Предлагането на работна ръка е ограничено, но на пазара на труд има свободен ресурс

2022 година беше белязана от поредица от кризи – енергийна, инфлационна, политическа. В никакъв случай обаче не можем да твърдим, че те са съпътствани от криза на пазара на труда. Тъкмо обратното – повечето показатели през 2022 г. надскачат равнищата си отпреди ковид кризата, а основното предизвикателство пред по-нататъшното развитие е недостатъчното предлагане на труд.

Според обзора на Наблюдението на работната сила за 2022 г., коефициентът на заетост във всички разглеждани възрастови групи се повишава спрямо 2021 г., като при 15-64 годишните достига 70,4% – с малко над предишната рекордна стойност от 2019 г., когато делът на работещите сред тях беше 70,1%. При 20-64 годишните заетостта отново доближава 76%, като регистрира значителен ръст от 2,5 пункта на годишна база. Прави впечатление, обаче, че се задържа значителната разлика в заетостта между мъжете и жените – 79,5% срещу 71,8% при 20-64 годишните. Това отразява и различните темпове на възстановяване и растеж в отраслите, доминирани от двата пола (повече за ролята на жените на българския пазар на труда в специалния анализ на ИПИ тук). Безработицата за населението от 15 до 64 години е намаляла до 4,3%, с един пункт по-малко спрямо предишната година. Много големите разлики според степента на завършено образование остават – докато сред висшистите безработицата е едва 1,7%, при хората с начално и по-ниско образование достига 25%. Повод за притеснение е и наблюдаваният ръст на безработицата при най-слабо образованите. Това е знак, че при настоящата експанзия на пазара на труда продължава да намаляват работните места, достъпни за хора с много ниски умения и грамотност. Висок остава броят на неактивните – 1,15 милиона души на възраст 15-64 години, преимуществено жени (649 хиляди). Същевременно, делът на неактивните младежи на 15-29 години (т.нар. NEETS, повече за тях – тук) остава относително висок, 15%. С други думи, въпреки видимото ограничаване на предлагането на работна ръка, на пазара на труд все още има свободен ресурс. Тук въпросът е най-вече кои са удачните подходи към активация, ограмотяване и придобиване на релевантни на търсенето на труд умения от неактивните, тъй като на този етап водените от държавата политики изглежда по-скоро не постигат желания резултат. Доколкото изследванията на НСИ не дават пряка оценка на търсенето на труд, такава може да бъде намерена в допитванията на Агенция по заетостта. Изводите от последното изследване, което се отнася към края на 2022 г. сочат към много активно търсене на работници, особено в индустрията, а същевременно работодателите посочват, че намирането на подходящи кадри е все по-трудно. Алтернативен поглед към търсенето предоставя и статистиката на уеб платформата jobs.bg, където през цялата 2022 г. личи по-високо търсене на труд дори в сравнение с много силните години преди ковид-19.

Последните данни за динамиката на пазара на труда нееднозначно демонстрират, че търсенето на работна ръка продължава през цялата 2022 г., въпреки негативните процеси в други сфери. Остават нерешени обаче някои структурни проблеми – подобряване на уменията на слабо образованите, които все по-трудно се интегрират в съвременната икономика, както и активирането на останалите извън трудовия пазар. Отворен е и въпросът дали незадоволеното търсене на труд ще се превърне в ограничител на потенциала за икономически растеж в средносрочен и дългосрочен план.

Публикация на infobusiness.bcci.bg, автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика