Малките регионални летища в България могат да се превърнат в съвременни логистични хъбове – сред тях е и летище Стара Загора

Въздушната мобилност и икономиката на ниските височини изискват спешно изграждане на нова инфраструктура, регулаторна готовност и подготовка на кадри, за да се предотврати изоставането на Европа от нейните глобални конкуренти. Тези изводи станаха ясни по време на детайлните дискусии за безпилотните технологии и регионалната свързаност през първия ден от Green Transition Forum 6.0 – най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за устойчиво развитие и икономическа трансформация.

GTF 6.0 е организиран от Dir.bg и се провежда от днес до 5 юни в София. Програмата включва над 110 панела, кръгли маси и интервюта на четири паралелни сцени с повече от 450 лектори от 37 държави. С годините Green Transition Forum се утвърди като единствената конференция в източноевропейска столица, събираща на едно място световни лидери, водещи икономисти и представители на индустрията в контекста на необходимостта от дълбоки реформи.

Участниците в дебатите подчертаха необходимостта от обединяване на усилията на бизнеса и държавата за възстановяване на регионалните летища. Тодор Иванджиков, председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ), очерта мащаба на предстоящите промени в транспорта. Представената от него визия акцентира върху необходимостта от бързи действия в три основни посоки – регулации, инфраструктура и образование. Тези действия имат за цел спиране на изоставането на местния пазар от бързо развиващите се глобални екосистеми. Преодоляването на инфраструктурния дефицит се очертава като първостепенна задача пред държавната власт.

В нашата асоциация работим усилено върху въздушната свързаност и развитието на въздушната мобилност. Тази дейност изисква много усилия, а Европа в момента изостава. За да успеем да запазим малките градове и села и да направим въздушния транспорт по-достъпен, е необходимо да възстановим малките летища и да изградим вертипортове. Те трябва да разполагат със зарядни станции за водород и за електричество. Тази инфраструктура е критично важна за изграждане през следващите години. Не можем да разчитаме само на традиционните големи летища, защото новите летателни апарати изискват децентрализирана мрежа за обслужване, посочи Тодор Иванджиков.

Вторият основен стълб в концепцията на Асоциацията е свързан с подготовката на квалифициран персонал. Тодор Иванджиков обърна специално внимание на съвместната работа с държавните институции за въвеждане на специализирано обучение. Самостоятелната подготовка на кадри още в средното образование ще осигури плавен преход към новите професии в авиационния бранш. Инициативата на АБАИ цели изграждане на устойчива връзка между училищата и авиационния бизнес.

Работим съвместно с Министерството на образованието и науката за създаването на учебни програми и професионални паралелки в средните училища, за да излизат подготвени кадри още след 12-и клас. Имаме съгласие и вече създаваме учебните модули за подготовка на пилоти и конструктори. Надявам се до есента да ги внедрим. Също така се надавам през тази година да стартираме пилотен проект за въздушен логистичен коридор между София и Русе с българския карго дрон на Дронамикс. Това ще бъде реална възможност да тестваме софтуера и да видим къде са практическите предизвикателства, допълни той.

Разгръщането на безпилотния транспорт налага изграждането на строга и надеждна регулаторна система. Веселинка Трифонова, началник на отдел Безпилотни летателни системи, международни отношения и иновации в ГД ГВА, разясни текущата работа по адаптиране на европейското законодателство към новите рискове. Създаването на обща сигурност изисква въвеждане на съвременни технологични инструменти за засичане и неутрализиране на неразрешени полети. Планът на Европейската комисия поставя акцент върху защитата на критичната транспортна инфраструктура.

