Поставяме си амбициозни цели да засилим потока от френски инвестиции в България

Икономическите връзки между България и Франция се опират на здрави мостове, каза в интервю за БТА Стефан Делайе, председател на Френско-българската търговска и индустриална камара.

По думите му множество традиционни български отрасли носят потенциал за развитие на двустранните икономически отношения. Сред тях той открои вековните традиции в земеделието и животновъдството, производството на хранителни продукти, включително сирене и кисело мляко, винопроизводството, както и икономическата дейност в морските и планинските територии и туризма.

За настоящата 2024 година от Камарата си поставят амбициозни цели да засилят потока от френски инвестиции в България и да помогнат на вече установените компании да разширят своето присъствие. “Предстои ни да представим страната и индустриалния й потенциал на бизнес асоциации, които проявяват интерес за посещение”, каза Стефан Делайе.

БТА разговаря с председателя на Камарата преди официалното обявяване днес на петото юбилейно издание на конкурса “Награди за иновации”, което ще се състои във Френското посолство.

Тази година новост в конкурса е възможността физически лица да кандидатстват с проект на идея за иновация, съобщи Стефан Делайе. По думите му общите теми между наградените компании до този момент включват засилен ангажимент към иновациите в полза на обществото, демонстриран чрез новаторски продукти или услуги.

Следва пълният текст на интервюто: 

– Предстои за пети път да се проведе конкурсът “Награди за иновации”. Разкажете неговата история накратко – как възникна, какво се промени през изминалите години и какво се утвърди като устойчиво?

– Конкурсът “Награди за иновации” възникна през 2018 г. като платформа за признаване и отличаване на изключителни иновации в различни индустрии, разработени в България, с българско ноу-хау. Първите две издания бяха насочени изцяло към членове на Френско-българската търговска и индустриална камара.

С течение на годините конкурсът еволюира, за да обхване нововъзникващи технологии, устойчиви практики и новаторски идеи сред всички компании, регистрирани в България. Днес, когато конкурсът навлиза в петото си издание, той продължава да служи като катализатор за развитие на иновативни решения.

Възползвам се от случая да поканя всички компании и личности, които са реализирали иновативен проект, да кандидатстват до 4 март 2024 г. на уеб страницата на конкурса: https://www.ccifbinnovationawards.org/. Освен видимост за проекта или идеята си, победителите в конкурса ще могат да спечелят едногодишно безплатно членство в нашата Камара и достъп до всичките й инициативи.

Тази година новост в конкурса представлява възможността за физически лица да кандидатстват с проект на идея за иновация. Иновирахме и наградния фонд: награда с равностойност от 3000 лв. ще получи победителят(-лката) в категорията Иновативна идея, който/която ще може да се възползва и от Бизнес акселератора на нашата Камара, с цел да започне реализацията на идеята си като бизнес проект: достъп до бизнес инкубатор, мрежа от контакти, менторинг, пазарни проучвания, маркетинг дейности и др. Церемонията по награждаването ще се състои на 4 април. Гостите ще могат да посетят и изложба на пре-селектираните проекти.

– Какво е общото между отличените компании досега?

– Общите теми между наградените компании до този момент включват засилен ангажимент към иновациите в полза на обществото, демонстриран чрез новаторски продукти или услуги. Акцентът върху устойчивостта се превърна в определяща характеристика, отразяваща глобалната промяна към екологични иновации – част от победителите демонстрират инициативи, съобразени с околната среда. Освен това фокусът върху адаптивността към развиващите се пазарни тенденции и ориентираният към клиента подход са повтарящи се черти сред признатите компании. Като цяло смесицата от креативност, социална отговорност и адаптивност е характерна за успешните начинания в нашия конкурс “Награди за иновации”.

– Какво предстои в работата на Френско-българската търговска и индустриална камара през новата 2024 година като цели и задачи? Как оценявате изминалата година?

– Поставяме си амбициозни цели да засилим потока от френски инвестиции в България и да помогнем на вече установените компании да разширят своето присъствие. Предстои ни да представим страната и индустриалния й потенциал на бизнес асоциации, които проявяват интерес за посещение. Решаващи фактори за изпълнимостта на тези цели са: наличието на качествена и лоялна работна ръка, поддържане на високо равнище на образователната система и здравната инфраструктура в цялата страна, развитие на транспортната и железопътна инфраструктура, и осигуряване на отлична среда за живот, която да се съчетае с икономическата стабилност на страната като цяло.

В края на януари ще стартира нашата благотворителна инициатива “Супа от сърце”. В рамките на две седмици – от 29 януари до 9 февруари, ще предоставяме безплатен обяд на нуждаещи се хора. Всеки, който желае, ще може да ни посети по обяд на площад “Бански” пред Регионалния исторически музей-София в този период. Тази година инициативата се провежда за втори път, като решихме да обединим сили с нашия дългогодишен и дълбоко уважаван партньор Германо-българската търговска и индустриална камара. Членове на нашите две Камари предоставят за инициативата хранителни продукти, финансови средства, материали и доброволчески труд.

В идните седмици ще разполагаме и с резултатите на анкетата на бизнес средата в България, която проведохме сред нашите членове. Те са вече 300 на брой и работят на практика във всички икономически отрасли.

Планирали сме провеждането на наши традиционни и нови събития и бизнес посещения: представяне на годишника на нашата Камара, посещение в Южна България, посещение в Североизточна България, бизнес срещи, Турнир по петанк, бизнес-коктейл по повод пристигането на Божоле Нуво и много други.

– Кои според Вас са силните страни на България с днешна дата в усилията й да привлече и задържи външни инвеститори и по-конкретно френски такива?

– Силните страни на България в привличането и задържането на чуждестранни инвеститори са стратегическото й местоположение като врата към европейския пазар, конкурентната ценова среда, добре образованата работна сила, както и наличието на собствени и регионални енергийни ресурси.

Освен това развитието на инфраструктурата и напредъкът в технологиите повишават допълнително привлекателността на страната.

Надграждането на тези силни страни и поддържането на проактивен подход към политиките, благоприятстващи инвеститорите, може допълнително да затвърди позициите й в привличането и задържането на чуждестранни инвестиции.

Трябва да бъдат положени усилия за опростяване на административните процеси и за стабилизиране на икономическата политика на страната, което би допринесло за нейния положителен имидж.

– Най-голямата делегация от повече от 100 френски фирми беше на посещение у нас през есента на миналата година. Какво остава скрито или не толкова видимо за широката публика като впечатления и резултати от такива посещения?

– Интересно е да се отбележи, че България все още е сравнително непозната страна във Франция. Това, което делегацията от Ил-е-Вилен отбеляза, бе, че възможностите за сътрудничество са многобройни и е необходимо изграждането на традиции и по-чести двустранни посещения. Сътрудничеството има сериозен потенциал в индустрията и производството на метални изделия, възобновяемите енергийни източници, производството на хранителни продукти. Ил-е-Вилен е департамент от френския регион Бретан, който е познат с пристанищната си дейност, риболова и предприемачеството, което е силно развито и особено ориентирано към външнотърговската дейност.

Макар и по-непознати за Франция, множество традиционни български отрасли съдържат потенциал за развитие на двустранните икономически отношения: вековни традиции в земеделието и животновъдството, производството на хранителни продукти, включително сирене и кисело мляко, винопроизводството, както и икономическата дейност в морските и планинските територии и туризма.

Едно е ясно, икономическите връзки между България и Франция се опират на здрави мостове.

Източник: БТА