Да изпревариш пазара: М+С хидравлик инвестира 45 млн. лв. във втори завод

През следващите три години “М+С хидравлик” ще инвестира 45 млн. лв. във втори завод в Казанлък.

Новото предприятие ще увеличи капацитета за хидравлични мотори с 30% и ще е с висока степен на автоматизация. След като продажбите намаляха в края на миналата година, компанията очаква постепенно съживяване на пазара. В момент, когато към средата на годината приходите ти се сриват с над 40%, а печалбата се стопява със 75%, да обявиш мащабна инвестиция в нови мощности определено заучи екзотично. Мениджмънтът на завода за хидравлични системи “М+С хидравлик” обаче не мисли така.

Бизнесът на казанлъшкото предприятие определено е сред най-пострадалите от икономическото забавяне в Европа през последната година, което се пренася в българските машиностроителни компании, работещи в голяма степен като поддоставчици. Спадът в обемите се усети особено силно в края на миналата и началото на тази година, като много производители намалиха продажбите си значително. Въпреки това от “М+С хидравлик” наскоро обявиха, че започват мащабен проект: през следващите три години ще бъдат инвестирани 45 млн. лв. във втори завод в Казанлък, който ще увеличи капацитета за хидравлични мотори с 30%.

Решението обаче не е плод на някаква прибързано замислена рискова експанзия, а почива на ясен бизнес план. По-слабият период в момента ще позволи на дружеството да се фокусира върху разширението и да се подготви за по-интензивно производство след възстановяването на пазарите. Известно стабилизиране вече се забелязва, а до края на годината очакванията са да има още ръст. Допълнително предимство на проекта е и че ще даде енергийна независимост на предприятието, което планира само да си произвежда електричеството и да го съхранява под формата на водород.

Компанията е създадена през 60-те години на миналия век и е изцяло приватизирана и качена на борсата през 1997 г., а основни акционери са “Стара планина холд” (31%), “Индустриален капитал холдинг” (22%) и РМД “М+С – 97” (24%). Фабриката се намира в Казанлък и произвежда хидравлични изделия – мотори, сервоуправления, клапани, спирачки и аксесоари, като по собствени данни дружеството държи значителен дял от световния пазар на хидравлични мотори.

Новият завод ще се намира на около 300 м от сегашното предприятие в града, като проектът се подготвя от няколко години. В началото на 2022 г. компанията е купила близо 35 дка парцел със сгради от шуменската “Дикси”, а справка в Имотния регистър показва, че цената е била малко над 6 млн. лв. “Идеята ни беше постепенно да работим в посока разширяване, защото вече нямаше физическа възможност да поберем обемите, особено тези, които имахме до миналата година, в рамките на сегашния завод”, каза прокуристът на дружеството Владимир Спасов за “Капитал”.

Проектът предвижда изграждане на производствена сграда със 17.7 хил. кв.м разгъната застроена площ, както и на административна и други постройки с над 1000 кв.м площ. За строително-монтажните работи е подписан договор с “Бараж груп” за близо 23 млн. лв., като строителството се очаква да започне през септември.

Общата инвестиция се оценява на 45 млн. лв., като сумата включва също машините и оборудването, както и планираното изграждане на фотоволтаична система на покривите. Спасов изчислява, че при площ на завода около 18 хил. кв.м това се равнява на около 3.5 мВт мощност. В същото време разчетите показват, че машините ще бъдат с мощност 3.1 мВт. “Реално при нормално функциониране бихме имали абсолютно зелен завод”, каза той. Компанията има идея и да изгради инсталация за производство на водород, който да съхранява енергията от фотоволтаиците, когато тя не се използва от завода.

Разширението ще позволи на компанията да увеличи капацитета си с над 30%, като производството ще бъде до голяма степен автоматизирано и роботизирано. “Концепцията ни е да въведем малко по-високопроизводителни технологии и да пренесем масовите изделия, които произвеждаме в по-големи количества, в новия завод. По този начин освен капацитета ще повишим и ефективността на работа”, уточни Спасов. Планира се с въвеждането на новите машини поетапно да се разкрият около 120 работни места. За сравнение, в момента в компанията работят около 1130 души.