Регламентите от 2019 г. влязоха в сила през 2023 г., но технологиите се развиват толкова бързо, че нормативната уредба остарява с всеки изминал ден. На 11 февруари Европейската комисия представи План за действие за сигурност при дроновете. Спешно се внедряват 5G мрежи и изкуствен интелект за по-бързо засичане и разграничаване на апаратите. Този План предвижда значителен финансов ресурс за държавите членки за закупуване на системи за борба с неразрешени полети, особено около летищата, каквито инциденти зачестиха по време на празниците миналата година, обясни Веселинка Трифонова.

Въвеждането на нови стандарти за проследимост също е част от приоритетите на регулаторния орган. Веселинка Трифонова отбеляза съществуващите инструменти за контрол и посочи дефицита на кадри като сериозна пречка за администрацията. Липсата на подготвени инженери затруднява обработката на документите и издаването на разрешителни за специфични операции. Административният капацитет се нуждае от спешно подсилване чрез привличане на млади специалисти.

Подготвя се и нов пакет за сигурност, включващ задължителна регистрация на всички дронове под 100 грама, както и въвеждането на единен знак за сигурност в ЕС – EU Trusted Drone Label. На нашия сайт сме предоставили пълна информация за правилата и процедурите, включително за оценките на риска по методологията SORA за специфичната категория полети. Голямо улеснение е и платформата Innovative Air Mobility Hub на EASA за обмен на данни за електрически самолети и дронове. Имаме обаче сериозен недостиг на кадри в България, като на обявените свободни позиции при нас за експерти по безпилотни системи не се явява нито един кандидат, въпреки че предлагаме и летни стажове за млади хора, уточни тя.

Промените в регулациите вече носят реални икономически резултати, като земеделието се очертава като пионер при внедряването на безпилотни технологии. Гергана Анева, управляващ директор на Rud Pedersen Public Affairs, представи успешния опит на България в тази насока. Страната ни успя да изпревари останалите държави членки чрез своевременна промяна на националното законодателство. Този успех отваря нови възможности за модернизация на аграрния сектор.

Доскоро агродроновете се третираха като традиционни самолети, което ограничаваше използването им в земеделието. България стана първата страна в Европейския съюз с регламентирано законодателство за третиране с дронове. Успяхме да докажем на Комисията, че тази технология е важна част от постигането на целите на Зелената сделка и гарантирането на продоволствената сигурност. Агродроновете осигуряват висока прецизност, по-малко пестициди, по-малко вода при пръскането и по-голяма безопасност за фермерите, обясни Гергана Анева.

Промяната в мисленето на европейско ниво се дължи на активно сътрудничество между бизнеса и браншовите организации. Гергана Анева изтъкна значението на този нов подход за общата европейска политика. Агродроновете вече не се разглеждат като заплаха за традиционната авиация, а като инструмент за ресурсна ефективност. Новата рамка улеснява прехода към интелигентно и екологично земеделие.

Чрез съвместна работа с COPA-COGECA поставихме темата на дневен ред пред Европейската комисия. В рамките на законодателния пакет Omnibus темата за агродроновете вече влиза как самостоятелна, а не като част от авиационния дебат. Това показва преминаване към интелигентен подход, при който технологията се разглежда като инфраструктура за данни и екологична устойчивост, а не просто като летателно средство. Българският модел вече се разглежда като успешна практика в Европа, коментира тя.

Икономическата ефективност от автоматизацията на доставките е пряко свързана с оптимизирането на транспортните разходи за бизнеса. Васил Тодоров, заместник-председател на Управителния съвет на БТПП, представи данни за спестяванията и илюстрира ползите с примери от глобалната практика. Автоматизираните безпилотни системи предлагат реални решения за оптимизация на логистиката в отдалечените райони. Финансовите анализи на Палатата сочат бърза възвръщаемост на направените инвестиции.

Логистиката от последната миля съставлява голяма част от транспортните разходи на компаниите. Нашите разчети показват възвръщаемост на инвестициите в безпилотни системи до 24 месеца. При оптимизирана мрежа с автоматични докинг станции себестойността на една доставка може да спадне с над 60%. В град Шънджън в Китай миналата година видяхме реално работещи системи за доставки с дронове в градска среда. Тази технология вече не е екзотика, а реално работещ бизнес модел, намаляващ времето за доставка в труднодостъпни региони на броени минути, сподели Васил Тодоров.

