Регионална икономика и развитие: Област Стара Загора с водещи позиции по производителност на труда и инвестиционна активност на МСП
Състояние и структура на регионалната икономика
Област Стара Загора, разположена в Югоизточния район (ЮИР – NUTS 2), е сред водещите икономически региони в България, благодарение на преминаващите през нея важни европейски и национални транспортни коридори. Стратегическото географско положение на областта, съчетано с богатите природни ресурси и добре развита индустриална инфраструктура допринасят за привличането на инвестиции и стимулират икономическото ѝ развитие. Област Стара Загора за 2023 г. произвежда брутен вътрешен продукт (БВП) в размер на 10 616,53 млн. лева по текущи цени, което е спад от 2,48% спрямо предходната година (Таблица 1). Това нарежда областта на 4-то място в страната по произведен БВП след областите София (столица), Пловдив и Варна.
Източник: НСИ и собствени изчисления
Таблица 1. Основни показатели, характеризиращи икономическото развитие на област Стара Загора, 2023 г.
Стойността на произведения брутен вътрешен продукт от област Стара Загора формира 45,60% от БВП на Югоизточен район, нареждайки го на трето място след Югозападен и Южен централен район, тенденция характерна за последните 16 години. Произведеният БВП в областта формира 5,73% от общия за страната. На човек от населението в област Стара Загора е произведен БВП в размер на 36 470 лв., отбелязвайки спад по номинална стойност от 668 лв. (-1,80%) спрямо 2022 г. По този показател областта все още се нареждана 2-ро място в страната, веднага след София столица (с 61 832,72 лева), въпреки отчетеният намален принос към общото производство в страната. За сравнение, стойността на БВП на човек от населението в Югоизточен район е 24 512 лв., а на стр аната – 28 733 лв. Област Стара Загора продължава да бъде водещ индустриален регион в България, като се отчита приносът ѝ в брутната добавена стойност (БДС) на региона и страната. Номиналната стойност на създадената БДС в област Стара Загора възлиза на 9 309 млн. лв., като секторът на индустрията формира 65,57%, сектора на услугите – 32,35% и селското стопанство добавя само 2,08% (Таблица 1). Създадената БДС сектор Индустрия в областта формира 29,90% от общата БДС, създадена в ЮИР и близо 3,76% от БДС, създадена в страната. За 2023 г спрямо 2022 г. сектор Индустрия в областта бележи спад от 10,99% (с 754 млн. лв. по-малко), Аграрният сектор – спад от 23,64% (с 60 млн. лв. по-малко), докато сектор Услуги добавя с 445 млн. лв. повече (ръст от 17,35%). Основният принос в добавената стойност на областта отново се приписва на големите индустриални предприятия, функциониращи в областта – Ей И Ес – 3С Марица изток I ЕООД, ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД, КонтурГлобал Оперейшънс България АД, Арсенал АД, М+С Хидравлик АД, Си Пи Ей КеМ ООД, Металик АД, Роси ЕООД, Стандард Профил България ЕАД, Новотехпром ООД, Трон ЕООД, Прогрес АД, Медина Мед ООД, от ХВП индустрията и търговията – КЕН АД, Аякс и СиБиЕс, които отбелязват значителна динамика на произведената продукция и добавената стойност.
Икономическата структура на региона подчертава важната роля на индустриалното производство за развитието на местната икономика и повишаването на жизнения стандарт. Регистрираният спад в добавената стойност от индустриалния сектор показва необходимостта от продължаващи мащабни инвестиции за неговото поддържане и дългосрочна устойчивост. В същото време е важно да се засилят усилията за стимулиране на инвестиции и иновации, както и за изграждане и развитие на нови индустриални зони и паркове в областта.
Инвестиции и иновации
Общо инвестициите, направени в област Стара Загора за 2023 г. нарастват с почти 30% спрямо 2022 г., достигайки 1 209 267 хил. лв. (Таблица 2), като заемат 29,99% от общите 4 031 996 хил. лв. направени разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в ЮИР и 3,61% от общите за страната.
Разходите за придобиване на ДМА в Югоизточен район за 2023 г. нарастват с 42,60% и достигат 4 031 996 хил. лв. (12,03% от общите за страната). Най-голям обем инвестиции в ДМА се отчитат традиционно в икономическите дейности Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване – 37,56% от общите за района, следвани от инвестиции в Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство с 21,37%; в Селско, горско и рибно стопанство – 11,02%; в Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа – 10,34, Строителство – 6,96% и в Операции с недвижими имоти – 6,6%. Най-голям ръст на инвестициите от 174,27% спрямо предходната година се наблюдава в Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа, следван от Индустрия (с изкл. на строителство) с 65,53%, Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности с 39,27%, Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности с 34,07%, Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство с 27,08% и Селско, горско и рибно стопанство с 14,64%. Спад в инвестициите с 20,40% за изминалата година се отчита единствено във Финансови и застрахователни дейности.
Съотношението на разходите, извършени за придобиване на ДМА в тези сектори се различава от това за страната. Основните икономически дейности, в които е инвестирала страната за 2023 г. са в Селско, горско и рибно стопанство – 27,08% от общите за страната; в Строителство – 23,24%; Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности – 13,14%; Финансови и застрахователни дейности – 9,87%, докато в Индустрия (с изкл. на строителство) е инвестирала едва 7,24%.
По данни на НСИ, за 2023 г. за област Стара Загора размерът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор възлиза на 818 026,3 хил. евро. (Таблица 2), отбелязвайки спад от 6,07% (-52 835 хил. евро) на привлечените средства. ПЧИ привлечени в област Стара Загора формират 25,10% от общите ПЧИ в ЮИР (за сравнение за 2022 г. делът е 27,84%) и 2,50% от общите ПЧИ в България. Водещи сектори от интерес за инвеститорите в Стара Загора продължават да са промишлеността и енергетиката.
Източник: НСИ и собствени изчисления
Таблица 2. Основни показатели, характеризиращи инвести-ционната и иновационна активност в област Стара Загора, 2023 г.
За област Стара Загора за поредна година се наблюдава значителен ръст на разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) от 17,58% (повече с 5 628 хил. лв.), изпреварващ средния ръст на страната – 15,95%. Разходите за НИРД за 2023 г., извършени в областта, формират над 59,61% от общите разходи за НИРД за ЮИР и 2,57% от тези на страната. В структурата на разходите за НИРД по сектори през 2023 г. най-голям е делът на сектора на предприятията – повече от 68,94%, следвани от държавния сектор с 18,62%. Преобладаващата част от разходите за НИРД (около 60% от общите) се осъществява от големите предприятия (250+), опериращи в секторите Професионални дейности и научни изследвания, Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения и Преработваща промишленост. И през 2023 г. се запазва тенденцията за ежегодното нарастване на стойността на научно-изследователските разходи, както и на
интензивността на НИРД (ръст от 0,04% спрямо 2022 г.), която възлиза на 0,79%. Въпреки повишения ръст, интензивността на НИРД все още остава ниска спрямо заложените цели в Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г.
През 2023 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност в област Стара Загора намалява с 3,97% (по-малко от средното за страната намаление, което възлиза на 5,07%) до 1 597 души, формирайки 65,24% от заетите с НИРД в ЮИР спрямо предходната година.
Област Стара Загора продължава да играе ключова роля в икономиката на България, благодарение на силната си индустриална база, стратегическото си географско положение и добре развита инфраструктура. Въпреки отчетените краткосрочни спадове в някои сектори, регионът демонстрира устойчив потенциал чрез увеличени инвестиции, активна иновационна дейност и значителен принос към брутната добавена стойност на страната. Насоките за бъдещо развитие ясно показват необходимостта от адаптиране към зеления преход, модернизация на индустриалната структура и засилване на връзките между бизнеса, науката и публичните институции. Със запазване на инвестиционната активност и насърчаване на научно-развойната дейност, Стара Загора има всички предпоставки да остане един от водещите двигатели на икономическия растеж в България.
