Новите инвестиции в отбранителната индустрия – многообещаваща заявка за допълнителен икономически растеж

Новината за проявения инвеститорски интерес на „Райнметал“ в България предизвика оживен интерес и усещане за реализиране на дългоочакван пробив по отношение на крупна чуждестранна инвестиция в страната.

Създаден в далечната 1889 г., консорциумът „Райнметал“ понастоящем е водещ международен доставчик на системи в отбранителната промишленост и същевременно двигател на далновидни технологични и индустриални иновации на гражданските пазари. Продажбите, които регистрира за 2024 г., надхвърлят 9 млрд. евро (36% ръст спрямо предходната година), с 1,48 млрд. евро печалба, оперирайки в над 170 точки по света с повече от 40 000 служители. Глобализацията, протекционизмът, дигитализацията, трансформацията в различни сектори и индустрии, както и нарастващата честота и интензивност на конфликтите и военните спорове, като тези във войната между Русия и Украйна, довеждат до нарастваща нужда от мобилност и сигурност.

В сътрудничество с ВМЗ Сопот, Райнметал планира изграждането на два завода у нас – първи завод за артилерийски снаряди по стандартите на НАТО и втори – съвместно предприятие за производство на барут. Фабриката за боеприпаси се планира с капацитет 100 – 120 хил. бройки годишно. Според очакванията, до около 3 години следва да бъде изградена материално – техническата база и заводите да започнат да функционират. Амбициите обаче са още по-големи – да се изгради в по-далечно бъдеще и трети завод за автономни системи за производство на автотранспортна техника, от които страната има остра нужда във връзка с подменянето на остарелия автопарк на Българската армия.

Независимо че България има солидни традиции и капацитет в оръжейната промишленост, следва да се отбележи, че повечето производства са по лицензи на бившия източносъветския блок. Необходимостта от въвеждане на нови стандарти – тези на НАТО, е от ключово значение. Именно такава възможност се очертава с планираната инвестиция за фабриката за боеприпаси.

Общият размер на инвестицията за двата завода – за снаряди и за барут, е в размер на 1 млрд. евро. Германските и българските партньори участват в сделката 51:49. Финансирането за България ще бъде осигурено чрез заем по европейския механизъм SAFE, по който правителството  кандидатства общо с между 2,7 – 3 млрд. евро в следващите години. Това са изключително изгодни, нисколихвени заеми, които няма да натоварят бюджета.

Инструментът SAFE (Действия за сигурност в Европа) е финансиран от Европейския съюз чрез неговия капацитет за заеми, по-специално чрез емитиране на облигации на ЕС. Предоставят се заеми на стойност до 150 млрд. евро в помощ на държавите – членки на ЕС, за да се постигне бързо и значително увеличение на инвестициите в отбрана. Областите, финансирани от SAFE, включват: боеприпаси, ракети и артилерийски системи, способности за наземна борба, системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, морски надводни и подводни способности, стратегически средства и защита на критичната инфраструктура, дронове и системи за борба с дронове, военна мобилност, способности за киберпространство, изкуствен интелект и електронна война. Показателен е интересът към инструмента – 150-те млрд. евро, с които той разполага, са вече заявени от 19 страни – членки на ЕС.

Сделката за двата завода е голям пробив по отношение привличането на инвестиции и инвеститори в България. Едномилиардната инвестиция се пада именно на военния индустриален сектор, който без основание е подценяван като източник на устойчив растеж.

Какви са потенциалните икономически ползи?

1. Откриване най-малко на хиляда нови работни места, съживяване на районите, квалифицирани и технически грамотни хора, които ще се включат в обучения и в работния процес.

2. Производствата ще имат сигурни пазари и реализация, гарантирана рентабилност, съответно и данъчни постъпления в държавната хазна.

3. Инвестицията няма да натовари бюджета, поради изключително изгодните условия на нисколихвения заем по инструмента SAFE (15 годишен гратисен период и изплащане до 40 години) и ще има бърза възвръщаемост (дори в рамките на гратисния период).

4. Чрез сделката ще стане възможно привличането и на други инвеститори – доставчици, изпълнители, подизпълнители и така ефектът ще се мултиплицира;

5. Подобряване на прилежащата и близка инфраструктура (в 50-100 км)  – пътища, комуникационни връзки, логистика и т.н.

6. Попълване на запасите за българските отбранителни нужди.

7. Сделката отваря потенциални хоризонти за още нови производства, включително такива с по-висока технологична и добавена стойност – за автономни системи и производство на автотранспортни технологии и други направления.

8. България има перспективата да се превърне в един технологичен и производствен хъб на високотехнологично въоръжение по стандартите на НАТО, с висока добавена стойност;

9. Сделката е стимул за редица други компании от българската отбранителна индустрия, особено във високотехнологичния сектор, да търсят възможности за инвестиции чрез обединяване на финансов, човешки и научен потенциал за ускорено развитие и интегриране в европейския отбранителен сектор.  

10. Доколкото участието на България в построяването на заводите представлява държавна инвестиция, част от разходите за прилежащата инфраструктура по същество е начална стъпка, кореспондираща с поетия ангажимент за увеличаване на военните разходи до 5 % до 2035 г., в частност по отношение на тези 1,5% от тях, предназначени за военна инфраструктура и логистика.

Това са все ползи, които България извлича от многогодишното си  членство в НАТО,  ЕС,  Шенген и предстоящото ни присъединяване към еврозоната.

Анализ на Атанас Атанасов, член на Фискалния съвет

Прочете повече на: https://www.fiscal-council.bg/bg/publikacii/novite-investicii-v-otbranitelnata-industria-mnogoobeshtavashta-zaiavka-za-dopylnitelen-ikonomicheski-rastej

infobusiness.bcci.bg