Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища през третото тримесечие на 2022 година

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през третото тримесечие на 2022 г. е 1 316, а новопостроените жилища в тях са 5 812 (табл. 1 от приложението). Спрямо третото тримесечие на 2021 г. сградите са с 458 повече, или с 53.4%, а жилищата в тях нарастват с 2 008, или с 52.8% (фиг. 1).

 От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 78.7%, с тухлена – 18.7%, с друга – 2.1%, и с панелна – 0.5%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (79.0%), следвани от жилищните кооперации (15.4%). В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи и жилищните кооперации, докато сградите от смесен тип и вилите намаляват (табл. 2 от приложението). 

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив – 196 сгради с 581 жилища, София (столица) – 170 сгради с 1 493 жилища, и Бургас – 141 сгради с 553 жилища в тях (фиг. 2). 

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (37.9%), следват тези с три стаи (33.6%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 3.8% (фиг. 3).

Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на
2022 г. е 548.9 хил. кв. м, или с 48.4% повече в сравнение със същото тримесечие на 2021 г., а жилищната площ се увеличава с 52.7% и достига 436.8 хил. кв. метра (фиг. 4).

Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от
97.2 кв. м през третото тримесечие на 2021 г. на 94.4 кв. м през същото тримесечие на 2022 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра – 218.7 кв. м, и Смолян – 172.3 кв. м, а най-малка – в областите Разград – 66.9 кв. м, и Търговище – 70.0 кв. метра.

Методологични бележки

Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.

В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно
Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31.12.2018 г. площта на кухните с площ над 4 кв. м се разглежда отделно.

Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.

Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.

Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.