Регионална конкурентоспособност
Област Стара Загора бележи понижение на основните икономически показатели през 2023 година (изложението по-долу ползва данни от НСИ и търговски регистър). Брутният вътрешен продукт на глава от населението намалява с близо 3 800 лв., което е понижение от 9%. Подобна динамика на ключови икономически показатели е традиционна за периодите на несигурност, но настоящата макроикономическа ситуация в страната е достатъчно стабилна, въпреки периода на политическа несигурност. Този вид процеси много често се свързват с понижаване на инвестиционната активност. В област Стара Загора не се отчитат подобни процеси, като средните стойности на активите на организациите (групирани по техния размер на големи, средни, малки и микро) остават без значими промени, като същото важи и за броя на наетите в тях лица.
Понижението на икономически резултати в област Стара Загора през 2023 година се дължи основно на спада на брутни печалби на най-големите организации с дейности, свързани с Производство на електрическа енергия и свързаните с този сектор дейности. Пряката зависимост между икономическите резултати на най-големите предприятия в областта (около 35% от брутната добавена стойност (БДС) в областта се генерира от трите най-големи организации през 2023 г.) и цялостното ѝ развитие обуславя необходимостта от стабилна институционална подкрепа за тези организации. Най-големите 40 организации в Област Стара Загора успяват да генерират 39% от БДС, средните предприятия (общо около 240 фирми) генерират около 25%, а малките и микропредприятия имат силно положителен тренд и съответно повишен относителен дял в създаваната добавена стойност през 2023 година – близо 36% за региона. Трябва да се отбележи и фактът, че три от четирите средни предприятия, отчели най-висока печалба през 2023 година са пряко обвързани с производството на хранителни продукти и напитки. Това е значима промяна спрямо икономическата структура на региона през 2022 г., когато средните предприятия с най-високи резултати бяха тясно обвързани с големите производства, занимаващи се с производство на въоръжение и боеприпаси или производство на електроенергия. Развитието на хранително-вкусовата промишленост в Област Стара Загора създава стабилна основа за икономическото ѝ развитие, поради традиционно значимото търсене на произвежданите продукти.
Разпределението на икономическата роля на големите и средните предприятия има и пряко отношение към броя на заетите в тях, като около 47% от заетите лица в областта са наети именно там. За разлика от вече представеното отношение при генерираната БДС, при броя на заетите то е по-балансирано, като в 40-те големи предприятия работят около 26% от заетите, а в средните – близо 21%. Тази значителна разлика в двете съотношения доказва много по-високата брутна добавена стойност, генерирана от един служител в големите предприятия. По-доброто въоръжаване на труда и инвестициите направени в техника и инвентар в тези предприятия позволява те да имат висока производителност на труда.
От представената до тук информация относно динамиката през последните няколко години може да се заключи, че конкурентоспособността на Област Стара Загора във все по-малка степен започва да зависи от процесите, протичащи в 40-те най-големи предприятия в нея. Динамичните процеси, протичащи в секторите в областта на енергетиката и военната индустрия трябва да се наблюдават и управляват от местните институции, до колкото те имат механизми за това, като се осигури необходимата подкрепа за продължаващото развитие на локалните организации в тях, поради ключовата им роля при формирането на конкурентоспособността на област Стара Загора.
Необходими са и стъпки за допълнително стимулиране на икономическата роля на малките и микро предприятия, които все повече обръщат внимание на добавената стойност при процесите си. Понижението в относителния дял на добавената стойност при най-големите организации в Област Стара Загора подчертава важността на подобряването на икономическата екосистема за малките фирми с под 50 служители. През 2023 година те успяват да повишат ролята си за регионалната икономика и да създадат стабилна основа за развитието и в бъдеще.
Добрите икономически резултати за Област Стара Загора през 2023 година, въпреки лекия спад на макроикономическите показатели, за разлика от тези през 2022 се дължат във все по-малка степен на предприятия, произвеждащи електроенергия, въоръжение и поддържащите ги организации. Под влиянието на външноикономическата среда през периода разликата в печалбата на двете най-големи предприятия в областта между 2021 и 2022 г. беше над 1,4 млрд. лв. Резкият спад в приходите на предприятията, произвеждащи електроенергия в Област Стара Загора с около 64% през 2023 година спрямо 2022 година, обаче неминуемо влияе негативно върху конкурентоспособността на областта и тя може драстично да се понижи в бъдеще. Тези негативни ефекти могат да се предотвратят чрез привличането на повече преки инвестиции от други област или извън страната, фокусирани в по-голяма степен към малките и средни предприятия. Повишаването на икономическата роля на тези организации е вече факт, а в бъдеще ще създаде и стабилна основа за развитието на областта, независимо от променящите се условия в един или друг специфичен отрасъл. Сформирането и изграждането на индустриални зони в Област Стара Загора създава добри условия за конкурентното ѝ развитие, като подобряването и разширяването на инфраструктурата е необходимо условие за привличането и осъществяването на преки инвестиции.
