В Европа не достига работна ръка и проблемът не е само липсата на хора с умения

Около 3% от работните места в Европейския съюз са били незаети в края на 2022 г. Това е исторически връх, като положението е особено тежко в Австрия, Белгия, Нидерландия и Германия – където процентът се движи около 4.5 на сто.

Това се случва в момент, когато 2023 г. е обявена за Европейска година на уменията.

На практика това означава, че един от приоритетите в дневния ред на ЕС е да се помогне на предприятията да се справят с недостига на служители, а на хората – да придобият правилните умения за качествени работни места, пише EUobserver.

Въпреки това, както се подчертава в данните от доклад на Европейската фондация за подобряване на условията за живот и труд (Eurofound), тази стратегия има проблем: справянето с недостига на работна ръка не е свързано само с уменията.

“Несъответствията в уменията са само една част – макар и важна – от явлението”, пише изследователят на Eurofound Тина Вебер. Над 46% от възрастното население в Европа се нуждае от повишаване на уменията и преквалификация. 

Цифровият и зеленият преход създават още предизвикателства. Само секторът за батерии ще се нуждае от 800 хил. обучени работници до 2025 г., а соларната индустрия ще има нужда от един милион до 2030 г.

“Уменията са жизненоважни, но ЕС трябва също така да гарантира, че новите “зелени” работни места са достойни”, казва Катарина Вийзе, служител по въпросите на икономическия преход и равенството между половете в Европейското бюро по околна среда.

Според данни от европейско проучване на условията на труд, проведено през 2021 г., недостигът на работна ръка преобладава главно в сектори с лошо качество на работата. Един от критериите се измерва като разликата между това, което се иска и това, което се получава при дадена работа. Например, интензивност на работата или физически и психологически задачи, срещу възможности за обучение или гъвкаво работно време.

Резултатите? Сектори като здравеопазване, транспорт, селско стопанство, търговия на дребно и хотелиерство са под най-голямо напрежение и са тези, които страдат най-много от недостиг на работна ръка.

Клаус Хегер, генерален секретар на Европейската конфедерация на независимите синдикати, дава пример със здравния сектор в Германия. Поради липсата на публични инвестиции условията на труд не са достатъчно добри, за да се запълнят местата само от германци, така че страната търси хора от други държави, особено в Източна Европа. Ефектът е “изтичане на мозъци” от други страни, където условията на труд са по-лоши, като Румъния, Латвия или България. 

Какво още показва докладът за недостига на работници на Eurofound?

Защо няма достатъчно служители?

Възстановяването на пазара на труда след пандемията от COVID-19 беше енергично, макар и неравномерно, в различните държави и групи. До второто тримесечие на 2022 г. общата заетост в ЕС надхвърли нивата отпреди пандемията.

Като цяло, през второто тримесечие на 2022 г. е имало допълнителни 2.8 милиона работещи жени и 2.5 милиона работещи мъже в сравнение със същото тримесечие на 2021 г.

Създаването на работни места остана силно въпреки икономическия шок, предизвикан от руската инвазия в Украйна. 

На този фон недостигът на работници се превърна в ключовото явление, засягащо европейските пазари на труда.

Причините са различни.

Тенденции, като застаряването на населението, допринасят заради намаленото предлагане и увеличеното търсене на работна ръка в специфични сектори като здравеопазване и дългосрочни грижи.

От друга страна, зеленият и цифровият преход ще увеличат търсенето на специфични умения и професии.

Самата пандемия също допринесе за стягането на европейските пазари на труда. Във фазата на възстановяване европейските компании се състезаваха да привличат работна ръка в отговор на нарастващото търсене на продукти и услуги. Това се отнася особено за секторите на строителството и производството.

Създаването на работни места беше силно и в сектори, където дистанционната работа беше възможна по време на пандемията. Например IT секторът, засегнат от структурен недостиг на работна ръка, добави 1.06 милиона работни места между 2019 г. и 2021 г. 

Пандемията допринесе за недостига и чрез свиване на работната сила, особено в сектори с интензивни контакти с хора, каквито са търговия на дребно и хотелиерство.

До края на 2021 г. в тези сектори имаше дефицит от около 1.4 милиона работници в сравнение с последното тримесечие на 2020 г. Това може да отразява опасения за здравето, както и промяна в предпочитанията на служителите.

 Процент на свободните работни места, ЕС – 27; първо тримесечие на 2018 – трето тримесечие на 2022 (%)

Къде проблемът е най-сериозен?

