изменението на ПЧИ през периода свидетелства, че интересът на чуждестранните инвеститори към областта следва по-голяма динамика. След постигната най-висока стойност от 30,7% през 2021 г. следва намаление до 25,1% през 2023 г. Подобно на разходите за ДМА, през 2024 г. се наблюдава видимо увеличение до 27,7%. Повишената стойност можем да разглеждаме като важен сигнал за възвръщане на доверието на чуждестранните инвеститори към местната икономика.
Прави впечатление, че през разглеждания 5-годишен период делът на разходите за ДМА е значително по-висок от дела на ПЧИ за област Стара Загора. Това показва, че инвестиционната активност в областта се движи в по-голяма степен от вътрешни (местни) капитали и реинвестирана печалба, докато чуждестранните инвестиционни потоци имат по-умерен, но стабилизиращ принос.
Динамика на инвестиционната активност: Емпирични данни
Като индикатор за инвестиционна активност се използва динамиката на общите активи в извадка от нефинансови предприятия в област Стара Загора. Увеличението на активите в дадено предприятие отразява реализацията на нови инвестиции – в машини, оборудване, производствени мощности и оборотен капитал. Чрез анализ на темпа на нарастване на активите по периоди, можем да идентифицираме подсекторите и предприятията, които инвестират най-интензивно.
За целите на анализа са използвани данни за общите активи на нефинансови предприятия от област Стара Загора за периода 2022-2024 г. За да се осигури съпоставимост на измененията за два периода – 2024/2023 и 2023/2022, в извадката са включени само предприятията, за които са налични данни за активи за всички три години. Като резултат се формира хомогенна извадка от 2539 предприятия. Таблица 3 представя нетния резултат от измененията на ДМА на предприятията от съответната община за периода. Стойностите са изчислени като нетна величина от увеличението и намалението на ДМА на предприятията.
Източник: Сиела, ТПП-Стара Загора и собствени изчисления
Таблица 3. Нетно изменение на общите активи на предприятията в област Стара Загора, хил. лв.
В рамките на периода се наблюдава значителна динамика при размера на ДМА на предприятията по общини. Почти всички общини през 2023/2022 показват увеличение на общите активи, което е индикатор за продължаващо възстановяване след ефектите от пандемичната 2020 г. и реализирането на по-високи капиталови разходи. С най-висока инвестиционна активност през 2023 г. се отличават общините Казанлък, Раднево, Гълъбово и Стара Загора. От друга страна, общините Николаево, Опан и Павел Баня показват отрицателен ръст на активите, но стойностите не са значителни и са резултат по-скоро от структурни изменения. По-развитите и големи общини генерират значително по-голям обем инвестиции, което е отражение на присъствието на големи предприятия с активни инвестиционни стратегии. През 2024 г. се наблюдава значително по-голяма динамика в активите на предприятията.
Финални акценти
През 2024 г. област Стара Загора успешно пречупва негативния тренд на спад в относителния дял на инвестициите, в т.ч. ПЧИ и разходите за придобиване на ДМА, от общите инвестиции на ЮИР, регистриран през предходните години. Възстановяването на дела на инвестициите с изпреварващ темп до 33% при разходите за ДМА и 27,7% при ПЧИ потвърждава стратегическото значение на областта като ключов инвестиционен двигател в ЮИР.
Данните от анализа на нефинансовите предприятия свидетелстват за по-силна инвестиционна активност през 2023/2022 и умерена, но неравномерна активност през 2024/2023. С най-голяма инвестиционна активност се отличават общините Казанлък и Стара Загора. Най-значим спад се наблюдава в общините Раднево и Гълъбово, доминирани от енергийни предприятия, което отразява структурни промени и намаляване на капиталовите разходи в сектора. В повечето по-малки общини изменението е положително, но с нисък интензитет. Общата картина подсказва преминаване към по-балансирана и диверсифицирана регионална икономика.
Динамика и трансформация на пазара на труда
Секторни промени и заетост
Трудовият пазар в област Стара Загора през 2024-2025 г. навлезе в период на постепенно охлаждане след пиковите стойности на заетостта от предходните години. Според годишните данни на НСИ, средногодишният брой на заетите лица в областта през 2024 г. възлиза на 125 900 души, а коефициентът на заетост за възрастовата група 15-64 години се установява на 72% – спад от 1,9 процентни пункта спрямо 2023 г. (73,9%). Въпреки понижението, стойността остава над националната средна за годината (70,9%), макар разликата да се стеснява (Фигура 4).
Източник: НСИ, Наблюдение на работната сила
Фигура 4. Коефициент на заетост по тримесечия (2024-2025), възрастова група 15-64 години
През второто тримесечие на 2025 г. коефициентът на заетост в областта достига 71% (15-64 г.), а през третото тримесечие се понижава до 70,4%, изравнявайки се с националните нива (Фигура 4). По брой на заетите лица – 124 500 души през третото тримесечие на 2025 г. – областта запазва шестото си място в страната, но тенденцията е низходяща. Спрямо третото тримесечие на 2024 г. (130 700 заети) намалението е с около 4,7%.