Инвестиции и инвестиционна активност на предприятиятa
Инвестиции в нефинансовите предприятията
ПЧИ в предприятията от нефинансовия сектор в област Стара Загора през 2023 г. са в размер на 818 026 хил. евро (Фигура 1) и заемат второ място от общите ПЧИ в Югоизточен район (ЮИР) – 3 258 422,5 хил. евро след област Бургас.
Източник: НСИ
Фигура 1. ПЧИ в предприятията и разходи за придоби-
ване на ДМА в област Стара Загора за 2023 г., хил. евро
Наблюдава се значително различие в обема на ПЧИ в двете области, като устойчивото развитие на област Стара Загора среща повече предизвикателства при осигуряване на международно финансиране. В синхрон с ниския обем на ПЧИ през последните години в страната, ПЧИ в област Стара Загора запазват ниска стойност и свидетелстват за неустойчив дългосрочен интерес от страна на чуждестранните инвеститори. В същото време наблюдаваме нарастваща инвестиционна активност от страна на местния бизнес (нефинансовите предприятия). Инвестициите в ДМА за 2023 г. в областта са 618 288 хил. евро, като това е най-високата стойност за периода 2019-2023 г. Спрямо предходната 2022 г., сумата на инвестициите в ДМА се е увеличила над 1,36 пъти, а сравнено с 2020 г. – разходите за придобиване на ДМА са се увеличили над 1,55 пъти. Област Стара Загора се отличава с висок дял на разходите за придобиване на машини, производствено оборудване и апаратура през 2023 г.
Фигура 2 проследява относителният дял на инвестициите, представени от ПЧИ в нефинансови предприятия и разходи за придобиване на ДМА, от тяхната обща величина в ЮИР за 5-годишен период. Тенденциите и при двата показателя е в посока намаление. Величината на ПЧИ през 2023 г. представлява едва 30% от общо инвестициите в Югоизточен регион и е продължение на спада на инвестициите като относителен дял и стойност. Като сравнение, най-висок дял за последните пет години ПЧИ достигат през 2019 г. – близо 38% от общо инвестициите в региона.
Потокът на разходите за придобиване на ДМА в област Стара Загора се увеличава като абсолютна величина през 2023 г., но като относителен дял от общите инвестиции в ЮИР се наблюдава спад спрямо предходните три години. Увеличената инвестиционна активност на предприятията от областта все още не е достатъчна, за да допринесе за нарастване на инвестициите като дял в структурата на ЮИР. Необходимо е да се постигне изпреварващо нарастване на инвестициите и инвестиционна активност в областта спрямо останалите области, за да се достигнат и превишат равнищата на инвестициите от предходните години.
Изменение на активите на предприятията: Емпирични данни
На основата на данни от Търговския регистър за 6 449 броя нефинансови предприятия в област Стара Загора е анализирано изменението на оповестените стойности на ДМА.
Източник: НСИ
Фигура 2. Относителен дял на инвестициите в област Стара Загора от общо инвестициите в ЮИР за 2023 г.
Балансовите данни позволяват да проследим промяната в размера на дълготрайните активи в началото и края на всяка година – често използван показател в литературата за анализ на равнището на инвестиционната (капиталовата) интензивност на предприятията. Таблица 3 представя нетният резултат от измененията на ДМА на предприятията от съответната община за периода 2020-2023 г. Стойностите са изчислени като нетна величина от увеличението и намалението на ДМА на предприятията за съответния период.
В рамките на периода наблюдаваме значителна динамика на размера на ДМА на предприятията по общини. Правят впечатление екстремни стойности на нетно намаление на размера на активите на предприятията от община Раднево и Гълъбово. Този факт може да се обяснен със значимото влияние върху икономическата динамика на големите индустриални предприятия от енергийния сектор. За всички други общини данните от Таблица 3 свидетелстват за увеличаване обема на ДМА и положителна нетна величина.