Изпълнението на проекта ще започне със собствени средства на “М+С хидравлик”, но на следващ етап най-вероятно ще бъде взет заем. “Откакто съм в компанията, досега, вече 12 години, не сме ползвали банков кредит. За този период имаме над 100 млн. лв. инвестиции, успявали сме да ги правим с разполагаеми средства и в същото време да изплащаме около 12-15 млн. лв. дивидент към акционерите всяка година. Но след юли следващата година вероятно ще има необходимост от частичен банков кредит”, каза Спасов.

През последните две години производството растеше бурно, като за 2023 г. “М+С хидравлик” отчете оборот 239.4 млн. лв. (консолидиран заедно с далеч по-малкото й сръбско предприятие Lifam Hidravlika) и 36.2 млн. лв. печалба. Към края на годината обаче обемите започнаха да намаляват и към средата на тази година продажбите спаднаха с 42% на годишна база до 77.5 млн. лв.

“През настоящата година реално вървим на около 50% по-ниски обеми от миналата, но това не е фатално, защото в последни две години удвоихме производството. В момента работим на нивата от 2021 г.”, коментира Спасов. Освен свиването на икономическата активност проблем по думите му е сериозното презапасяване с машини и части за тях в целия свят. По информация на клиентите и дистрибуторите на “М+С хидравлик” обаче складовите наличности вече постепенно намаляват и се очаква до третото-четвъртото тримесечие на тази година да достигнат нормални нива. А това ще се отрази добре на търсенето.

Значително влияние върху бизнеса оказва политиката за субсидиране в Европа, където компанията прави около 72% от продажбите си (другите са в останалата част от света). Изделията й се използват основно в селскостопанския сектор (30%) от компании като John Deere, Claas и други големи производители на трактори, комбайни и различни селскостопански машини. А намалените субсидии за земеделие се отразяват пряко върху търсенето. Друг голям сектор, за който компанията работи, е инфраструктурният, където доставя компоненти за пътностроителни машини (20%). “Когато тези два сектора не се подкрепят, това неминуемо дава отражение върху работата”, коментира Спасов.

Сериозно негативно въздействие върху компанията е оказала войната в Украйна, тъй като преди това тя е купувала стомана и от Украйна, и от Русия. В момента доставките от Украйна са нестабилни, а алтернативи са страни като Турция и Чехия, което обаче изключително много оскъпява производството. “От друга страна, чисто търговски и двата пазара бяха много интересни. Не са изцяло изчезнали, но санкциите дават ефект”, каза Спасов.

Чисто търговски и двата пазара – Украйна и Русия, бяха много интересни. Не са изцяло изчезнали, но санкциите дават ефект.

Частично компанията успява да прехвърли поскъпването към клиентите. “Това, което не можем да прехвърлим, е реалната инфлация, а миналата година имаше много сериозна инфлация на пазара на труда”, каза той. По думите му това важи особено за градове като Казанлък, където има военно производство (там е заводът на “Арсенал”) и където заради бума в оръжейната индустрия възнагражденията доста са нараснали.

Като цяло според Спасов обаче най-трудното вече е преминало. “Ако приемем, че намалението на активността започна през ноември миналата година, дъното беше достигнато около март, след което в следващите месеци има една относителна стабилност в търсенето от 10-15% над дъното”, каза той. В момента има известно съживяване, а по-голяма активност от клиентите се очаква през септември-октомври. “Прогнозата и на големите ни крайни клиенти е, че четвъртото тримесечие ще доведе до поне още 10-15% ръст”, каза той.

Затова и по думите му моментът за инвестицията в нов завод е изключително подходящ. Самото строителство ще отнеме около година и половина, още около година ще е необходима за оборудването. “Такава е идеята ни. По-добре е да го правим, когато не сме претрупани от работа. Така ще сме готови за момента, в който възстановяването настъпи”, каза той.

Източник: capital.bg