Броят на наетите по трудово и служебно правоотношение в областта достига 100 833 души през 2024 г., което е увеличение с 840 души (+0,8%) спрямо 2023 г. и представлява 4,3% от общия брой на наетите в страната. По този показател областта заема пето място сред 28-те области. Към края на март 2025 г. наетите са 100 801, т.е. нарастване с 294 души (+0,3%) спрямо година по-рано, което сигнализира за изчерпване на потенциала за екстензивен растеж на заетостта.
Качествени аспекти на трудовия пазар
Структурата на заетостта в предприятията от нефинансовия сектор разкрива ключови характеристики на регионалната икономика. През 2024 г. в нефинансовите предприятия на областта работят 94 585 души (+0,3% спрямо 2023 г.), като водещ сектор остава преработващата промишленост с 33,7 % от заетите, следвана от търговията и ремонта на автомобили с 18,6% (Таблица 4).
По размер на предприятията се наблюдава характерна за региона структура. Големите предприятия (с над 250 наети) осигуряват 35,5% от заетостта, което е значително над средното за страната и отразява присъствието на крупни индустриални работодатели в енергийния, добивния и машиностроителния сектор. Микропредприятията (до 9 наети) формират 30,1%, малките (10-49) – 18,3%, а средните (50-249) – 16,1%.
Източник: НСИ, Годишна статистика на заетостта и разходите за труд, 2024 г.
Таблица 4. Структура на заетостта в нефинансовите предприятия по сектори, област Стара Загора, 2024 г
Данните на ниво предприятие за 2024-2025 г. (обхващащи всички стопански единици в областта, включително публичния сектор) разкриват по-пълна картина на заетостта. Общият средногодишен персонал достига 118 379 души през 2024 г. и 118 906 души през 2025 г. (+0,4%). Секторната динамика обаче е нееднородна: строителството (+5,1%) и здравеопазването (+4,5%) нарастват осезаемо, докато преработващата промишленост (-2,1%), земеделието (-5,0%) и публичната администрация (-5,9%) губят работни позиции (Таблица 5).
Източник: : Данни на ниво предприятие,
предоставени от ТПП.
Таблица 5. Секторна динамика на заетостта (средногодишен персонал, всички предприятия), 2024-2025 г.
Концентрацията на заетостта при водещите работодатели остава висока. Най-големият работодател в областта – Арсенал АД (Казанлък), производител на въоръжение и боеприпаси – осигурява 9 020 работни места през 2025 г. (7,6% от общата заетост в областта), като запазва стабилен растеж. Сред другите значими работодатели са ТЕЦ Марица-изток 2 (2 257 души, -1,4 %), социалната услуга Асистентска подкрепа (1 595 души, +17,9%), Кремък ЕООД – охранителна дейност (1 320 души) и Брикел ЕАД (1 288 души). М+С Хидравлик, водещ машиностроителен завод, отбелязва спад до 1 105 души (-5,3%). Зависимостта от единични крупни работодатели е рисков фактор за регионалния пазар на труда.
Динамика на доходите в регионален и европейски контекст
Средната брутна годишна работна заплата в област Стара Загора за 2024 г. достига 24 731 лева, което представлява ръст от 11,2% спрямо 2023 г. В тримесечен разрез средната брутна месечна заплата нараства от 1 929 лева (Q1 2024) до 1 996 лева (Q3 2024) и достига 2 051 лева през първото тримесечие на 2025 г., което представлява увеличение със 122 лева (+6,3%) на годишна база. По размер на заплатата областта се измества от петата (Q1 2024) на шестата позиция в страната (Q1 2025), изпреварена от Пловдив. Средната заплата в областта остава с 392 лева (19,1%) под средната за страната (2 443 лева, Q1 2025), а разликата със София (3 386 лева) достига 65% в полза на столицата.
Секторните различия в заплащането остават ясно изразени. По данни на НСИ, през Q1 на 2025 г. най-високо възнаграждение получават заетите в Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия – 3 456 лева, следвани от Добивна промишленост – 2 781 лева. Тези два сектора, тясно свързани с въгледобива и енергийния комплекс Марица-изток, формират ядрото на високоплатената заетост в региона, но същевременно са най-уязвими от зеления преход.
В европейски контекст България продължава да демонстрира най-висок темп на конвергенция на заплатите в ЕС. Според данни на Евростат, средната годишна заплата в страната достига 15 400 евро през 2024 г. (+13,9% на годишна база), което е третият най-висок ръст в ЕС след Румъния (+16,7%) и Полша (+16,6%). Нивото в България вече представлява 38,7% от средното за ЕС (39 800 евро), спрямо 35,7% година по-рано.
Особено показателна е динамиката на реалните заплати. Докато в повечето западноевропейски държави реалните заплати през 2024 г. все още са под нивата си отпреди пандемията (средно с 1,1% за ЕС), България отбелязва кумулативен ръст от +33,9% спрямо 2019 г. Това е стойност, която е извън мащаба на стандартните графики на Евростат (Фигура 5). Тази динамика отразява едновременно процеса на догонване от предходните десетилетия и устойчивостта на вътрешния пазар на труда.