В ЕС могат да се разграничат три групи държави:

Има такива, в които недостигът се е увеличил много през последното десетилетие и където процентът на свободните работни места в момента е над 4 на сто. Такъв е случаят с Австрия, Белгия, Чехия, Германия и Нидерландия.
Чехия е единствената страна в тази група, която регистрира намаление (от 0.6 процентни пункта) на нивата на незаетите работни места в резултат на спада на икономическата активност, предизвикан от енергийната криза. Но към третото тримесечие на 2022 г. процентът на незаетите работни места в Чехия остава един от най-високите в Европа.Втората група включва Кипър, Естония, Финландия, Унгария, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Словения и Швеция. Там нивото на незаетите работни места през третото тримесечие на 2022 г. се движи между 2 и 3 процента, в съответствие със средното за Европа.
В третата група, която включва България, Хърватия, Гърция, Ирландия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Испания, процентът на незаетите длъжности е под 2 на сто. В нея се регистрират само малки увеличения през последното десетилетие, като високите нива на безработни, вече отказали се да търсят свободни места, както и неформалната заетост са по-скоро ключовите проблеми на пазара на труда.

Процент на свободните работни места, ЕС – 27; трето тримесечие на 2013, трето тримесечие на 2021, трето тримесечие на 2022

Към последното тримесечие на 2022 г. недостигът на работна ръка е достигнал рекордно високо ниво в трите големи сектора на европейската икономика. Дяловете на мениджърите, които отчитат, че това е фактор, ограничаващ производството в индустрията, услугите и строителството към този момент, са съответно 26%, 30% и 31%.

Дял на компаниите в секторите на производството, строителството и услугите, посочващи недостиг на работна ръка като фактор, ограничаващ производството; ЕС – 27; първо тримесечие на 2013 – четвърто тримесечие на 2022

Дял на потенциалната допълнителна работна сила по категория, държава и пол, трето тримесечие на 2022 (%) – Хора, които търсят работа, но не са на разположение веднага; хора, които са на разположение за работа, но не търсят; Потенциална допълнителна работна сила: мъже; Потенциална допълнителна работна сила: жени.

Заплати

Макар че по принцип ограниченият откъм търсещи работа пазар на труда може да допринесе за увеличаване на заплатите, това не се наблюдава по време на възстановяването от пандемията.

Въпреки нарастващия недостиг, ръстът на реалните заплати остана сравнително слаб през 2021 г., когато достигна 1.5%. След като инфлацията се повиши през 2022 г., реалните заплати отбелязаха спад от 5.1% на годишна база.

Този спад засяга непропорционално хората с ниски заплати, много от които работят в сектори, изправени пред структурен недостиг на работна ръка, като строителството или дългосрочните грижи.

Здравеопазване

Между 2013 г. и 2022 г. секторът на здравеопазването в Европа е добавил 3 милиона работни места. Ръстът на заетостта там за този период е 16%, двойно повече от средния темп на растеж в цялата европейска икономика.

По-голямата част от работните места са създадени в четири страни: Франция, Германия, Нидерландия и Испания.

Въпреки това според прогнозите ще има недостиг на работна ръка в сектора в средносрочен и дългосрочен план. Това е глобално явление, като до 2030 г. се предвижда дефицит от около 10 милиона служители.

Проблемът отразява, от една страна, структурните предизвикателства, свързани със застаряването на населението и работната сила, недостига и несъответствията на умения и трудните условия на работа, а от друга страна, въздействието на цикличните фактори и пандемията от COVID -19.

Растеж на заетостта в сектора на здравеопазването и социалните грижи по пол, ЕС-27, второ тримесечие на 2013 до второ тримесечие на 2022 (хиляди)

През последните 10 години, с изключение на България и Румъния, недостигът на работна ръка се е увеличил във всички държави членки.

Въпреки че броят на лекарите на глава от населението в Европа се е увеличил през последното десетилетие, делът на общопрактикуващите е намалял. Дефицитът е свързан с редица фактори като разлики в заплатите между специалисти и общопрактикуващи, неравномерно разпределение на общопрактикуващите лекари между градските и селските райони и трудности при набирането на кандидати с подходящи умения.
 

Проблемът е особено остър в селските или слабо развитите райони поради допълнителните предизвикателства, свързани с липсата на привлекателност на работните места, липсата на перспективи за работа и по-лошите условия на труд, липсата на здравна инфраструктура и предпочитанията на лекарите да живеят и практикуват в градовете.

Процент на незаетите работни места в дейностите по здравеопазване и социална работа, ЕС-27, трето тримесечие на 2014 до трето тримесечие на 2022 (%), и промяна в процентни пунктове
Условията на труд са особено значим проблем за здравеопазването. Сред тях са:несигурни договорни споразумения, дълги часове работа и неудобно работно време, работа на смени, високи нива на интензивност, опасна работна среда, ниско заплащане ограничени перспективи.
 

Цифров сектор

Въпреки увеличаването на заетостта в сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) през последните години, при сегашния темп на растеж в ЕС има вероятност през 2030 г. да не достигат 20 милиона експерти, необходими в ключови области като киберсигурност и анализ на данни.

