С модерна апаратура е оборудвана лабораторията за Дисперсни системи и реология в чистите технологии във Факултет по химия и фармация в СУ Св. Климент Охридски

На 28 юли във Факултет по химия и фармация на СУ Св. Климент Охридски се откри нова лаборатория Дисперсни системи и реология в чистите технологии, част от лабораторен комплекс Наноструктурирани материали и дисперсни системи. На откриването на лабораторията присъстваха заместник-министърът на образованието Карина Ангелиева, ректорът на СУ Св. Климент Охридски проф. Герджиков, деканът на Факултета по химия и фармация чл. кор. проф. дхн Тони Спасов и представители на научния екип. Технически университет – Габрово, водеща организация на проекта беше представляван от ректора на Университета проф. Железаров и проф. Иларионов, ръководител на екипа за управление на проекта.

Само преди дни в Стара Загора Технически университет – Габрово стана съучредител заедно с Търговско-промишлена палата – Стара Загора и още шест организации и частни фирми на Сдружение с нестопанска цел Клъстер технологии за чиста околна среда.

С помощта на новата апаратура във Факултет по химия и фармация на СУ Св. Климент Охридски ще се определя размерът на микронни частици, ще се характеризира структурата на дисперсните системи и тяхната реология, както и повърхностната енергия и омокряне на микронни капки върху твърди повърхности.

Лазерната дифракционна система за определяне размера на микронни частици в дисперсии и системата за определяне на контактни ъгли е финансирана в рамките на проект Център за компетентност Интелигентни мехатронни, eко- и енергоспестяващи системи и технологии по ОП Наука и образование за интелигентен растеж и е на обща стойност 289 400 лв. без ДДС.

Новата апаратура е разположена в ремонтирано помещение във Факултет по химия и фармация. Закупените апарати имат много широк спектър на приложение в индустрията в областта на новите материали. Изследователският екип вече е провел редица изследвания, а техните резултати са публикувани в престижни научни списания.

Апаратът лазерен дефрактометър се основава на метода на лазерната дифракция и позволява да се измери разпределението по размери на различни обекти като емулсии, суспензии и аерозоли. Познавайки размера на частиците изследователите могат да управляват функционалните характеристики на материалите, като по този начин техните изследвания намират широко приложение в много области като индустриални дисперсни системи за производството на соларни панели, битова химия, препарати за медицината и др.

Системата за определяне на контактни ъгли измерва контактен ъгъл и повърхностна енергия. Тези две характеристики са много важни при охарактеризиране на свойствата и съвместимостта на материалите, както в индустрията, така и в битовата химия и хранително-вкусовата промишленост. Апаратът използва високоскоростна камера с голяма резолюция, което позволява да се извършат голям брой измервания, включително и при динамични условия.

Акад. проф. дфзн Кралчевски е ръководител на новата лаборатория. Изследователският екип има сериозен научен потенциал в измерванията, анализите и изследванията на повърхностни свойства и омокряемост; разпределението по размери и електричен заряд на частици в дисперсни системи; структурата на дисперсни системи и структурирани повърхности; реологията на дисперсни системи. Този опит ще позволи на млади учени да провеждат научно-приложни изследвания в областта на стабилизирането на индустриални дисперсни системи; нови порьозни материали с повишени топлоизолиращи свойства; нови почистващи средства за твърди повърхности с технологични приложения; капсулиране и контролирано освобождаване на реагенти в технологични процеси; нови материали с фазово превръщане за складиране на слънчева енергия за отопление на жилищата. Акад. Кралчевски посочи, че апаратите са изключително полезни и вече са влезли в употреба. В изказването си той подчерта необходимостта от подобна модерна апаратура за развитието на българската наука.

Зам.-министър Ангелиева изрази задоволство от постигнатите резултати в рамките на изпълнението на проекта, като каза: Центровете за компетентност, финансирани по ОП Наука и образование за интелигентен растеж допринесоха за повече приложни изследвания с модерна апаратура, но и за постигане на свързаност между университетите и бизнеса. Вие вече правите тази свързаност. И тя, както се вижда, тръгва именно в области, където има дългогодишно сътрудничество, съвместни научни изследвания и, разбира се, професионализъм, приятелство и съвместен интерес. Когато говорим за свързаност между университетите и съвместни програми, е важно да мислим за тази свързаност и от гледна точка на извеждане на фокус на специализация в направления, където ние можем да бъдем водещи не само у нас, но и в Европейския съюз и в света. Радвам се, че с най-съвременно оборудване ще работят младите учени на България, но и че водещите изследователи имат необходимия опит и експертиза да използват тази апаратура.

Проектът BG05M20P001-1.002-0023 – Център за компетентност Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии е със срок 30 март 2018 г. ÷ 30 ноември 2023 г. Общият бюджет е в размер на 23 569 719, 17 лева, от които 20034261,29 лв. европейско и 3535457,88 лв. национално съфинансиране. Чрез проекта ще бъдат създадени над 30 лаборатории, разположени в реконструиран и модернизиран сграден фонд. Водещи изследователи и техните екипи вече извършват пазарно-ориентирани научни изследвания в приоритетната за българската икономика област Мехатроника и чисти технологии.

Бенефициент (партньори по проекта) са Технически университет – Габрово, Технически университет – София, Технически университет – Варна, Софийски университет Св. Климент Охридски, Институт по роботика – БАН, Институт по електроника – БАН, Централна лаборатория по приложна физика – БАН.