Регионална икономика и развитие: Област Стара Загора с изпреварващ ръст на индустриалния сектор
Състояние и структура на регионалната икономика
Област Стара Загора е част от Югоизточен район (ЮИР) (ниво NUTS 2), който обхваща европейски транспортни коридори с ключово значение, както и основни транспортни пътища в страната. Географското положение на областта и ключовите регионални дадености създават множество възможности за привличане на инвеститори и развитие на местната икономика.
Област Стара Загора за 2022 г. произвежда брутен вътрешен продукт (БВП) в размер на 10 887,34 млн. лв. по текущи цени, което е ръст от близо 75% спрямо предходната година (Таблица 1). Това нарежда областта на 3-то място в страната по произведен БВП след областите София (столица) и Пловдив.
Източник: НСИ и собствени изчисления
Таблица 1. Основни показатели, характеризиращи икономическото развитие на област Стара Загора, 2022 г.
Стойността на произведения брутен вътрешен продукт от област Стара Загора формира 49% от БВП на Югоизточен район, нареждайки го на трето място след Югозападен и Южен централен район, тенденция характерна за последните 15 години. Произведеният БВП в областта формира 6,49% от общият за страната. На човек от населението в област Стара Загора е произведен БВП в размер на 37 137 лв., отбелязвайки внушителния ръст по номинална стойност от 16 978 лв. (84%) спрямо 2021 г. По този показател областта се нарежда на 2-ро място в страната, веднага след София столица (с 53 745,75 лв.). За сравнение, стойността на БВП на човек от населението в Югоизточен район е 23 287 лв., а на страната – 25 956 лв.
Област Стара Загора продължава да бъде водещ индустриален регион в България, като се отчита приносът ѝ в брутната добавена стойност (БДС) на региона и страната. Номиналната стойност на създадената БДС в област Стара Загора възлиза на 9 678 млн. лв., като сектора на индустрията формира 70,86%, сектора на услугите – 26,51% и селското стопанство добавя само 2,63% (Таблица 1). Създадената БДС от сектор Индустрия в областта формира 34,83% от общата БДС създадена в ЮИР и близо 5% от БДС създадена в страната. За 2022 г. спрямо 2021 г. сектор Индустрия в областта бележи забележителен ръст от 138% (с 3 977 млн. лв. повече). Основният принос се приписва на големите въгледобивни предприятия, функциониращи в областта – ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД, Мини Марица-изток ЕАД, Ей И Ес – 3С Марица изток I ЕООД, КонтурГлобал Марица изток 3, Брикел ЕАД, Ритъм – 4 – ТБ ООД, Дайнинг Енерджи ЕООД, Арсенал АД, М+С Хидравлик АД, Кастамону България АД, Стандард Профил България ЕАД, от ХВП индустрията – КЕН АД, Загорка АД, Аякс – 1 ООД, Градус АД, Бисер Олива АД, които отбелязват значително увеличение на произведената продукция и добавената стойност в този пост Ковид период, където бе ограничено потреблението на редица услуги.
Структурата на регионалната икономика показва значимостта на индустриалното производство за икономическото развитие на региона и подобряването на благосъстоянието на населението. Наблюдава се необходимост от продължаващи значителни инвестиции за поддържане на устойчив темп на нарастване на индустриалния сектор. С нарастване на значението на промените в климатичните условия, сключване на Европейската Зелена сделка и в изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост, в близко бъдеще е наложително да се повишат инвестициите в зелени и екологосъобразни технологии и иновации.
Инвестиции и иновации
Общо инвестициите направени в област Стара Загора за 2022 г. нарастват с почти 10% спрямо 2021 г., достигайки 935 502 хил. лв. (Таблица 2), като заемат 33,09% от общите 2 827 458 хил. лв. направени разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в ЮИР и 3,40% от общите за страната.
Източник: НСИ и собствени изчисления
Таблица 2. Основни показатели, характеризиращи инвести-ционната и иновационна активност в област Стара Загора, 2022 г.
