120 години от Илинденско-Преображенското въстание

Днес се навършват 120 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. То е връхна точка в порива към свобода на сънародниците ни от Македония и Одринско, които остават в пределите на Османската империя.

То носи имената на двата църковни празника, на които пламват двата основни бунта. В Битолския и в Солунския вилает това става на 2 август – Илинден, а в Одринския вилает на 6 август – Пеображение Господне. В историографията въстанието е известно и само с названието Илинденско.

През януари 1903 г. част от членовете на Централния комитет на ВМРО свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На конгреса не присъстват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. Все пак задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение.

Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение. След идването си в Македония той се среща със завърналия се от заточение Даме Груев и двамата решават, че след като решението е взето изпратено по окръзите, връщане назад не може да има. В навечерието на бунта обаче той е убит край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.