По отношение на минималната работна заплата, от 1 януари 2025 г. тя достига 551 евро месечно в България, все още най-ниската стойност сред 22-те държави от ЕС със законоустановен минимум. Въпреки значителния ръст спрямо предходните години (от 477 евро през 2024 г.), разликата с дори най-близките по показател държави, като Унгария (707 евро) и Латвия (740 евро), остава съществена. Тези тенденции оказват влияние и върху пазара на труда в област Стара Загора, като повишават очакванията на работниците и създават натиск върху работодателите за конкурентно заплащане.
Източник: Евростат, AMECO; DG EMPL, Labour Market and Wage Developments 2024
Фигура 5. Промени в реалните заплати (%) спрямо нивата преди пандемията (2019 г.)
В областния град Стара Загора има едно увеличение през разглеждания период от 5 години, а именно през 2024 г. и от 1,45‰ се наблюдава нарастване до 1,7‰. В останалите общини почти няма промяна в данъчните ставки и прави впечатление, че те са сравнително високи в общините Мъглиж и Гурково със стойност 3,5‰, както и в Николаево, Гълъбово и Павел баня с по 3,00‰.
Въпреки възможностите за местни данъчни политики и промяна в данъчните ставки, остава от голямо значение въпроса до колко всяка от общините успява да изпълни своя план и да събере от данъчно задължените лица дължимия данък. В тази връзка данните са обобщени в Таблица 6.
Според данните в Таблица 6 има няколко общини, които показват прогрес по отношение на събираемостта и това са Николаево и Раднево, където увеличението в събираемостта е между 10% и 14%. Въпреки по-високите данъчни ставки, не се наблюдават общини със значително по-ниска събираемост, а точно обратното – в повечето общини има повишение на събираемостта и на данъчната ставка, което дава възможност за генериране на допълнителни собствени приходи в общинския бюджет.
Предизвикателства и решения
Основните предизвикателства пред трудовия пазар в област Стара Загора се задълбочават и придобиват нови измерения:
- Демографски натиск
Населението в трудоспособна възраст продължава да намалява, което е ключов фактор за спада в абсолютния брой заети. Понижението от 1,9 процентни пункта на коефициента на заетост през 2024 г. спрямо 2023 г. е сигнал за изчерпване на резервите от работна сила. - Зелен преход и финансова криза в енергетиката
Секторите с най-високо заплащане в региона (енергетика и добив) са в центъра на декарбонизационните политики на ЕС. Данните за 2024 г. вече показват ускоряване на спада. Приходите на енергийния сектор в областта са паднали с 54,5% спрямо 2023 г. (от 6,03 на 2,74 млрд. лв.). Мини Марица-изток ЕАД отчита загуба от 135,7 млн. лв., а Брикел ЕАД е със загуба от 36,2 млн. лв. Заетостта в сектора намалява с 3,3% през 2025 г., а КонтурГлобал Марица-изток 3 губи 30% от персонала си. Планираното поетапно затваряне на въглищните мощности ще засегне пряко хиляди работни места и косвено цялата верига на доставки в комплекса Марица-изток. - Несъответствие между търсени и предлагани умения
Потребностите на бизнеса се разминават и по количество, и по качество с наличната работна сила. Показателно е, че Областната комисия по заетост за учебната 2026/2027 г. въвежда нови професии като Роботика и Киберсигурност, но ефектът от тези мерки ще се прояви едва след години. - Забавяне на ръста на заплатите
Годишният ръст от 6,3% (Q1 2025 г. спрямо Q1 2024 г.) е чувствително по-нисък от ръста с 11,2% за цялата 2024 г. спрямо 2023 г. При инфлация от около 2-3% реалният ръст на доходите се свива, което може да ускори миграцията на квалифицирани кадри към столицата или чужбина.
Трудовият пазар в област Стара Загора стои пред кръстопът. От една страна, регионът разполага с диверсифицирана индустриална база, традиции в техническото образование и стратегическо географско положение. От друга, демографският спад и зависимостта от въглищната индустрия създават сериозни рискове.
Необходими са координирани усилия между всички заинтересовани страни за:
ускоряване на преквалификацията и ученето през целия живот
привличане на нови инвестиции в секторите с висока добавена стойност
развитие на регионалната иновационна екосистема и дигиталната трансформация
поддържане на балансиран ръст на доходите, съответстващ на производителността на труда
и целенасочени политики за задържане и привличане на младите специалисти в региона.
Само по този начин предизвикателството на зеления преход може да се превърне в двигател на устойчив икономически растеж.
Анализът е разработен от колектив на Стопански факултет при Тракийски университет, гр. Стара Загора, в състав: доц. д-р Димитрина Стоянчева доц. д-р Георги Алексиев, гл. ас. д-р Дора Дончева и гл.ас. д-р Константин Стоянов