Най-голям обем инвестиции в ДМА се отчитат, традиционно, в икономическите дейности Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване – 32,36% от общите за района, следвани от инвестиции в Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство с 23,98%; в Селско, горско и рибно стопанство – 13,72%; в Строителството – 9,07% и в Операции с недвижими имоти – 9%. Съотношението на разходите, извършени за придобиване на ДМА е почти аналогично с това за страната.
По данни на НСИ, за 2022 г. за област Стара Загора размерът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор възлиза на 870 861,1 хил. лв. (Таблица 2), отбелязвайки значителен спад от 21% (-231 083,5 хил. EUR) на привлечените средства. ПЧИ привлечени от област Стара Загора формират 27,84% от общите ПЧИ в ЮИР (за сравнение за 2021 г. делът е 30,71%) и 3% от общите ПЧИ в България. Водещи сектори от интерес за инвеститорите в Стара Загора продължават да са промишлеността и енергетиката.
За област Стара Загора се наблюдава значителен ръст на разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) от 27,39% (повече с 6 884 хил. лв.) изпреварващ средния ръст на страната – 17,84%. Разходите за НИРД за 2022 г., извършени в областта, формират над 53% от общите разходи за НИРД за ЮИР и 2,53% от тези на страната. В структурата на разходите за НИРД по сектори през 2022 г. най-голям е делът на сектора на предприятията – повече от 65%, следвани от държавния сектор. Въпреки нарастването в абсолютна стойност на научно-изследователските разходи, през последните години, интензивността на НИРД все още остава ниска спрямо заложените в Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г. цели.
През 2022 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност в област Стара Загора нараства с 3,36% и достига 1 663 души, формирайки 60% от заетите с НИРД в ЮИР спрямо предходната година.
Анализираните показатели показват ръст на регионалната икономика и поддържане на стабилна инвестиционна и иновационна политика спрямо предходния период. Забележителният ръст на добавената стойност, произтичащ от индустриалния сектор затвърждава позициите на област Стара Загора като водещ индустриален регион в страната. В изпълнение на целите, заложени в Европейската зелена сделка, Планът за възстановяване и устойчивост и Иновационната стратегия за интелигентна специализация, свързани с прехода към нисковъглеродна икономика, е необходимо да се насочат усилия към насърчаване на инвестиционната и иновационна активност в областта и развитие на съществуващите и създаване на нови индустриални паркове и зони. Необходимо е поддържане на тесни взаимоотношения между местната и национална власт за действията, свързани с прилагане на мерките за трансформация на икономиката.
Демография на предприятията и възрастова структура
Към края на 2022 г. действащите предприятия на територията на област Стара Загора са 59 627. Oт тях, 1 540 или 2,58% са новосъздадени и влизат на пазара през 2022 г. Общо фирмите, които са прекратили дейност през 2022 г. са 549 бр.
Могат да се направят няколко интересни анализа, свързани както с правната форма на стартъпите, така и с разпределението им по общини.
Източник: ТПП – Стара Загора и собствени изчисления
Фигура 1. Разпределение на новосъздадените фирми по правна форма през 2022 г.
й-широко използваната правна форма за създаване на фирма през 2022 г. в Старозагорска област е ЕООД с дял от 64%. Което ще рече, че от 3 новосъздадени фирми, две са ЕООД. На второ място по популярност е ООД с дял от 14%, а на трето място ЕТ – с дял 4,5%. На територията на област Стара Загора за 2022 г. има само две нововъзникнали – АД с дял от едва 0,2%. Всички останали правни форми имат общ дял от 17,3%. Интерес представлява да се проследи как се разпределят новосъздадените участници по общини (Таблица 3).
Източник: ТПП – Стара Загора, НСИ и собствени изчисления
Таблица 3. Разпределение на новосъздадените и действащите фирми в област Стара Загора, 2022 г.