Източник: Сиела, ТПП-Стара Загора и собст-
вени изчисления
Таблица 3. Нетно изменение на ДМА на пред-
приятията в област Стара Загора, хил. лв.
Динамиката на активите можем да разглеждаме като повишена инвестиционна активност и увеличаване на инвестициите в областта най-вече за малките и средни предприятия. Показателен е фактът, че над 97% от предприятията запазват размера си, респективно големи, средни, малки и микро, на база средногодишен персонал през 2023 г. в сравнение с 2022 г. Преобладаваща част от тях увеличават броя на заетите през годината, което също следва да отчетем като положителен резултат.
Инвестиционната активност на нефинансовите предприятия в област Стара Загора се увеличава през 2023 г., като обемът на инвестициите в ДМА достига най-висока стойност за последните 5 години. Показателен е стремежът на предприятията в областта да увеличават нетната стойност на собствениците и да търсят допълнителни източници за печалба. Необходимо е да се създават условия за запазване на тенденцията на увеличение на инвестициите, за да се постигне изпреварващ темп на растеж на национално и регионално равнище, както и по-висок дял на инвестициите от общо инвестициите за ЮИР. За постигане на значим икономически ефект е необходимо увеличението на разходите за ДМА да бъде резултат и от привличане в областта на ПЧИ и устойчиво увеличаване на техния размер. Към 2023 г. продължителният нетен отлив на чужд капитал в предходни периоди в страната, се проявява като нисък размер на ПЧИ в областта. Увеличаването на ПЧИ, респективно привличането на дългосрочен чужд капитал остава предизвикателство и през следващата година.
Динамика и трансформация на пазара на труда
Секторни промени и заетост
Трудовият пазар в област Стара Загора през 2023-2024 г. демонстрира значителна устойчивост, въпреки глобалните икономически предизвикателства. Според данните на НСИ, през третото тримесечие на 2024 г. броят на заетите лица в областта достига 137 900 души, което бележи ръст от 2.8% спрямо същия период на предходната година (134 100 заети). Коефициентът на заетост (броят на заетите лица, спрямо всички лица на същата възраст) за възрастовата група 15-64 години отбелязва забележителен ръст, достигайки 75.9% – един от най-високите показатели в страната (Фигура 3).
Структурата на заетостта показва значителни секторни различия. В индустриалния сектор, който традиционно доминира регионалната икономика, се наблюдава стабилизация на заетостта, като броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение достига 98 524 души към края на 2023 г. Това представлява лек ръст спрямо предходната година, въпреки намаляването на общото население в областта с 5%.
В географски план, разпределението на заетостта показва силна концентрация в двата основни икономически центъра – общините Стара Загора и Казанлък, които заедно формират над 80% от общата заетост в областта. Средната брутна месечна работна заплата в област Стара Загора за първото тримесечие на 2024 г. достига 2 147 лева, като най-високи нива се наблюдават в секторите Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и Добивна промишленост.
Качествени аспекти на трудовия пазар
Анализът на качествените характеристики на трудовия пазар разкрива няколко значими тенденции. По данни на НСИ, се наблюдава постепенно повишаване на образователното ниво
Източник: НСИ, Наблюдение на работната сила
Фигура 3. Коефициент на заетост по тримесечия (2023-2024), възрастова група 15-64 години
на заетите лица, като делът на заетите с висше образование в областта достига 28.4% през третото тримесечие на 2024 г. (Таблица 4).
Източник: НСИ, собствени изчисления
Таблица 4. Структура на заетостта по сектори в област Стара Загора (Q3 2024)
Динамика на доходите в регионален и европейски контекст
Особен интерес представлява динамиката на доходите в област Стара Загора в контекста на националните и европейските тенденции. Средната брутна месечна работна заплата в областта бележи устойчив ръст през последните години, като през първото тримесечие на 2024 г. достига 2 147 лева. Това представлява увеличение от приблизително 11.3% на годишна база, което е над средния темп на нарастване на заплатите в страната.