Данните за свободните работни места показват, че между 2014 г. и 2022 г. процентът им в сектора на ИКТ се е увеличил във всички европейски държави, с изключение на Хърватия, Гърция и Ирландия.

Процент на свободните работни места в сектора на ИКТ, ЕС-27, трето тримесечие на 2014 до трето тримесечие на 2022 (%) и промяната в процентни пунктове и като съотношение

Проценти на предприятията, които са имали трудни за запълване свободни позиции за работа, изискваща умения на специалист по ИКТ

За разлика от здравеопазването, качеството на работата не изглежда да е двигател на недостига на работна ръка в ИКТ.

В същото време нивата на заплатите са високи в сравнение със средните за страните, което действа като притегателен фактор, привличайки служители с умения от други професии.

Дял на хората без или с ограничени общи дигитални умения, ЕС-27 (%)

Зелен преход

Анализите за ефекта върху заетостта от зелените политики в Европа показват, че промените, предизвикани от зеления преход, ще бъдат малки по мащаб.

Според оценката на въздействието на пакета “Подготвени за цел 55” ефектите върху заетостта от мерките ще бъдат между -0.3% и 0.5% до 2030 г.

Според проекта на Eurofound “Бъдещето на производството в Европа” успешният преход към нисковъглеродна икономика ще доведе до 1.1% ръст на БВП и 0.5% ръст на заетостта в ЕС до 2030 г.

Но скорошна прогноза на Eurofound сочи, че ефектът върху заетостта от пакета “Подготвени за цел 55” ще бъде положителен, но по-ограничен (0.1%). А Cedefop (Европейският център за развитие на професионалното обучение) очаква постигането на целта за емисии на Европейската зелена сделка да доведе до ръст на заетостта от 1.2%, или около 2.5 милиона работни места до 2030 г.

На секторно ниво зеленият преход се очаква да доведе до структурно изместване на заетостта от въглеродно интензивни сектори и да увеличи търсенето на работни места в сектори, допринасящи за “позеленяването” на икономиката. 

Според Cedefop до 2030 г. в строителството ще са нужни допълнителни 3 до 4 милиона работници, за да постигнат целите, определени от прехода към нетни нулеви емисии, което включва подобряване на енергийната ефективност на сградите.

Европейската комисия също очаква, че могат да бъдат създадени допълнителни 160 хил. “зелени” работни места в строителния сектор на ЕС .

Но към 2023 г. строителството ще се изправи пред значителен недостиг на работна ръка поради редица фактори, като застаряване, лоши условия на труд и липса на специфични умения, които да отговарят на нуждите, генерирани от зеления преход.
 

Решенията

В доклада са обобщени оценките на 40 политики в държавите, които основно се стремят да се справят с дефицита на работна ръка в здравеопазването, грижите и ИКТ, както и да се справят с недостига на умения в професиите, засегнати от зеления и цифровия преход.

При медицинските специалисти не е изненадващо, че почти половината от оценените политики целят да привлекат работна ръка чрез мерки, свързани със заплатите и условията на труд.

Има опити и да се включи недостатъчно използвания потенциал чрез признаване на квалификации, придобити в чужбина, особено за мигранти и бежанци от държави извън ЕС.

Задържането на лекари, страдащи от “бърнаут”, проблеми с психичното здраве и свързани проблеми е обект на друга мярка.

Продължаващото обучение играе роля в някои политики, целящи кариерата в здравния сектор да стане по-атрактивна.

За България е даден следният пример за мярка за справяне с недостига на работна ръка в сектора:

Повишаване на привлекателността на конкретни региони (отдалечени, с лоша инфраструктура, разпокъсаност на обслужваните градове/села, демографски профил на обслужваното население) за общопрактикуващите лекари чрез месечни допълнителни плащания за предварително определен период от време.

Между 2016 г. и 2021 г. около 860 практики годишно са получили подкрепа чрез мярката, като средното месечно допълнително плащане за неблагоприятни условия на труд възлиза на 240 евро. 

Според една оценка има положителен и статистически значим ефект върху съотношението на общопрактикуващи лекари спрямо населението в селските райони, към които е насочена тази интервенция.

Като цяло, колкото по-висок е размерът на компенсацията, толкова по-вероятно е лекарят да бъде привлечен към конкретен регион.

Въпреки това няма доказателства за дългосрочното въздействие на мярката и според оценката има оптимален брой градове и села, които могат да бъдат обхванати от един общопрактикуващ лекар, след което разходите за предоставяне на услуги ще нарастват по-бързо в сравнение с предоставеното обезщетение.

Като цяло в здравеопазването, въпреки че инициативите за справяне с проблема с ниските заплати в някои централно- и източноевропейски страни са спомогнали за забавяне при броя на обмислящите работа в чужбина, съсредоточаването само върху заплащането често е недостатъчно без други фактори, свързани с качеството на живот, които правят работата по-привлекателна, се посочва в доклада.

Източник: Дневник