С най-голям брой новосъздадени фирми се отличават общините Стара Загора и Казанлък. Близо 60% (890 бр.) от всички фирми, влезнали на пазара през 2022 г. са учредени в община Стара Загора. Значителен е делът на новосъздадените фирми и в община Казанлък, заемащи над 23% или 354 бр. от всички. Посочените данни кореспондират с високия дял на общия брой действащи фирми в двете общини от общия брой действащи фирми в областта – близо 80%. Наблюдаваме пропорционална зависимост за всички общини – в общините с повече действащи фирми се създават по-голям брой нови фирми. Но данните показват, че относителният дял на новосъздадените фирми от всички действащи, не е най-висок в най-големите общини (по население и брой фирми). Средно за област Стара Загора за 2022 г. отношението на новосъздадените към действащите фирми е 2,56%. Ако можем да отличим общини-лидери, изпреварващи средния показател, това са община Гурково с 3,56%, следвана от общините Казанлък и Опан с 2,86%, в които наблюдаваме повишаване на новосъздадени фирми спрямо действащите. В община Стара Загора коефициентът на създаване на една фирма е среден до този на цялата област – 2,54%.
С оглед да проследим каква е активността за създаване на нови фирми в дадена община, можем да приложим един условен индекс за икономическа активност, който да ни покаже броя лица, създаващи една фирма. Като показател използваме отношението на населението на дадена община към брой действащи фирми в нея. При анализа на резултатите, установяваме следното:
Средно за областта 1 (една) действаща фирма се пада на 4,9 души население. Както може да се предполага по-добрата организация на инфраструктурата, логистика и концентрация на услуги (синергичен ефект) в по-големите населени места предразполага към увеличаване на броя на действащите фирми, изразено чрез най-ниско отношение население към фирми. Община Стара Загора е лидер по този показател с 4,1 души на фирма, следвана от следващия по големина град Казанлък – с 5,2 души на фирма. На последните две места от общо 11 общини са Гурково – 9,1 души на фирма (с най-висок коефициент в областта на новосъздадените към действащите фирми, но претеглен с броя на живущите в общината, показва по-слаба активност за създаване на фирми) и Николаево – 11,7 души на фирма, като се проявява с почти три пъти по-слаба икономическа активност, отколкото община Стара Загора.
Ако пресметнем аналогичното отношение на население към новосъздадени фирми за 2022 г. ще установим 191 души средно за една нова фирма в областта. Отново лидер е община Стара Загора със 160 души на новосъздадена фирма, следвана от Казанлък – 182 души. Раднево и Чирпан показват много близки показатели за 2022 г., съответно по 300 и 311 души. Община Николаево остава и през 2022 г. по-малко атрактивно място за създаване на нова фирма – 465 души.
Таблица 4 представя разпределението по възраст на най-прилаганите правни форми за осъществяване на дейност.
Източник: ТПП – Стара Загора и собствени изчисления
Таблица 4. Разпределение на действащите фирми по правна форма в област Стара Загора по възраст
Най-малка средна възраст наблюдаваме при фирми с правна форма ЕООД в рамките на 8,6 години, следвана от правна форма ООД с 11,7 години. При четирите останали форми възрастта е много близка и средният им живот е над 20 години, като лидери в това отношение са събирателните дружества. При най-широко прилаганата форма ЕООД, най-голям процент от фирмите – 37,4% са на възраст от 0 до 5 години, т.е. в начален етап от развитието си. При тази форма достигане на възраст 20+ години явно е предизвикателство, защото само 4,9% от тях успяват да го постигнат. При фирмите с правна форма ООД, най-голям процент от тях са на възраст 11-20 години – 40,2%.
Събирателните дружества и акционерните дружества не са много популярна правна форма за областта, съответно 334 и 200 броя. 96,4% от СД и 65% от АД са с много голям опит на пазара от над 20 години. Интересен факт е, че и при едноличните търговци се наблюдава добра успеваемост – при 61,7% от тях, т.е. 3 от всеки 5 еднолични търговци, доживяват до над 20 години.
Тенденции на пазара на труда
Динамиката на пазара на труда в област Стара Загора е анализирана въз основа на данни от Националния статистически институт, публикувани на официалния сайт. Разгледани са ключови показатели за участието на работната сила, заетостта и безработицата. Приложените статистически данни дават оценка на тенденциите на пазара на труда в област Стара Загора.