Успешното внедряване на безпилотната логистика изисква използването на единни стандарти за проследимост. Васил Тодоров акцентира върху ролята на глобалната система GS1 за подобряване на контрола и сигурността. Единната идентификация е критично важна за проследяване на жизнения цикъл на безпилотните апарати. Използването на съществуващия международен регистър ще предотврати създаването на излишни административни пречки пред фирмите.

За внедряването на тези системи е критично използването на глобалния регистър на GS1, осигуряващ директна връзка в реално време с различни софтуерни системи. Този 30-цифрен код позволява уникална идентификация на всяко отделно устройство, а не просто на партида или модел, и спестява време и средства за изграждане на излишни национални регистри. Поддръжката на тази база данни се финансира изцяло от GS1 International и няма нужда държавите да инвестират публични средства за дублиращи се национални системи. Тази глобална система вече функционира в над 120 държави и улеснява контрола от страна на регулаторните органи, допълни той.

Управлението на засилен безпилотен трафик в общото въздушно пространство налага изграждането на изцяло нова цифрова инфраструктура. Троян Петров, експерт в РВД, очерта фазите на изграждане на U-space в България и предизвикателствата пред интеграцията на безпилотния с традиционния трафик. Координирането на полетите се извършва изцяло чрез интелигентен софтуер без човешка намеса в критичните фази. Интеграцията цели осигуряване на максимална безопасност за всички участници във въздушното движение.

Управлението на засилен безпилотен трафик налага преход към автоматизирани UTM платформи. Внедряваме софтуерни системи за безпилотно въздушно движение, позволяващи автоматично планиране на полетите и откриване на потенциални конфликти в реално време без човешка намеса. Първата фаза е въвеждането на електронна регистрация, идентификация и геозониране, която вече функционира. Втората фаза е реалното управление на трафика чрез софтуерни платформи, а третата е интеграцията с традиционния трафик на РВД чрез системи за съвместно ситуационно усещане, разясни Троян Петров.

Интеграцията на новите технологии изисква съобразяване с факторите на околната среда и безопасността на дивата природа. Троян Петров обясни как системите на РВД реагират при потенциални рискове. Избягването на конфликти с птици по време на полетите се управлява чрез динамично геозониране. Тази мярка доказва готовността на авиационния бранш за опазване на екологичния баланс.

Наш основен приоритет е изграждането на първия безпилотен логистичен коридор в България, свързващ няколко регионални летища. В тези системи предвиждаме възможност за създаване на временни забранени зони при миграция на ята от птици. Безопасността на дивата природа е неразделна част от сигурността на самите полети, така че работим сериозно по този въпрос. Интеграцията на безпилотните апарати изисква съобразяване с всички фактори на околната среда, допълни той.

България заема водещо място и в самото производство на високотехнологични леки летателни апарати. Николай Николов, основател и главен изпълнителен директор на “Niki Rotor Aviation”, представи предимствата на произвежданите у нас жирокоптери и техния потенциал за регионална свързаност. Производствената база в Правец доказва възможностите за създаване на конкурентоспособни авиационни продукти на световно ниво. Леките въглеродни конструкции осигуряват надеждност при всякакви условия.

Нашите жирокоптери летят успешно в САЩ, Европа, Австралия и Южна Африка. Жирокоптерът предлага изключително високо ниво на безопасност чрез принципа на авторотацията. Дори при пълна повреда на двигателя, апаратът не изпада в срив, а се приземява плавно като парашут. Изработени са от леки композитни материали и въглеродни влакна, което ги прави многократно по-евтини за поддръжка в сравнение с конвенционалните хеликоптери и изключително достъпни за различни патрулни и селскостопански нужди, посочи Николай Николов.

