Въведени в експлоатация жилищни сгради в област Стара Загора през третото тримесечие на 2020 г.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Стара Загора през третото тримесечие на 2020 г. е 27, с 56 новопостроени жилища в тях. Спрямо третото тримесечие на 2019 г. сградите са с 13 по-малко, или с 32.5%, а жилищата в тях намаляват с 8, или с 12.5% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Стара Загора през третото тримесечие на 2020 г. най-голям е относителният дял на жилищните сгради със стоманобетонна конструкция – 81.5%.

Най-голям е делът на новопостроените жилища с три стаи – 48.2%, а най-малък на едностайните жилища – 1.8%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив – 127 сгради с 568 жилища, Варна – 120 сгради с 993 жилища и София (столица) – 107 сгради с 1 173 жилища в тях.

Общата полезна площ на всички новопостроени жилища в област Стара Загора през третото тримесечие на 2020 г. е 6 972 кв. м, което е с 6.9% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2019 г., а жилищната площ намалява с 10.0% и достига 5 952 кв. метра.

Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище нараства от
117.0 кв. м през третото тримесечие на 2019 г. на 124.5 кв. м през същото тримесечие
на 2020 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Габрово – 190.9 кв. м и Русе – 181.5 кв. м, а най-малка – в областите Кюстендил – 56.9 кв. м и Благоевград – 65.9 кв. метра.

Методологични бележки

Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.

В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31.12.2018 г. площта на кухните с площ над 4 кв. м се разглежда отделно.

Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.

Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.

Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.