Юлиян Попов: Световни компании са готови да инвестират 10-12 млрд. лв. в Стара Загора

Световни компании са готови да инвестират 10-12 млрд. лв. в региона на Стара Загора, а в следващите години поне 20 – 30 млрд. евро биха могли да бъдат инвестициите там. Това коментира по време на откриващия панел на конференцията на Капитал ENERGY SUMMIT 2024 екоминистърът Юлиан Попов. Думите му са по повод информацията, че КонтурГлобал Марица-изток 3 предстои да затвори в края на месеца, а по информация и на Мартин Георгиев, изпълнителен директор на НЕК, централата ще спре още тази нощ. Това няма да е проблем, а възможност да развием региона на европейско ниво, подчерта екоминистърът.

В системата има готовност това да не повлияе сериозно на пазара на труда, работим за създаване на възможности за квалификация и преквалификация, за да се организира процеса в мините и преходът да се случи правно, стана ясно от думите на заместник-министър Ива Петрова. Това е очаквано стечение на обстоятелствата.

В този момент ние трябва да осигурим стабилност на системата и да не пречим на инвеститорите. Това са вече големи световни компании, които и в момента работят в Стара Загора, но има интерес и от нови – например за производство на соларни панели. Инвеститорите са го измислили, а ние трябва да им дадем дългосрочна сигурност и възможност да инвестират, да осигурим стабилност на системата, каза Попов.

Потреблението на природен газ и въглища намалява постоянно и това не е случайност, а тенденция, посочи още той. Ако гледаш само малък сегмент от данни, може да не я виждаш, но тя се затвърди през 2023 г., която донесе пълно възстановяване от пандемията и сравнително бавен, но все пак ръст на икономиката. Има драматичен спад на потреблението на въглища с 25%, газът трябваше да е уж преходно гориво, но и неговото потребление падна през изминалата година. Зимата вярно беше топла, но не може да доведе до толкова голям спад, обясни екоминистърът.

За първи път вятърната енергия е с по-висок дял и повече от газова енергия – независимо от ниските газови цени и от факта, че все още няма достатъчно изградени вятърни генератори, а имаме наличие на свръхактиви за развитието на газа, подчерта Попов.

Бъдещето на енергетиката

В краткосрочен план разчитаме всички енергийни мощности да работят на пазарен принцип, каза и зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова. В средносрочен план въглищата се измества от ВЕИ, показват данните на база моделирането, което държавата ни залага в Интегрирания план енергетика и климат, който играе ролята на енергийна стратегия на България и се подготвя съвместно от Министерството на енергетиката и Министерството на околната среда и водите. 

Според модела към 2030 г. България ще има 11 GW ВЕИ мощности. В плановете са създаване на мощности за съхранение на енергия в краткосрочен план, а в средносрочен и дългосрочен – ПАВЕЦ. През 2035 – 2040 г. държавата планира и 2 GW нови ядрени мощности в системата. С това моделиране страната би могла да постигне целите си, като например 11% намаляване на потреблението на електроенергия, увеличаване на ВЕИ с 23% и намаляване на енергията за отопление и охлаждане, каза Петрова. Най-важната цел e да гарантираме доставките за всички потребители, допълни тя.

За Енергийния системен оператор (ЕСО) е важно енергийната система да бъде устойчива и добре управляема, посочи Димитър Зарчев, директор Централно диспечерско управление в ЕСО. В момента имаме 3000 MW производство от фотоволтаици, за един-два часа правим 2000 MW производство от тези инсталации, което е съизмеримо с производството на АЕЦ в този момент, посочи той. Най-важното предизвикателство ще бъде да осигурим възможности за съхранение на тази енергия в пикови моменти, необходимостта от това ще видим още през март, каза Зарчев.

Източник: Капитал