Област Стара Загора има диверсифицирана икономика, с добре развити сектори на селското стопанство, производството, транспорта и туризма. Ключовите индустрии включват машиностроене, металообработване, производство на облекло и текстил, храни и напитки. По данни на НСИ, през 2022 г. регионалният Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е 37 138 лв., повече от 40% над средния за страната от 25 956 лв. Перспективите за икономически растеж остават положителни на фона на нарастващите инвестиции и потреблението на домакинствата.
Брой на заетите лица
Общият брой на заетите лица в Стара Загора остава относително стабилен през изминалата година, като плавно расте от 134 100 през първото тримесечие на 2023 г. до 137 900 през третото тримесечие на 2023 г. В последния наблюдаван период от годината, заетите лица спадат до 131 800, което е с 2 300 лица по-малко от края на 2022 г. (Фигура 2)
Източник: НСИ
Фигура 2. Брой заети лица в област Стара Загора, по тримесечие за 2023 година, в хиляди
Броят на заетите мъже и заетите жени следва подобна тенденция, с най-голям брой 73 700 заети мъже и 64 300 жени през третото тримесечие на 2023 г. Най-нисък брой заети лица по пол са установени през последното тримесечие на 2023 г., съответно 69 900 мъже и 61 900 жени.
Коефициент на заетост
За основната работоспособна възрастова група в диапазона 15-64 години, нивата на заетост са стабилни – 72-76%. През първото тримесечие на 2023 г. коефициентът на заетост е 72,7%, преди да отскочи до 75,9% през третото тримесечие на 2023 г., което е най-високата стойност през годината. Процентът през последното тримесечие на 2023 г. спада до 72,2%, което е с 1,8% по-ниско от същия наблюдаван период на 2022 г. (74,0%).
Брой наети на трудов договор
Средният списъчен брой на наети лица по трудово и служебно правоотношение в област Стара Загора възлиза на 98 524 лица към края на 2022 г. Това представлява лек ръст, въпреки че за 12 месеца област Стара Загора бележи 5% спад в общия брой на населението.
Безработица
Коефициентът на безработица намалява стабилно през последните години от 12,4% през 2014 г. до едва 1,2% през 2022 г., според данните на Националния статистически институт.
Поради използването на различна методология в начина на събиране и отчитане на данните, резултатите от Агенция по заетостта са с други стойности, но тенденциите са идентични и съпоставими. В рамките на 2023 г., безработицата в област Стара Загора е стабилно ниска, традиционно под средната за страната и четвърта-пета най-ниска за страната (Фигура 3).
Източник: Агенция по заетостта
Фигура 3. Коефициент на безработицата и брой безработни в област Стара Загора, по месеци за 2023 година
Динамика на работната сила
Работната сила на възраст 15-64 години в област Стара Загора е 135 400 през 2022 г. Коефициентът на икономическа активност на населението е един от най-високите в България. Застаряването на населението и емиграцията създават рискове от свиване на работната сила. И все пак, съществуват известни резерви, тъй като броят на лицата извън трудовия пазар на възраст 15-64 години през 2022 г. е 42 100 души. Тази група от населението може да бъде активирана чрез улесняване на развитието на неформалното образование, придобиване на гъвкави умения и достъп до специализирани грижи за деца и възрастни хора.
Заключение
Данните за област Стара Загора показват устойчив регионален пазар на труда през последната година, с положителна инерция по повечето показатели през третото тримесечие на 2023 г. По-слабите резултати от края на 2023 г. трябва да продължат да бъдат наблюдавани и през началото на 2024 г., за да може да бъдат направени изводи дали стартира нов етап в регионалните тенденции на пазара на труда или е регистрирано еднократно явление.
Наблюденията върху основната работоспособна възрастова група на 15-64 навършени години показват устойчив пазар на труда през изминалата година в Стара Загора. Регионът отбеляза високи нива на заетост и активност на фона на недостиг на работна ръка през 2023 г., което сигнализира за необходимост от по-голяма мобилност на работната сила и съответствие на предлаганите умения с търсеното от бизнеса.