В сравнителен план, темповете на нарастване на заплатите в България през последните 10 години изпреварват средните за Европейския съюз. Докато в ЕС средният ръст на заплатите за периода 2014-2024 г. се движи около 2-3% годишно, в България този показател е консистентно над 7% на годишна база. Въпреки това, в абсолютни стойности, разликата между средните заплати в България и ЕС остава значителна.
Ръстът на номиналните заплати в ЕС достигна рекордни върхове от около 6,1% през 2023 г. поради забавения ефект от високата и постоянна инфлация, както и ниското ниво на безработица и недостига на налични работници, които да попълнят предложенията за работа. Ръстът на номиналните заплати обаче започна да се забавя, достигайки 5,0% през второто тримесечие на 2024 г. Междувременно реалните заплати намаляха през 2022 г. и първата половина на 2023 г., а след това се повишиха с намаляването на инфлацията (2,4% през второто тримесечие на 2024 г.). В бъдеще реалните заплати трябва да продължат да се увеличават леко благодарение на дезинфлацията, макар и недостатъчно, за да се върнат напълно към нивата си отпреди пандемията през 2024 г. в много държави-членки
на ЕС (Фигура 4).
По отношение на минималната работна заплата, през последните две години (2023-2024) се наблюдава значително ускоряване на темпа на нарастване както в България, така и в повечето страни от ЕС. Това е отговор на инфлационния натиск и стремежа за поддържане на покупателната способност на домакинствата. В България минималната работна заплата е нараснала с 22.2% за двугодишния период, което е над средното увеличение в ЕС за същия период (около 14-16%), но все още е най-ниска в целия ЕС .
Източник: Евростат
Фигура 4. Промени в реалните заплати в %
в сравнение с нивата преди пандемията (2019 г.)
Тези тенденции оказват влияние и върху пазара на труда в област Стара Загора, като повишават очакванията на работниците за по-високи възнаграждения и създават натиск върху работодателите за адекватно заплащане с цел привличане и задържане на квалифицирани кадри.
Предизвикателства и решения
Основните предизвикателства пред трудовия пазар в област Стара Загора включват:
Демографски натиск – по данни на НСИ, населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) продължава да намалява, което създава предизвикателства за осигуряването на работна сила.
Структурни промени в икономиката – преходът към нисковъглеродна икономика оказва влияние върху традиционните индустрии в региона.
Несъответствие между търсени и предлагани умения – особено в техническите и инженерните специалности.
Трудовият пазар в област Стара Загора демонстрира забележителна устойчивост и адаптивност през 2023-2024 г. Високият коефициент на заетост, нарастващите средни работни заплати и диверсификацията на икономическите дейности създават солидна основа за бъдещо развитие. Същевременно, демографските предизвикателства и необходимостта от структурна трансформация на икономиката изискват целенасочени политики за поддържане на конкурентоспособността на регионалния трудов пазар.
Необходими са координирани усилия между всички заинтересовани страни за:
– Повишаване на квалификацията на работната сила
– Насърчаване на професионалното образование в съответствие с нуждите на бизнеса
– Развитие на политики за привличане и задържане на квалифицирани кадри в региона
– Поддържане на балансиран ръст на доходите, който да съответства на увеличената производителност на труда
Регионални данъчни политики на общините
На територията на област Стара Загора се намират 11 общини, като две от тях са в категорията от градски тип, а 9 са от селски. Всяка от тези общини води своя местна политика по приходната част на общинския бюджет и съответно определя размера на местните данъци и такси според Наредба по чл. 1, ал. 2 и чл. 9 от ЗМДТ. Предвид гласуваните стойности от Общинския съвет е възможно да се говори за определена политика по увеличаване на собствените приходи в общинските бюджети.
Един от местните данъци с най-голям дял в приходите на общинските бюджети е данъкът върху недвижимите имоти (ДНИ), при който се наблюдава определена динамика в общините от област Стара Загора. Според закона общините имат право да определят данъчна ставка за ДНИ в диапазона 0,1 – 4,5 ‰ с решение на Общинския съвет.
