Историята на преброяванията в България

От близо век и половина преброяванията у нас следват всички значими събития в българската история. През 1880 г. с Указ на княз Александър I Батенберг е създадено Статистическото отделение към Министерството на финансите, чиято първа задача е да организира и проведе преброяване. На 1 януари 1881 г. се провежда първото преброяване на населението в Княжество България. В младата българска държава тогава живеят 2 007 919 души, като домакинствата са средно по 6 лица. През 1887 г. след Съединението населението на България нараства до 3 154 375 души в 556 400 домакинства. По това време едва 10% от населението е грамотно.

Населението на България расте до 1985 г. въпреки двете световни войни и националните катастрофи. През 80-те така и не се ражда 9-милионният българин. Всъщност намаляването на раждаемостта започва още през 70-те поради урбанизацията на страната и достига своя пик в края на 90-те години на ХХ век. Върху намаляването на населението след демократичните промени започва да влияе и външната миграция. За 30 години преход населението е намаляло с 1 570 769 души. През 2001 г. отново за първи път сме под 8 милиона.

През 2011 г. България провежда първото преброяване като държава – членка на ЕС. Тогава е и първото електронно преброяване у нас. Населението е 7 364 570 души, като 42% са се преброили онлайн. Средният брой на членовете на едно домакинство е едва 2.4 души. У нас най-много са били едночленните домакинства – близо една трета.

Освен преброявания на населението са правени и други видове преброявания – на столетниците, държавните чиновници, добитъка и транспортните средства. Едно от най-интересните изследвания е преброяването на столетниците през 1927 – 1928 година. Тогава са живели 158 столетници, като двама са били на 111 и 112 години. За да издирят столетниците, анкетьорите са изминали 18 055 км и са работили общо 1 120 работни дни. През 1904 г. по данни от преброяването им държавните чиновници са били 27 939, като най-много са работили в Министерството на войната – 6 455, а най-малко – в Министерството на външните работи – 224.

2020 година беше кризисна за целия свят заради пандемията от COVID-19. Тази година НСИ отчете едно от най-високите нива на смъртност в историята на държавата. Данните са сравними с годините на т.нар. испански грип. В същото време за първи път от години беше отчетена по-висока вътрешна миграция по направлението град – село.

Най-точни демографски данни за това колко сме, кои сме и как живеем ще имаме след националното преброяване на населението и жилищния фонд. То започва след честването на 136-годишнината от Съединението на България, точно в 0.00 часа на 7 септември.

* * *

Как може да се преброим електронно?

Дългоочакваният старт на 18-ото преброяване на населението и жилищния фонд в България ще бъде даден в 0.00 ч. на 7 септември 2021 година. Тогава ще бъде отворена Информационна система Преброяване и всеки, който живее постоянно в България, ще може да се преброи онлайн. Препоръчваме този начин, защото е бърз, лесен, удобен и в условията на пандемия – безопасен. След това срещата с преброител ще бъде само при предаването на уникалния 15-цифрен код, който генерира системата при успешно преброяване.

За да сме сигурни, че някой няма да се преброи от наше име, е необходимо да се регистрираме с валидна електронна поща, ЕГН и номер на български документ за самоличност. Данните от регистрацията се използват само за идентифициране на лицето и не се съхраняват от НСИ. Следва потвърждение на регистрацията – получаваме имейл с линк, на който трябва да кликнем до 2 часа. След потвърждението ще се отвори екран за попълване на електронната преброителна карта. Там трябва да се влезе с имейла и паролата от регистрацията ни.

Преброителната карта съдържа въпроси за жилището, домакинството и хората, с които живеем в едно домакинство.

Попълването на преброителната карта отнема средно 20 минути. То може да се прекъсне и да продължи по-късно, но трябва да сме завършили и потвърдили всяка страница с бутона Напред. Ако оставим незавършена страница повече от 30 минути, без да въвеждаме, връзката прекъсва и трябва да влезем отново с имейл и парола.

Може да се връщаме в предишни страници на преброителната карта и да редактираме информацията, но само до окончателното й приключване. След това до 17 септември ще може само да виждаме данните си, но не и да ги редактираме.

След успешното преброяване ще получим съобщение и имейл с уникален 15-цифрен код, който трябва да запазим и да предадем на преброителя, когато позвъни на вратата ни.

Важно е да знаем:

– Трябва да попълним адреса, на който живеем в действителност, а не, където сме регистрирани.

– Достъпът до електронната карта ще бъде ограничен само за България, тъй като българите, живеещи постоянно в чужбина, ще бъдат преброени в страната, в която живеят.

Подробна инструкция за регистрацията в портала на електронното преброяване можете да намерите тук.