Кръгла маса Гласът на българската електроиндустрия събра бизнес и институции в базата на ЕлКонтрол

Кръгла маса събра в базата на фирма ЕлКонтрол в Стара Загора представители на компании от сферата на електроиндустрията, специалисти по привличане на инвестиции от Община Стара Загора, неправителствени организации, преподаватели от Тракийския университет и директори на учебни заведения, свързани с подготовката на кадри с технически профил.

Срещата беше организирана от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (BASEL), Търговско-промишлената палата в Стара Загора и Асоциацията по роботика.

Интересни данни за ролята на електроиндустрията в икономиката на България представи Орлин Димитров – президент на BASEL.

В България работят 1255 предприятия в сферата на електроиндустрията, чийто дял от износа на страната заема впечатляващите 11,2%. Годишният оборот на тези компании е на стойност 5,5 млрд евро, като в тях са заети 52 000 служители. Електроиндустрията се нарежда на водеща позиция в преработващата индустрия на България. Тя е на трето място с 12%, след производството на храни (17.6%) и на метали (16.7%). В рамките на Европейския съюз електроиндустрията също е на трето място, след производството на храни и автомобили.

Най-голям дял в българската електроиндустрия заема производството на електрически авточасти – 32%. На второ място са електроразпределителните апарати с 13,6%, а на трето място – битовите електроуреди с 9.5%. Най-голям дял от износа на България през 2023 година заемат електрическите машини – 11,2%.

Показателно е, че за 2023 година общия износ на България намалява, а в същото време износът от бранша Електроиндустрия бележи ръст от 10 – 15%, подчерта Орлин Димитров.

Дискусията беше водена от председателя на ТПП – Стара Загора Олег Стоилов, който замести отсъстващата по уважителни причини инж. Благовеста Шинева от ЦИЕС – Стара Загора.

Смятаме, че подобен форум би катализирал обединението между предприятията от бранша и бихме постигнали по-добро партньорство в сферата на електроиндустрията, посочи Олег Стоилов.

Доц. Лъчезар Георгиев от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН представи интересни данни относно развитието на квантовите технологии и приложението им в сигурността при предаване на съобщения.

В момента в България се изграждат няколко трасета за споделяне на информация по квантов път, а в рамките на 5 до 7 години в целия Европейски съюз ще има такива защитени канали, посочи той и призова бизнеса да започне обучение на специалисти по квантово криптиране, тъй като тази инфраструктура ще бъде използвана предимно от държавната администрация, банковия сектор и големите компании.

Изпълнителният директор на домакините от фирма ЕлКонтрол инж. Станимир Христов направи кратка презентация на компанията. Тя е създадена през 1999 година от Нягол Христов за изпълнение на комплексни инженерни проекти от енергийното строителство, запазвайки този основен предмет на дейност и до днес. През годините си на развитие ЕлКонтрол преминава през различни етапи. През 2000 година създава орган за контрол, през 2004 година започва производство на ел.табла и партньорство със SIEMENS. През 2007 година ЕлКонтрол открива настоящата си модерна сграда в кв. Кольо Ганчев, в която разполага и търговски център.

2010 година е възлова в развитието на ЕлКонтрол с откриването на сервиз за промишлена електроника и на отдел Строителство. От 2019 година отношенията на ЕлКонтрол и SIEMENS минават на по-високо ниво – тогава старозагорската компания сключва тристранно партньорство със SIEMENS, а през 2023 година става технологичен партньор на SIEMENS SIVACON S8 NXAIR. И тъй като е лицензирана за всички категории строителство, миналата година ЕлКонтрол печели голямата награда на представителството на Българската строителна камара – Строителна годината 2023.

Днес в компанията работят 140 специалисти, като почти 100% от тях са с висше или средно техническо образование. Фирмата няма почти никакво текучество, повечето от хората тук работят от 15 или над 20 години. Тази година ЕлКонтрол празнува 25 години от основаването си.

В дискусионния панел Орлин Димитров очерта като основен проблем пред бранша кризата с подготвени кадри. Той посочи, че Гърция и Румъния, както и Сърбия изпреварват България по брой на обучените специалисти. Според него комплексът Марица изток ще се превърне в банка за квалифицирани кадри, които бързо ще бъдат погълнати от пазара на труда в региона. Той призова университетите да откликнат на необходимостта от обучение и преквалификация на технически кадри.

Председателят на КРИБ – Стара Загора Стефан Шоселов се обърна с молба към представителите на учебните заведения да разкрият специалности, нужни за българската електроиндустрия.

Проблемът не е в университета, ние провеждаме такива срещи с бизнеса, но диалогът спира до сключване на споразумение, посочи зам.-ректорът на Тракийския университет доц. Емил Славов.

Според него основният проблем е демографския. Няма отговор на въпроса – откъде ще дойдат хората, които да бъдат обучавани в университетите при толкова ниска раждаемост и висока миграция към София и чужбина. Готови сме да преквалифицираме кадрите от Марица Изток, стига някой да ни каже в какво, каза още доц. Славов.

Пред Професионалната гимназия по механотехника и транспорт в Стара Загора стоят два основни проблема – нямаме техническа литература и базата ни за обучение е недостатъчна и остаряла – това заяви директорът на училището инж. Стоян Колев. Според него това е основната причина, заради която се разминават очакванията на фирмите и подготовката на учениците, завършили гимназията.

Учениците от Професионалната гимназия по електроника Джон Атанасов предпочитат да учат програмиране и рядко проявяват интерес към промишлена електроника. Причината е основно в техните родители, които ги насочват към модерната и доходоносна, според тях, специалност, без да подозират, че промишлената електроника има много по-големи перспективи, посочи директорът инж. Начо Начев.

Кръглата маса завърши с разходка из базата на ЕлКонтрол, по време на която дискусията между участниците продължи.

Източник: divident.eu



За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви. View more
Приемам
Отказвам