Силната икономическа активност на област Стара Загора и стабилния пазар на труда са благоприятни условия за развитие на икономиката. Все пак, застаряващата работна сила, разминаванията в търсените и предлаганите умения са жизненоважни предизвикателства пред устойчивия растеж. Основните направления, в които регионални инициативи биха подкрепили този процес са:
- Програми, улесняващи междурегионалната и вътрешнорегионалната мобилност
- Партньорства между бизнеса и образованието за адаптиране на постоянното придобиване на умения
- Подкрепа за уязвими групи и икономическото им приобщаване
- Разширена и подобрена транспортна и социална инфраструктура
Производителност на труда
В следващото изложение е направена съпоставка между темповете на нарастване на производителността (измерена чрез БДС на едно наето лице) и темповете на нарастване на средната работна заплата (използвани са данни от НСИ за средната брутна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности). Обхванат е пет годишен период – от 2018 до 2022 г., който съвпада с времето преди, по време на и след световната Ковид криза. Анализът е насочен към установяване на взаимовръзка между темповете на нарастване на БДС на едно наето лице и темповете на нарастване на средната годишна брутна работна заплата. При наличието на симетрия между тях се счита, че е налице устойчив растеж.
Представените трендове на Брутна Добавена Стойност (БДС) на едно наето лице и средната брутна работна заплата на едно наето лице за областта, показват че в динамичен план, изменението на разходите за труд е асиметрично спрямо изменението на производителността на труда. БДС бележи положителни колебания, като след 2021 г. темповете на изменение вървят стремглаво нагоре и достигат стойности до 180% (Фигура 4). Средната брутна работна заплата на наетите лица се променя плавно през годините, като за изследвания период не се наблюдават отрицателни изменения, но в същото време при нея ръстът се колебае между 2-4%, което е значително изоставане спрямо сравнявания показател на производителността на труда.
Източник: Собствена разработка по данни на НСИ
Фигура 4. Темпове на изменение на БДС на 1 наето лице и средно годишната брутна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение – Общо за всички икономически дейности
Аналогична е графиката за сектор Индустрия за област Стара Загора. И тук се забелязва наличие на асиметричност при двата тренда, като процентното изменение на показателя, свързан с производителността на труда, е доста по-висок от нивата за същия показател за всички икономически дейности, като за 2022 г. се доближава до 250% (Фигура 5). Темповете на изменение на разходите за труд и тук бележат положителни, но плавни стойности, които не надвишават 9%, дори и за периода след Ковид кризата.
Източник: Собствена разработка по данни на НСИ
Фигура 5. Темпове на изменение на БДС на 1 наето лице и средно годишната брутна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение – Индустрия
В сектор Услуги темповете на изменение на двата показателя са почти идентични, с лек превес на показателя БДС на едно наето лице (Фигура 6). Поради тази причина двете линии на графиката почти се припокриват. За този сектор се наблюдава незначително намаление след 2021 г., но въпреки това стойностите и за двата наблюдавани показателя остават над 100%.
Източник: Собствена разработка по данни на НСИ
Фигура 6. Темпове на изменение на БДС на 1 наето лице и средно годишната брутна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение – Услуги
В сектор Селско, горско и рибно стопанство е налицe пълно припокриване на двата тренда до 2020 г., след което темповете на изменение на БДС на едно наето лице претърпяват резки колебания, първоначално в положителна, а след това в отрицателна посока (Фигура 7). Незначителни, макар и положителни са измененията в работната заплата.
Източник: Собствена разработка по данни на НСИ
Фигура 7. Темпове на изменение на БДС на 1 наето лице и средно годишната брутна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение – Селско, горско и рибно стопанство
Съпоставяйки данните за динамиката на двата показателя – производителността на труда и доходите от труд за област Стара Загора, се наблюдава асиметричност. Темповете на изменение на първия изпреварват многократно темповете на изменение на втория показател, особено в периода след Ковид пандемията. Наличието на такава тенденция показва все още липса на устойчив растеж. По-високата производителност налага адекватни мерки от страна на работодателите за подходящо мотивиране и заплащане на труда на работниците и служителите.
