Българската енергетика през 2024-а: Още въглища и нови ядрени мечти

Изминалата 2024–а година беше динамична за енергийния сектор в България, като ще я запомним с няколко ключови събития, които преначертават бъдещето му. Въпреки че ресорът се ръководи от служебна власт от април насам, това не попречи в това време да се вземат дългосрочни решения за развитието му.  

И ако през 2023 г. страната ни изглеждаше да върви към отказ от въглищата заради значително намаленото производство на ток от тях, то тази държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ на няколко пъти се наложи да заработи с по-голяма мощност от определената ѝ за регулиран пазар. 

А в края на годината стана ясно, че студеното време и повишената консумация на електроенергия от битовите потребители налагат Национална електрическа компания да изкупи още количества от централата, за да покрие потреблението. Де факто за първи път от 10 години насам се налага Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да вдигне цената на тока в средата на годината, а не да чака новия регулаторен период. В началото на юли регулаторът реши електроенергията да поскъпне само с 1.77%, а от януари повишението ще е със средно 9%, което ще повиши сметките с около 4 лв. месечно на домакинство. 

Още една стъпка назад към въглищата служебното правителство предприе с идеята да увеличи държавната собственост в ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“, което е собственост на търговското дружество „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД, в което акционери са „КонтурГлобал България Холдинг“ С.а.р.л. Люксембург, който притежава 73% от акционерния капитал и „Национална електрическа компания“ с 27% от капитала.

Сободен пазар от 1 януари, а до 1 юли държавата ще води преговори как да увеличи капитала си в нея през НЕК или друго държавно енергийно дружество. Целта е именно на 100% държавни да бъдат 3 и 4 блок, които да продължат да работят за регулиран пазар от новия регулаторен период (1 юли 2025 г.), а с 1 и 2 блок американската компания да развива с други проекти – батерии и солари. 

И докато бъдещето на въглищните ни централи остава все толкова неясно, България смело се запъти към мащабния ядрен проект – 7 и 8 блок на АЕЦ “Козлодуй”. През 2024 г. бяха направени ключови стъпки за реализацията му.

За да се случи той обаче нееднократно беше коментирано, че страната ни трябва да има решение за високоактивните ядрени отпадъци, които до преди две години се извозваха към Русия, но ще бъдат върнати у нас. 

Тази година за първи път ядрената ни централа заработи и с различно от руското ядрено гориво. През април 5-и блок на първа атомна заработи със свежо ядрено гориво тип RWFA, произведено от американската „Уестингхаус“. Двата вида гориво ще работят съвместно 4 години и в четири кампании ще се премине към работа на централата с изцяло американско ядрено гориво. 

За друг голям енергиен проект обаче 2024 не мина толкова безпроблемно – разширението на газохранилището “Чирен” стана обект на проверка от Европейската прокуратура заради обществената поръчка за сондажния фонд, заради което министърът на енергетиката Владимир Малинов го спря. 

Заради разследването “Булгаргаз” започна отново пазарни консултации за газовите сондажи и през декември стана ясно, че пет компании са заявили интерес да извършат трите експлоатационни сондажа в подземното газохранилище (ПГХ) „Чирен“.

В края на 2024 г. добрата новина за българската енергетика дойде от ПАВЕЦ “Чаира”, която отново заработи с един от агрегатите си. ХА2 се върна в системата със 130 MW като разполага с максимална мощност 210 MW, като в момента може да достигне 205 заради нивото на водата в язовир „Белмекен“. В помпен режим ХА2 може да работи на максимални 197 MW. Завръщането на голямата батерия ще се отрази положително на цените на тока на свободния пазар. 

Като цяло за ВЕИ пазара в България годината отново беше динамична като до ноември КЕВР е издала лиценз за 1300 MW нови възобновяеми източници, предимно солари. На хоризонта има все повече място и за батериите за съхранение на електроенергия, които могат да стабилизират бума на ВЕИ мощностите, помагайки на мрежите.

През 2024 г. у нас заработиха два големи хибридни проекта с ФЕЦ и батерии. По процедурата за изграждане на национална инфраструктура за съхранение на енергия от ВЕИ (RESTORE) от Националния план за възстановяване и устойчивост бяха подадени 151 предложения на обща стойност близо 5 млрд. лв. 

САЩ наложиха нови санкции на руската „Газпромбанк“, съобщи Министерството на финансите. Този ход на практика изхвърля една от най-големите руски държавни финансови институции от глобалната система за обмяна на финансова информация SWIFT. Дъщерните ѝ дружества в Люксембург, Швейцария, Кипър, Хонконг и Южна Африка също са отрязани.

За либерализирането на пазара на тока за домакинствата в България се говори от близо десетилетие, но все още няма решение как да се случи. Темата се повдига редовно от политиците, особено преди избори, и резултатът е един ѝ същ – отложена реформа. Причината е, че страхът на политиците пропи темата с популизъм и липсва каквото и да е решение на някои от проблемите в енергетиката.

Moody’s понижи кредитния рейтинг на Българския енергиен холдинг (БЕХ), става ясно от съобщението на сайта на международната компания. Доводите ѝ са свързани с лошото финансово състояние на държавното дружество, като се изтъква и планираното изграждане на два нови блока в АЕЦ „Козлодуй“.

Френската енергийна компания TotalEnergies Gas and Power Ltd. достави първия товар втечнен природен газ по договора с „Булгаргаз“ ЕАД. Това стана възможно, след като от 1 октомври заработи терминала край Александруполис, в който България притежава 20%. Първите количества бяха посрещнати от служебния министър на енергетиката Владимир Малинов и журналисти от България.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обяви, че ще търси “справедливо” решение на проблема с високите цени на балансиращата енергия. Позицията на регулатора идва само няколко дни след като търговци на ток предупредиха за фалити в сектора и проблеми във финансовата сигурност на енергийния пазар.

Източник: economic.bg