България и Република Корея имат потенциал за сътрудничеството в енергетиката

България има потенциал да се превърне в европейски хъб за съхранение на енергия. Това обяви министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов по време на Българо-корейски енергиен форум, посветен на подобряване на сътрудничеството в сферата на устойчивата енергийна трансформация и енергийната сигурност, съобщи икономическото министерство. Във форума участва и заместник-министър на енергетиката Красимир Ненов, а акценти в изказването му са били енергийната диверсификация, инвестициите в капацитета на електроенергийната система и предизвикателствата пред екипа на министерството, съобщиха от пресцентъра на енергийното ведомство. В дискусията се е включил и изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” ЕАД Владимир Малинов, който е представил хода на изпълнението на проектите на компанията, съобщиха от там. Новоназначеният посланик на Република Корея в България д-р Бе Джонгин също е участвал във форума.

Събитието се организира от Атлантическия клуб в България и посолството на Република Корея. В рамките на форума депутати, представители на енергийния отрасъл, бизнеса и академичните среди от България и Корея дискутираха основните предизвикателства и възможните решения за енергийната трансформация и диверсификацията в страната и региона, както и развитието на сътрудничеството между двете страни в енергийния сектор.

Според министър Богданов страната ни разполага с кадри, инфраструктура, стратегическо местоположение и възможности, които, ако използваме, могат да я утвърдят като хъб за развитие на системи за съхранение на енергия в Европа и технологии на бъдещето, съобщава икономическото министерство. “Процесът на декарбонизацията е труден преход, но той е и възможност за иновации, за инвестиции и икономическо развитие”, каза още министърът.

Богданов беше категоричен, че правителството и обществото трябва да помогнат на бизнеса в този преход, защото той е активният играч в него. Министърът акцентира на това, че държавата може да окаже подкрепа с политики и различни видове финансиране. 

По време на форума Богдан Богданов припомни, че България е останала енергийно стабилна, въпреки сложните условия през миналата година. “Декарбонизацията трябва да се случи, трябва да осъществим енергийната трансформация”, каза министърът. 

В рамките на събитието посланикът на Корея е обявил, че дилемите пред устойчивия зелен преход повече не могат да бъдат отлагани, информират от икономическото министерство. Той припомни, че България е пионер в използването на слънчева енергия и обяви, че страната му ще се радва да си сътрудничи с нас в сферите на производството на зелен водород и в сектора на ядрената енергетика. Дипломатът подчерта приликите в енергийните предизвикателства пред България и Южна Корея, информират от енергийното министерство. И двете страни имат зависимост от изкопаемите горива, но в същото време са ядрени държави с амбициозни проекти за развитие в този сектор. Той изрази желание за сътрудничество в сферата на енергетиката между двете страни, включително в областта на ВЕИ.  

Зам.-министър Красимир Ненов изтъкна важните приоритети и задачи пред министерството, сред които актуализиране на ключовия Интегриран план в областта на енергетиката и климата, коригирането на проектите за териториални планове за справедлив преход и изготвянето на визия за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост с Европейската комисия, посочват от енергийното министерство.

Той подчерта, че България има прогрес в диверсификацията на ядреното гориво и догодина очакваме първото зареждане с новото ядрено гориво на пети блок на АЕЦ “Козлодуй”. В същото време се работи по изграждането на нова ядрена мощност, а проектът е във фазата на предварителните инженерни дейности. 

Зам.-министър Ненов подчерта важността на гъвкавостта на енергийната система и допълни, че имаме много амбициозен план за инвестиции в разширяване на капацитета й и дигитализацията на мрежите. 

В същото време страната ни пусна междусистемния електропровод между България и Гърция, а утре ще се състои церемонията за първа копка по проекта за разширяване капацитета на газохранилището в Чирен, напомнят от енергийното министерство. 

“Реализацията на проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ до Александруполис, Гърция се изпълнява по график. Очакваме първите доставки да са факт още през месец януари 2024 година. Полагането на офшорната тръба се планира да приключи до края на юли”. Това обяви изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” ЕАД Владимир Малинов по време на изказването си в панела “Възможности и предизвикателства за енергийната сигурност и диверсификация” в рамките на форума, съобщиха от компанията.

Малинов припомни пред участниците във форума предприетите от българския газопреносен оператор стъпки за преодоляване на енергийната зависимост само от един източник – Русия. През 2016 г. беше подписано първото споразумение за междусистемна връзка между “Булгартрансгаз” и гръцкия оператор на преносна система ДЕСФА (DESFA), позволяващо газови потоци от Гърция към България през точката за межсусистемно свързване Кулата/Сидирокастро, като капацитетът беше поетапно повишаван. Благодарение на това през 2019 г. страната ни получи първите доставки на втечнен природен газ от САЩ, а от януари 2021 г. бяха осъществени доставки на значителни количества от Азербайджан. Това са реални примери за постигната диверсификация – най-важният инструмент за поддържане на високо равнище на сигурност на доставките. “За да гарантираме възможността за съхранение на доставяните количества, работим активно и по разширението на газовото хранилище в Чирен, което се планира да се въведе в експлоатация до края на 2024 г.”, каза още Малинов. 

“Булгартрансгаз” съвместно със съседните оператори на преносни системи подготвя проекти за увеличаване на преносния капацитет от Гърция към България и от България към Румъния, се посочва в прессъобщението на компанията. Първият проект се предлага да бъде финансиран по глава REPowerEU от Плана за възстановяване и устойчивост на България. При положителни резултати от пазарните тестове, проектите биха могли да се реализират през 2026 г. като допринесат за подобряване на енергийната сигурност и диверсификация за целия регион. 

Информация: БТА