Водородът като алтернатива

Първите изследвания на водорода датират още от 16-ти век. Индустриалното му използване обаче стартира едва четири века по-късно, предимно в химическата и нефтохимическата промишленост.

Водородната енергетика започва да се налага като концепция в края на 20 и началото на 21 век основно във връзка с усилията за декарбонизация, овладяване на климатичните промени и преминаване към устойчиви енергийни източници.

През последното десетилетие развитието на технологиите за електролиза и инфраструктурата за зелен водород се засилва, особено в Европейския съюз и Япония, което засилва подкрепата за него като алтернатива на твърдите горива.

Но не всички видове водород могат да бъдат използвани в тази посока.

Сивият водород, например, се произвежда основно чрез преработване на природен газ или въглища и също има въглероден отпечатък, тъй като преработката му е свързана с отделяне на голямо количество CO2.

Синият водород също се добива от изкопаеми горива, но част от въглеродните емисии се улавят и съхраняват.

Най-нискоемисионните вариации на водорода са зеленият и белият. Първият се получава чрез електролиза на вода, базирана на възобновяеми енергийни източници. Той е практически беземисионен по отношение на CO2 и е предпочитан вариант за водородната икономика. Вторият е подземен водород, който може да се извлича директно от природата, но това е сравнително нова възможност, която все още не е разработена в достатъчна степен.