Жирокоптерите представляват естествен мост между традиционната пилотирана авиация и новите автономни безпилотни системи. Николай Николов очерта възможностите за практическо обучение на млади специалисти. Използването на тези машини за обучение намалява разходите на авиационните училища. Достъпността на технологията улеснява бързото навлизане на млади пилоти в професията.

Тези апарати са икономично решение за обучение на пилоти. Преди да поемат управлението на скъп медицински хеликоптер, те могат да придобият реални навици и опит във въздуха на нашите машини. За страни като България, където изграждането на скъпа хеликоптерна инфраструктура е финансово предизвикателство, жирокоптерите са бързо и ефективно решение, изискващо минимално разстояние за излитане и кацане на малките регионални летища, допълни той.

Физическите ограничения на батериите по отношение на теглото и времето за зареждане остават основна пречка за тежкотоварните автономни полети на дълги разстояния. Илия Колев, главен технологичен директор на PMS, разясни предимствата на водородните горивни клетки пред стандартните литиево-йонни системи. Постигането на по-дълги полети с тежки товари изисква използване на алтернативни енергийни източници. Водородните системи предлагат по-висока специфична енергийна плътност.

Литиево-йонните батерии ограничават обхвата на тежките апарати поради ниската си енергийна плътност. Водородните горивни клетки осигуряват по-дълъг жизнен цикъл, бързо зареждане за под 5 минути и до 5 пъти по-голям обсег на полета в сравнение с батериите. Това променя правилата на играта при продължителни мисии за картографиране, инспекция или доставка на товари на дълги разстояния, правейки технологиите напълно приложими за индустриални цели, обясни Илия Колев.

Практическото внедряване на тези технологии в регионален мащаб изисква изграждането на съответната разпределителна мрежа. Илия Колев посочи липсата на инфраструктура като основно предизвикателство пред бизнеса. Без държавна подкрепа за водородни станции на вертипортовете технологията не може да навлезе масово в логистичния сектор. Инфраструктурният преход се нуждае от целенасочени инвестиции.

Основното предизвикателство в България не е самата технология, а липсата на водородна инфраструктура. Нашата цел е преодоляването на тази липса чрез осигуряване на достъп до зелен водород на вертипортовете и ясни правила за съхранението му. Очаквам първите реални приложения у нас през следващите 2 до 3 години, като в дългосрочен план водородът ще ни направи независими от редки земни метали и ще осигури напълно екологична безпилотна авиация, завърши той.

Кметът на Русе Пенчо Милков участва в шестото издание на Green Transition Forum – водеща международна платформа за Централна и Източна Европа, посветена на новата стратегическа програма на Европа и предизвикателствата пред устойчивото развитие, конкурентоспособността и иновациите. Събитието събра представители на европейски институции, национални и местни власти, бизнеса, академичните среди и експертната общност, съобщиха от Община Русе.

Участието на Община Русе се осъществи по инициатива на председателя на Асоциацията на българската авиационна индустрия Тодор Иванджиков, който покани Пенчо Милков да се включи в панела Малки летища, голямо влияние: баланс между устойчивата свързаност, икономическата устойчивост и регионалното развитие.

По време на дискусията Иванджиков припомни началото на съвместната работа с Община Русе за развитието на Летище Русе. Преди няколко години Пенчо Милков се свърза с мен с желанието да обсъдим възможностите за възстановяване и развитие на летището в Русе. Това ме впечатли, защото рядко се случва кмет лично да търси експертна подкрепа за подобна кауза. Видях човек с ясна визия за бъдещето на своя град и с желание да върне едно от значимите летища на България към активен живот, заяви Тодор Иванджиков.