Регионална конкурентоспособност
Област Стара Загора бележи значим ръст на основните икономически показатели през 2022 г. (изложението по-долу ползва данни от НСИ и търговски регистър). Брутният вътрешен продукт на глава от населението нараства с близо 17 000 лв., което е повишение с 84%. Подобна динамика на ключови икономически показатели обикновено е свързана с привличането на повече преки инвестиции, разширяване на производствената база и наемане на повече персонал. В област Стара Загора, не се отчитат подобни процеси, като средните стойности на активите на организациите (групирани по техния размер на големи, малки, средни и микро) остават без значими промени, като същото важи и за броя на наетите в тях лица.
Повишените икономически резултати в област Стара Загора през 2022 г. се дължат основно на ръста на брутни печалби на най-големите организации с дейности, свързани с Производство на електрическа енергия, Производство на въоръжение и боеприпаси, преработвателна промишленост и металургия. Пряката зависимост между икономическите резултати на най-големите предприятия в областта (около 28% от БДС в областта се генерира от двете най-големи организации през 2022 г.) и цялостното ѝ развитие обуславя необходимостта от стабилна институционална подкрепа за тези организации. Най-големите 35 организации в област Стара Загора успяват да генерират 97% от брутната добавена стойност, средните (общо около 180 фирми) генерират основната част от останалите 3% (2,71%), а малките и микропредприятия имат малък сравнителен дял в създаваната добавена стойност. Трябва да се отбележи и фактът, че двете средни предприятия, отчели най-висока печалба през 2022 г. са пряко обвързани с едни от най-големите организации в областта – едната е търговска организация, предлагаща продуктите на фирма, занимаваща се с производство на въоръжение и боеприпаси, а другата преработва отпадъците от предприятие, произвеждащо електроенергия.
Това разпределение на икономическата роля на големите и средните предприятия има пряко отношение към броя на заетите в тях, като над 95% от заетите лица в областта са наети именно там. За разлика от вече представеното отношение при генерираната БДС, при броя на заетите то е по-балансирано, като в 35-те големи предприятия работят около 55% от заетите, а в средните – близо 40%. Тази значима разлика в двете съотношения доказва много по-високата брутна добавена стойност генерирана от един служител в големите предприятия. По-доброто заплащане на труда и инвестициите, направени в техника и инвентар в тези предприятия позволява те да имат висока производителност на труда.
От представената до тук информация може да се заключи, че конкурентоспособността на област Стара Загора в много голяма степен зависи от процесите протичащи в 35-те най-големи предприятия в нея. Това излага областта пред значими рискове свързани с конкурентната ѝ позиция в бъдеще. Динамичните процеси протичащи в секторите в областта на енергетика и военната индустрия трябва да се наблюдават и управляват от местните институции, до колкото те имат механизми за това, като се осигури необходимата подкрепа за продължаващото развитие на локалните организации в тях, поради ключовата им роля при формирането на конкурентоспособността на област Стара Загора. Необходими са и стъпки за повишаване на икономическата роля на малките и микро предприятия, които не успяват да генерират достатъчно добавена стойност при процесите си.
Добрите икономически резултати за област Стара Загора се дължат в много голяма степен на предприятия произвеждащи електроенергия, въоръжение и поддържащите ги организации, под влиянието на външноикономическата среда през периода, като разликата в печалбата на двете най-големи предприятия в областта между 2021 и 2022 г. е над 1,4 млрд. лв. В бъдеще тези резултати не могат да бъдат гарантирани и конкурентоспособността на областта може драстично да се понижи. Тези негативни ефекти могат да се предотвратят чрез привличането на повече преки инвестиции от други област или извън страната фокусирани в по-голяма степен към малките и средни предприятия. Повишаването на икономическата роля на тези организации ще създаде стабилна основа за развитието на областта, независимо от променящите се условия в един или друг специфичен отрасъл. Сформирането и изграждането на индустриални зони в област Стара Загора създава добри условия за конкурентното ѝ развитие, като подобряването и разширяването на инфраструктурата е необходимо условие за привличането и осъществяването на преки инвестиции.