БЛИЗО 50% ОТ БЪЛГАРИТЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАТ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Близо 50% от българските потребители изразяват своето притеснение от растящите количества на отпадъците, показва проучване на Евробарометър относно нагласите на европейските граждани спрямо околната среда*. За 43% от анкетираните потребители в България измененията в климата са обезпокоителни, в сравнение с 53% за потребителите от други страни в Европейския съюз.
Като цяло, българите оценяват красотата на природата и на българските планини, които ни даряват с усещане за спокойствие, свежест и свобода, и които се възприемат като подходящо място за почивка през всеки сезон. Планината е наш дом, който трябва да пазим от замърсяване чрез общи усилия – като изхвърляме отпадъците на обозначените за целта места, отнасяме се с уважение към околната среда и почистваме след себе си.
Данните сочат, че нивото на осъзнаване на замърсяването сред гражданите е висок, но хората не винаги знаят как да се справят с него. Ето защо те са склонни да търсят отговорността не в личните си действия в ежедневието, а във външни, независещи от тях фактори. Цели 83% от анкетираните българи смятат, че бизнесът трябва да прави повече за опазването на природата, а 78% посочват, че правителството и държавата не са достатъчно активни в това отношение. Анкетираните са единодушни, че са необходими и действия от страна на самите граждани (78%), както и от страна на местната власт и институциите (72%). 60% смятат, че мерките трябва да се предприемат съвместно от всички страни-членки на ЕС. Сред действията, които българите посочват като наложителни за справяне със замърсяването на околната среда, са въвеждането на по-строги глоби за нарушителите (36%); по-строго законодателство; по-високи данъци и промяна в начина, по който потребяваме и консумираме продуктите (30%).
Замърсяването е едно от основните предизвикателства в световен мащаб, включително в България. Хората често изхвърлят боклуците не на обозначените за целта места, а там, където им е удобно, без да се замислят за отпечатъка, който оставят след себе си. Така например, за разграждането на една сламка трябва да минат 200 години, а за найлоновите торбички – двойно повече. Пластмасовите бутилки се разграждат за 450 години. Истинският шампион е стъклената бутилка, която не се разгражда по естествен път – за целта ще са й необходими над 1 000 000 години!