По думите му именно последователността и ангажираността на местната власт са сред основните фактори за напредъка по проекта през последните години. Когато държавата се движи по-бавно, местната власт често е тази, която дава импулс за развитие. Русе е пример как с визия и партньорство могат да се създадат реални предпоставки за възстановяване на стратегическа инфраструктура с важно значение за целия регион, допълни още председателят на Асоциацията на българската авиационна индустрия.

В изказването си Пенчо Милков подчерта значението на регионалната свързаност като ключов фактор за икономически растеж и повишаването на конкурентоспособността на регионите. За мен е чест Русе да бъде част от този разговор за бъдещето на регионалната свързаност в Европа. Темата за малките летища е свързана както с авиацията, така и с възможностите за напредъка на регионите, привличането на инвестиции, създаването на работни места и подобряването на достъпа до икономически и социални възможности, заяви кметът на Русе.

Той акцентира върху стратегическото местоположение на града като важен транспортен, индустриален и логистичен център на Дунав и естествена връзка между България и Европа. Кметът представи визията на Община Русе за развитието на Летище Русе като част от интегрирана транспортна и логистична система, която да допринесе за подобряване на регионалната свързаност, икономическата устойчивост и инвестиционната привлекателност на региона.

Летище Русе не е само инфраструктурен обект. То е част от дългосрочната визия за прогреса на Северна България и инструмент за създаване на нови възможности за бизнеса, инвеститорите и гражданите, посочи Милков. Той представи основните насоки в подготвяния Генерален план за летището, който предвижда поетапна модернизация на инфраструктурата и създаване на условия за обслужване на регионални пътнически полети, логистични дейности, лека авиация и иновативни решения в сферата на въздушния транспорт.

В дългосрочен план се предвижда да се акцентира на капацитета за обслужване на въздухоплавателни средства от клас Airbus A320 и Boeing 737, внедряване на система за кацане по прибори (ILS) и достигане на съответните международни стандарти за безопасност и експлоатация.

Специално внимание бе отделено на иновативните решения, заложени в концепцията за развитие на летището. Сред тях са подготовка за използване на устойчиви авиационни горива, мерки за енергийна ефективност, както и изграждане на специализирана зона за безпилотни летателни апарати. В тази връзка бе отбелязана перспективата за партньорство с българската компания Dronamics в областта на товарните дронови превози.

Летище Русе е средство за повече икономически възможности и свързаност. Ако Европа търси истински балансирано развитие, трябва да обръща внимание не само на големите транспортни центрове, но и на градове като Русе, които разполагат със стратегическо местоположение, индустриален потенциал и ясна визия за развитие, заяви още кметът.

Николай Рашков – кмет на Горна Оряховица:

Малки летища, голямо влияние: баланс между устойчивата свързаност, икономическата устойчивост и регионалното развитие е името на панела, от който бях част по време на Green Transition Forum 2026. Петдневното събитие събира в столицата международни лидери, министри, икономисти и др. за стратегически диалог между европейските институции, националните и местни власти, предприемачите и академичната общност.

Модератор на панела беше изпълнителният директор на Асоциацията на българската авиационна индустрия Тодор Иванджиков, по чиято инициатива съм поканен да се включа в Green Transition Forum 2026.

В Горна Оряховица имаме стратегически цели – реиндустриализация на района и развитие на летището. Стъпка по стъпка следваме всяка от тях и резултатите са все по-обозрими. Нямам никакво съмнение, че Летище – Горна Оряховица отново ще има своето огромно значение за нашия регион и за цяла Северна България.

По време на дискусиите в панела, представих визията за развитие на летището и свършеното дотук, с активно съдействие от страна на Общината.

Радвам се, че срещам съмишленици. Визионери, които виждат бъдеще там, където други откриват само предизвикателства. И хора, които приемат въздушната мобилност и свързаността като реална посока, която да следваме. Горна Оряховица може напълно адекватно да се впише в европейските темпове на растеж, особено ако вече има силна държавна подкрепа.

Източници: business.dir.bg, ruse.news