Данните от Таблица 5 показват, че в редица общини се водят местни данъчни политики, но има и такива, които не предприемат действия за увеличаване или намаляване на данъчните ставки. Сред най-активните са общините Гълъбово и Павел баня, където увеличението на данъчната ставка е два до три пъти в края на разглеждания период спрямо неговото начало. Прави впечатление и община Николаево, където нарастването е един път и половина през 2024 г. спрямо 2020 г. Интересна данъчна политика по повод ДНИ има и в община Опан. Там се забелязва опит за увеличаване на приходите в общинския бюджет през 2022г., след като данъчната ставка достига своя максимум позволен от закона, но в следващите години намалява до 2 промила.
Източник: Институт за пазарна икономика
Таблица 5. Размер на данъчни ставки на общините
в област Стара Загора за периода 2020- 2024 г., ‰
В областния град Стара Загора има едно увеличение през разглеждания период от 5 години, а именно през 2024 г. и от 1,45‰ се наблюдава нарастване до 1,7‰. В останалите общини почти няма промяна в данъчните ставки и прави впечатление, че те са сравнително високи в общините Мъглиж и Гурково със стойност 3,5‰, както и в Николаево, Гълъбово и Павел баня с по 3,00‰.
Въпреки възможностите за местни данъчни политики и промяна в данъчните ставки, остава от голямо значение въпроса до колко всяка от общините успява да изпълни своя план и да събере от данъчно задължените лица дължимия данък. В тази връзка данните са обобщени в Таблица 6.
Според данните в Таблица 6 има няколко общини, които показват прогрес по отношение на събираемостта и това са Николаево и Раднево, където увеличението в събираемостта е между 10% и 14%. Въпреки по-високите данъчни ставки, не се наблюдават общини със значително по-ниска събираемост, а точно обратното – в повечето общини има повишение на събираемостта и на данъчната ставка, което дава възможност за генериране на допълнителни собствени приходи в общинския бюджет.
Източник: Министерство на финансите,
Финансови показатели на общините
Таблица 6. Събираемост на ДНИ в общ ините в
област Стара Загора за периода 2020- 2023г, %
Прави впечатление, че в община Опан събираемостта от този данък е стабилна около 60%, което е доста под средното за страната и дори през 2022 г., когато данъчната ставка е на своя максимум, не се забелязва промяна в събираемостта. Това означава, че за редовните данъкоплатци не е от значение ставката, а общината би могла да генерира повече приходи, ако се върне към максимална ставка.
В Стара Загора и Казанлък събираемостта е стабилна около 85-87%, което над средното за страната и запазва този тренд.
Данъкът върху недвижимите имоти не е единствен с голям дял в собствените приходи на общините. Има и друг данък, който има една особеност и тя е, че при него събираемостта е 100%. Това е така поради обвързаността му със сключване на определена сделка, това е данъкът върху възмездно придобиване на имущество (ДВПИ). Много общини, не само в област Стара Загора, но и в България увеличиха данъчната ставка близо или на самия максимум за този вид данък, тъй като липсва доброволния характер на заплащане и това е един сигурен начин за увеличаване на приходите в общините. От законова гледна точка ДВПИ може да е в диапазона 0,1-3% и както потвърдихме по-горе, събираемостта е пълна и неоспорима. В общините от област Стара Загора, данъчните ставки за ДВПИ са както следва:
Източник: Институт за пазарна икономика
Таблица 7. Данъчна ставка на данъка върху възмездно придобиване на имущество (ДВПИ) за периода 2020 – 2024, %
Съвсем очаквано в повечето общини данъкът върху възмездно придобиване на имущество е в диапазона 2-3%, като има 3 общини, които са на максимума. В разглеждания период се наблюдава увеличение на данъчната ставка, както и на приходите от ДВПИ.
В заключение може да се каже, че в общините има заложени приоритети относно местното данъчно облагане и в повечето от тях се придържат последователно към увеличаване на данъчните ставки с цел по-високи самостоятелни приходи в общинските бюджети. Очакват се промени в някои местни данъци и методологията за изчисляване на такса Битов отпадък, които могат да са предмет на анализ в следващ период.
Анализът е разработен от колектив на Стопански факултет при Тракийски университет, гр. Стара Загора, в състав: доц. д-р Димитрина Стоянчева доц. д-р Георги Алексиев, гл. ас. д-р Дора Дончева, гл.ас. д-р Константин Стоянов и гл.ас. д-р Емил Мутафов