Лидер сме в износа на слънчогледово масло, не можем без внос на домати

Колко пшеница произвеждаме, каква част от нея консумираме и налага ли се да внасяме зеленчуци, в производството на които години наред сме били първенци? На тези въпроси отговор потърси Ева Костова в „Числата на седмицата”.

По данни нa Opгaнизaциятa пo пpexpaнa и зeмeдeлиe нa Oбeдинeнитe нaции пшеницата е тpeтaтa нaй-пpoизвeждaнa зъpнeнa ĸyлтypa в cвeтa, слeд opизa и цapeвицaтa. Държавите производители са над 80, но по-гoлямaтa чacт oт нея идвa oт едва няĸoлĸo cтpaни. За периода между 2000 г. и 2020 г. нaй-гoлeмият пpoизвoдитeл е Китай, където добивът се равнява на близо 17% oт световото пpoизвoдcтвo. Πo-гoлямaтa чacт oт ĸитaйcĸaтa пшeницa ce изпoлзвa в cтpaнaтa, тъй като те са и най-големият потребител на зърнената култура. Bтopa е Индия, която произвежда 12% и половина и подoбнo нa Kитaй, зaпaзвa пo-гoлямaтa чacт oт cвoятa пшeницa зa мecтния пaзap. Третото място – с близо 8% и половина, си делят САЩ и Русия. Къде сме ние? За тези 20 години, България е произвела 0,7% от световната пшеница, което ни нарежда на 20-о място в света – заедно с Бразилия и Мароко. А с Дания и Унгария си делим и осмото място в Европа.

Разглеждайки статистиката на земеделското министерство, впечатление прави, че през последните няколко години се оформя тенденция на производство на все повече пшеница. Очакванията са това да важи и за новата реколта, която се предвижда да донесе около 3% и половина повече продукция от миналогодишната.

Едва ли е изненада, че и трите култури, се произвеждат най-много в североизточния район на страната – в областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Колко от тази пшеница обаче ни е нужна за вътрешна консумация и каква част от нея изнасяме? През изминалата година повече от половината българска пшеница е била изнесена. И това никак не е много на фона на предходните 4 години, когато сме изнасяли средно по 4 милиона и 200 хиляди тона годишно. Но да се върнем на миналогодишната реколта. Изнесли сме най-много за Алжир – около 1 милион и половина тона, за Тунис и на трето място за Испания. Пшеницата, която те са си купили от нас, е малко над 300 хиляди тона. Останали са ни запаси от още 1 милион и половина тона, което означава, че за вътрешно потребление ни е била необходима около една пета от това, което сме произвели.

При зеленчуците от реколта 2022 г. най-голямо е било производството на картофи. Страната ни е произвела над 172 хиляди тона. Втори по количество произведена продукция е може би най-традиционният български зеленчук – доматът. Значително по-малко са произведените краставици и пипер. Всъщност, с изключение на домата, всички тези зеленчуци, типични за страната ни, се произвеждат във все по-малки количества. Като при пипера намалението е най-драстично – с близо една четвърт в сравнение с производството му само година по-рано.

По данни на Европейската комисия към месец май, България е била абсолютен фаворит в износа на слънчогледово масло за последната година. Над 43% от целия износ на страните-членки е именно наш. Към настоящия момент по експорт на пшеница пък, сме четвърти. Непосредствено преди нас са французите, а най-големият износител е Румъния. Българският домат, спечелил си слава из целия континент през годините, днес страда. Все по-свитото производство ни нарежда на 11 място, а за да отговорим на нуждите си, внасяме повече домати отколкото произвеждаме – предимно от Турция. И накрая още една челна позиция запазена за страната ни – производството на лавандула. През последните 10 години, след 40-годишна пауза, България се завърна след силните производители и отново завоюва признание не само като европейски, но и като световен лидер в производството на лавандула.

Източник: Агенция КРОСС