ЕК одобри плановете за отказ от въглищата в Стара Загора

България все пак няма да изгуби 1.2 млрд. евро за трансформацията на въглищните си региони въпреки огромното забавяне в подаването на плановете си към Европейската комисия. Това е така, тъй като Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) на Стара Загора, Кюстендил и Перник са вече одобрени от Брюксел, потвърдиха първо източници на “Капитал”, а по-късно и самият Министерски съвет, пише capital.bg

“С приетите днес териториални планове за справедлив преход приключва одобряването на инвестиции в общ размер от 11 милиарда евро по политиката на сближаване (2021 – 2027 г.) в подкрепа на по-конкурентоспособна, по-сплотена и по-екологична България, без да се пренебрегва никой”, казват от ЕК.

Одобрението е под условие или с особено мнение заради липсата на междинни цели до 2030 г. за изпълнение на мерките в плановете, но отваря вратата към използването на средствата, голяма част от които в противен случай щяха да бъдат изгубени, научи в. “Капитал”. Липсата на цели пък се получи заради протестите на миньорите и енергетиците през есента, които в продължение на две седмици блокираха магистрала “Тракия”.

Настоящата цел, заложена както в Плана за възстановяване, така и в териториалните планове, е въглищните мощности да са част от електроенергийната система поне до 2038 г., но няма яснота как ще бъде постигнато това. Факт е обаче, че дори тази година ТЕЦ-овете работят наполовина по-малко от преди, дори без да са въведени никакви мерки, а просто защото енергията им е неконкурентна.

С помощта на териториалните планове централната власт, както и местната, ще трябва да наваксат както в комуникацията със заетите във въглищната индустрия, така и с реалните дейности, които да подготвят прехода от въглища.

Общо трите въглищни региона ще бъдат подкрепени с 1.2 млрд. евро за създаването на нови работни места и икономически дейности за справедлив преход в замяна на постепенното премахване на въглищата и намаляването на емисиите на CO2. Страната вече загуби 100 млн. евро в края на 2022 г., заради забавянето при подаването на териториалните планове. Година по-късно де факто остана единствената държава в ЕС без план за енергийния преход, с който рискуваше още 800 млн.евро да бъдат безвъзвратно загубени.

Реформите и мерките по плановете са пряко свързани с изпълнението на реформи по Националния план за възстановяване и устойчивост. Липсата на ясен ангажимент за извеждане на въглищата енергетика поставяше под въпрос и бъдещото финансиране за България.

Какво означава одобряването на плановете

“Новината за одобряването на плановете е повече от добра. Но имаме да компенсираме повече от две години забавяне”, коментира пред в. “Капитал” експертът по енергийни политики Георги Стефанов, който е бивш съветник на вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов в кабинета на Кирил Петков. “Все още очакваме какви ще са резултатите от ревизията на Плана, което ще се случи най-рано през януари”, посочи той.

Комисията иска да види комплексната политика в сектора и затова очаква подготовката на други важни стратегически документи, коментира още Стефанов. Това е изготвянето на Националния план енергетика и климат, който трябваше да представим най-късно до края на юни тази година, но още не е готов, както и Националната енергийна стратегия, която също липсва все още. Забавянето на всички тези документи може да доведе до забавянето на финансирането.

Одобряването на плановете не е еднократен процес. След промяната и изготвянето на стратегическите документи в сектора плановете също се очаква да бъдат променени.

След фактическата оценка на плановете следва политическо одобрение и отваряне на финансирането по мерките, които са описани в плановете.

ЕК също така ще прави периодичен преглед на целите, заложени в плановете. Те са част от Програмата за развитие на регионите към МРРБ, където има междинни периоди на ревизия на 18 месеца. Дотогава, имайки и другите стратегически документи, се очаква, че вече ще работим по мерките, описани в плановете. Плановете се финансират от Фонда за справедлив преход. Срокът за изпълнението на мерките е срокът на изпълнение на Програмата за развитие на регионите т.е. 2027 г. за договаряне на проекти като обикновено има две години възможност за отлагане на техническото изпълнение на мерките. Така крайният срок за изпълнение на мерките, заложени в плановете е 2029 година.