Три сценария за изкуствения интелект в България

След около 10 години генеративният изкуствен интелект (ΑΙ) може да увеличи годишния БВП на България с 4-5 милиарда евро, което се равнява на около 5%, ако бъде постигнато широкото му разпространение. Прогнозата е в проучване на Implement Consulting Group, поръчано от Google, с което Euractiv разполага, извършено в периода ноември 2023 – март 2024 г. Според него употребата на ΑΙ предоставя на България възможност за технологичен скок, който ще изисква повече дигитални умения и инвестиции в иновации.

Но този ръст на БВП е стандартният сценарий – съответстващ на икономиките на напредващите пазари, има и по-добър, но и по-лош.

При най-оптимистичният, ако България постигне по-бързо и по-мощно навлизане на генеративния AI, потенциалният ръст на БВП може да достигне 8% – 6-7 милиарда евро. Това би означавало, че прескача едно технологично поколение и въвежда AI наравно с най-дигитализираните икономики в Европа. Негативният сценарий е свързан със закъснялото приемане на ΑΙ в България, а забавяне с пет години ще се изрази в повишение на растежа само с 1% или не повече от 0.5 милиарда евро.

Според Европейския иновационен индекс за 2024 г., България заема предпоследно място сред страните от ЕС, като единствено Румъния е с по-нисък резултат. Но с решение на Европейската комисия тя е една от седемте държави – наред с Германия, Австрия, България, Франция, Полша и Словения, в които ще има фабрики за обучение на изкуствен интелект. Българската ще бъде разположена в “София Тех Парк” в София и ще ползва 90 млн. евро, част от общото финансиране на стойност 485 млн. евро.

Генеративният AI и машинното обучение се базират на големи изчислителни ресурси и се нуждаят от мощни компютърни сървъри и инфраструктура, което води до висока консумация на енергия. Новите ядрени мощности на АЕЦ “Козлодуй” обаче се предвижда да заработят най-рано през 2035 г. – за 7 блок, и 2038 г. – за 8-ми блок. Един от големите проблеми пред проекта е гаранцията за необходимия човешки ресурс, без която няма как да мине процесът на одобрение за изграждането им.

Нарастващото използване на изкуствен интелект изисква да се осигури и устойчиво енергийно захранване.

Приносът

Основният ефект на генеративния AI идва от повишаване на производителността на 56% от работещите, подобрявайки техните способности, качество и ефективност. За България това въздействие е оценено на 3.5-4 милиарда евро.

Оценката включва ефекта от пренасочването на малка част от работещите (5%), при което генеративният AI освобождава значителна част от времето им за други задачи. Очакваният принос към БВП от това въздействие е 0.75-1 милиард евро

В изчисленията е включена възможната загуба на производителност при пренасочване към други професии, което намалява оценката за България с до 0.25 милиарда евро. В своя пик изолираният ефект върху производителността на генеративния AI в България се оценява като еквивалентен на 1% от БВП.

Установено е, че AI най-ефективно автоматизира знания-интензивни задачи в секторите на информацията, финансите и бизнес услугите. Най-голям потенциал за ръст има в публичната администрация, бизнес услугите и финансите, където се очаква ръст на производителността между 1.4-1.5% годишно.

В информационния и финансов сектор очакваното увеличение на добавената стойност от генеративния AI е около 1 милиард евро, а в бизнес услугите – около 0.9 милиарда евро.

Според проучването добавената стойност от въвеждането на ΑΙ се движи от 14% – за за публична администрация, здравеопазване и образование, 15% – за бизнес услуги и недвижими имоти, до 16% в сектора на информацията, финансите и производството. В сферата на услугите, която традиционно се развива по-бавно, това е съществен принос.

Трудовият пазар

Българската държава все още не проучила влиянието на ΑΙ върху трудовия пазар, но докладът на Google го прави.

За разлика от предишните индустриални революции, които основно засягаха работници, извършващи ръчен труд, генеративният AI се очаква да засегне предимно офисните професии. В България има малко по-малък дял от тези професии в сравнение с най-дигитализираните европейски държави. Проучването на анализаторската група предвижда, че около 200 хиляди работни места от настоящите 3.2 милиона (в края на 2024 г. данните са за 2.93 млн. заети, б.а.) ще бъдат напълно или частично заменени.

Други близо 1.2 милиона работни места или близо 38% е малко вероятно да бъдат засегнати от генеративния изкуствен интелект, тъй като включват ръчен труд – става въпрос за работа на открито, като строителство и почистване, както и дейности, изискващи човешко взаимодействие като лична грижа и хранително обслужване.

Делът на незасегнатите работници е малко по-висок в България в сравнение с най-дигитализираните икономики в Европа поради по-големия дял заети в селското стопанство и строителството.

Повечето работни места (56%) се очаква да бъдат подпомогнати от генеративния AI чрез автоматизиране на ограничена част от задачите и създаване на съдържание (текст, код и изображения), подпомагане на работещите при сложни проблеми и принос към продуктовия дизайн. Този процес ще засегне около 1.8 милиона.

Малък дял от работните места (5%) се очаква да бъдат над 50% изложени на автоматизация от генеративния AI, например професии като административни сътрудници, оператори в кол центрове и преводачи. Тези хора ще се сблъскат със значителни промени в професионалния си живот и може да се наложи да бъдат преквалифицирани. Този дял е сходен с нивото в най-дигитализираните държави от ЕС.

Страхът от загуба на работни места е възниквал при всяка индустриална революция. “Хората винаги са се страхували, че технологиите ще предизвикат масова безработица, но ние не се учим от историята”, казва във видео по темата проф. Джуди Вайцман от London School of Economy (LSE).

“Същността на производителността е да правиш повече за по-малко време и точно така ни се предлагат технологиите предлагат – че ще ни направят по-продуктивни, за да изкарваме повече пари, но не приемам тази история, тя е твърде удобна”.

Проф. Вайцман обяснява, че работата е много повече от използването само на технологии и е комплексен набор от умения, майсторство, комуникация, отношения с колегите, екипна работа и вземане на решения. “Струва ми се, казва още тя, че когато нещо е създадено да бъде монетаризирано по определен начин, тогава тези технологии не са най-добрите, които бихме могли да имаме”.

Възможностите, които предоставя генеративният изкуствен интелект за България, зависят от скоростта на възприемане и инвестициите в дигитализация и иновации. Засега България е от “скромните иноватори” в ЕС, но още има шансове да не изостане в глобалната технологична надпревара – стига да осигури достатъчно енергия и “мозъци”.

Източник: euractiv.bg