Асоциацията индустриалния капитал в България предлага два варианта за бъдещето на българската енергетика

Бизнесът има готовност да инвестира милиарди евро за реализиране на плановете за въглеродна неутралност на българската енергетика. Това стана ясно по време на дискусия, на която бяха представени два сценария за дългосрочно развитие на сектора, разработени от Асоциацията индустриалния капитал в България (АИКБ).

Възможностите за позеленяване на енергетиката, представени от зам.-председателя на АИКБ Румен Радев, са основно две и предвиждат развитие на възобновяемите енергийни източници с добавката на газ или на ядрени централи. И при двата варианта основната част от инвестициите са частни.

При сценария ВЕИ с газови централи цената ще бъде 11,7 млрд. евро, от които 7,9 млрд. евро са частни инвестиции. Емисиите от производството на електроенергия намаляват от 230 килограма за мегаватчас до 63 килограма за мегаватчас през 2050 година. Цената на електроенергията намалява – от 81 евро за мегаватчас до 74 евро за същия период.

Този вариант предвижда до 2050 година да бъдат изградени 500 мегавата газови блокове, 7500 мегавата нови соларни мощности, както и 1500 мегавата вятърни централи, които са на сушата. Радев обясни, че няма категорични научни данни за потенциала на офшорните вятърни паркове, затова и не са включени във вариантите.

Добавени ще бъдат още 300 мегавата мощности, използващи биомаса и максимално 230 мегавата геотермална енергия (по метода hot dry rock), при които ще се наложи воден фракинг и всички произтичащи от това ефекти върху околната среда. 

Балансът ще дойде от батерии (1000 мегавата), за които е логично да се изградят около зоните за производство на електроенергия, както и от електролизьори за производство на водород (1500 мегавата електролизьори и 750 мегавата горивни клетки), се казва в публикация на Инвестор.

Малко по-скъп е вариантът ВЕИ и ядрени мощности – 17 млрд. евро, от които 11,5 млрд. евро ще са от частния сектор. При него емисиите през 2050 ще бъдат почти наполовина по-ниски спрямо газовия сценарий – 38 килограма за произведен мегаватчас. Цената ще минимално по-висока – 75 евро за мегаватчас.

По този сценарий няма газови блокове, проблемът за мрежата е свързан основно с излишъка на енергия, а не с недостиг. Затова и се предвижда изграждането на повече електролизьори за производството на водород.

В тези планове не са включени системите за собствено потребление, включително и за индустрията. Радев е категоричен, че и в момента енергийно интензивното производство активно изграждат ВЕИ мощности, основно соларни централи, за да намалят разходите си за енергия. Предвижданията на АИКБ са до 2040 година около 1,7 тераватчаса от годишното потреблението на индустрията да идва от собствени източници.

По време на дискусията Румен Радев посочи, че на този етап никой не анализира възможности за изграждане на малки газови блокове – до 20 мегавата, което е извън обхвата на политиката за въглеродните емисии. Те могат да бъдат изграждани в близост до газопреносната мрежа и да служат за балансиране на системата.

На системата са нужни беземисионни базови мощности, които ще дадат по-голяма възможност за производството на водород, категоричен беше ръководителят на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Той посочи, че вариантът с възобновяеми източници, технологии за съхранение на енергия и ядрени централи са адекватни за работата на енергийната система.

По този начин ще намалим зависимостта от изкопаеми горива, включително и от природния газ, категоричен беше Цачев.

Богомил Манчев (Булатом) беше категоричен, че новото поколение ядрени реактори са много по-гъвкави и могат да се управляват много по-лесно. Така ядрените блокове могат да бъдат нужните базови мощности, които да позволят включването на възобновяемите енергийни източници в системата. Той посочи още, че потреблението на електроенергия от електромобилите годишно би било около 80 тераватчаса годишно и това изисква повече от предвидените във вариантите на АИКБ нови мощности. Проблемът ни е транспортът, не енергетиката, категоричен беше още експертът.

При позеленяването на енергетиката трябва да се обърне особено внимание на сградния фонд, коментира Юлиан Попов, съветник в Европейската климатична фондация. В България има 300 млн. кв. метра сгради, от които около 1/5 от обитаемите площи са празни. Състоянието на тези сгради от енергийноефективна гледна точка обаче не е никак добро, а подобряването му може да промени съществено моделите за развитието на енергийния сектор.

В момента цената на соларната енергия е с 88% по-ниска, отколкото се прогнозираше преди 10 години, което означава, че преди 10 години никой не е знаел какво ще се случи със сектора, каза още експертът. Според него може да се окаже, че през 2030-32 година ще бъдем в същото положение. Ние нямаме идея как ще се развиват технологиите, особено по отношение на ВЕИ и водород, каза Попов по време на дискусията.

Енергийният регулатор ще подкрепи инициативите за позеленяване на българската енергетика, коментира председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Станислав Тодоров. Той посочи, че отпадането на проекта за изграждане на газов блок в Маришкия басейн от Плана за възстановяване, не означава, че отпада необходимостта от него. Според Тодоров е напълно възможно такъв блок да бъде изграден с частни средства.
Поемете риска и предизвикателството да участвате на пазара на електроенергия не само като потребители, но и като производители и търговци, каза новият председател на КЕВР.

Експертът Иван Хиновски отбеляза, че във вариантите на АИКБ не е включен капацитета на р. Дунав. Има проекти, чиято първа цел е намаляване на климатичните проблеми в региона и корабоплаването, и и едва на трето място идват енергийните ползи, отбеляза председателят на УС на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). Според него обаче тези ползи не са никак малки и дават възможност за изграждане на 1200 мегавата мощности.

Бизнесменът Пламен Бобоков, един от собствениците на Монбат, определи плановете на правителството за изграждането на батерийни мощности от 6000 мегаватчаса като абсурдни. Той припомни, че все още няма технология за рециклиране на литиево-йонните батерии. Твърдо в Съюза за стопанска инициатива са за нови ядрени мощности, но това не изключва и газовите блокове, допълни още бизнесменът, който е член на УС на организацията.

Той беше категоричен, че има интерес към нови ядрени мощности в страната от частни инвеститори, както и че в страната има залежи от конвенционален газ, които са замразени заради интереси на чужди държави.

Тепърва предстои широка дискусия за Плана за възстановяване, анонсира по време на дискусията депутатът от Продължаваме промяната Владимир Табутов. Той допълни, че до седмици в пленарната зала ще бъде дискутирани значителни облекчения на процедурите за изграждане и присъединяване на зелени мощности за собствено ползване.

Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев коментира множество проблеми, пред които се изправят инвеститорите в малки проекти за собствено ползване и призова управляващите да прегледат спънките, които са факт заради промени, направени от служебния кабинет през 2021 година. Добрев нарече идеята за 6000 мегаватчаса батерии екзотична.