- 21.03.2020
- Posted by: admin
- Category: News
Когато бях дете, най-големият ни страх беше ядрена война. Затова и имахме варел като този в мазето, зареден с консерви и питейна вода. При начало на ядрена атака трябваше да слезем долу, да се затворим и да изядем запасите.
Днес най-големият риск от глобална катастрофа не изглежда така. Ако има нещо, което да може да убие над 10 млн. души идните няколко десетилетия, то това най-вероятно ще бъде силно заразен вирус, а не война. Не оръжия, а микроби.
От части това се дължи на факта, че сме инвестирали огромни суми в ядрени защитни механизми. На практика обаче сме вложили много малко в система за спиране на епидемия. Не сме подготвени за следващата епидемия.
Нека разгледаме Ебола. Сигурен съм, че всеки е прочел за нея в пресата, чувал е за предизвикателствата. Внимателно я проследих чрез средствата за анализ, които са използвани за проследяване изкореняването на полиомиелита. И анализирайки случващото се, проблемът не беше в липсата на ефективно работеща система, проблемът беше в липсата на каквато и да е система. Всъщност, липсват някои очевидни ключови елементи. Не разполагахме с екип подготвени епидемиолози, които да са отишли на място, да са видяли какво представлява болестта и до къде се е разпространила. Докладите пристигаха на хартия. Качваха се онлайн с огромно забавяне и бяха изключително неточни. Не разполагахме с медицински екип, който да замине на място. Не разполагахме с начин за подготовка на хората.
Лекари без граница се справиха страхотно с организирането на доброволците. Въпреки това обаче, бяхме много по-бавни от необходимото за транспортирането на хилядите служители към засегнатите страни. А в случай на мащабна епидемия ще са ни необходими хиляди служители. Нямаше никой, който да се заеме с методите на лечение. Нито кой да поеме диагностицирането. Никой, който да идентифицира необходимите инструменти. Можехме, например, да вземем кръв от оцелелите, да я обработим и да инжектираме плазмата обратно в хората, за да ги предпазим. Дори и не опитахме. И така, много неща не бяха свършени. И те представляват глобален провал. Световната здравна организация (СЗО) получава финансиране с цел мониторинг, а не за нещата, за които говоря.
Във филмите ситуациите са много различни. Там екип от красиви епидемиолози е на разположение, намесва се, спасява положението – това, обаче, е само холивудски сценарий.
Липсата на подготовка може да се окаже причината следващата епидемия да бъде много по-опустошителна от Ебола.
Нека разгледаме развитието на Ебола през годината. Починали са 10 000 души и почти всички те са от трите западноафрикански държави. Три са причините Ебола да не засегне още повече хора.
- Първо, всеотдайният труд, положен от здравните работници, които са локализирали хората и ограничиха разпространението на инфекциите.
- Второ, естеството на вируса. Ебола не се разпространява по въздуха. И когато заразеният е вече и разпространител, повечето хора са толкова зле, че са приковани към леглото.
- Трето, инфекцията не достига до много урбанизирани райони. А това бе просто въпрос на късмет. При разпространение в много повече урбанизирани райони случаите на заболели щяха да са много повече.
Така че следващият път може и да нямаме този късмет. Има вируси, с които човек се чувства добре дори когато е разпространител на заразата, и може да се качи на самолет или да отиде на пазар.
Източникът на заразата може да бъде естествен, като при Ебола, но може и да бъде и биотероризъм. Има фактори, които буквално могат да влошат многократно ситуацията.
Нека разгледаме модел на разпространение на вирус, предаван по въздуха, като испанският грип от 1918 г. Ето какво би се случило – ще се разпространи по целия свят много, много бързо.
Възможно е над 30 млн. души да загинат при такава епидемия. Това очевидно е сериозен проблем, за който трябва да се замислим. В действителност можем да изградим наистина ефективна система за реагиране. Разполагаме с всички научни и технологични предимства, за които говорим днес.
Мобилни телефони, с които да осведомяваме обществеността и да получаваме информация. Сателитни карти, с които да следим местонахождението и придвижването на хората. Постижения в областта на биологията, които драстично да съкратят времето за анализ на патогени и синтезиране на лекарства и ваксини срещу тях. Разполагаме с нужните средства, но те трябва да бъдат използвани като част от глобалната здравна система.
Необходима ни е готовност. Смятам, че най-добрите уроци на тема подготовка произлизат от методите за военна подготовка. Разполагаме с войници, които имат готовност да тръгнат веднага.
Разолагаме с резерви, които могат да се използват за много хора. НАТО разполага с мобилно звено, което може да бъде мобилизирано много бързо. НАТО извършва множество военни учения, с които може да провери дали сме добре обучени, познанията ни за горива и логистика, и еднакви радио честоти. Те са напълно подготвени. Това са нещата, с които трябва да се справим при епидемия.
Кои са ключовите елементи?
- Първо, небходими са ни силни здравни системи в бедните страни. Там майките да могат да раждат безопасно, а децата да бъдат ваксинирани. Там ще можем и да разпознаем епидемията на много ранен етап.
- Нужен е отряд за медицинско реагиране – голям брой хора с нужната подготовка и обучение, които имат готовността и уменията да започнат работа.
- След това тези медицински ориентирани лица трябва да обединят усилия с армията, и да се възползват от военни умения, като бързо придвижване, логистична организация и обезопасяване на терен.
- Трябва да организираме симулационни игри, епидемиологични, вместо военни учения, за да идентифицираме слабите места. Последното проведено епидемиологично учение е било в САЩ през 2001 г. и не е било особено успешно.
Към момента резултатът е: епидемии – 1, хора – 0. И накрая, нуждаем се от напредък в областта на ваксините и диагностиката. Налице са няколко големи пробива, както при адено-вируса, които могат да бъдат оползотворени изключително бързо.
Не разполагам с точен прогнозен бюджет каква би била цената за това, но съм убеден, че е нищожна в сравнение с потенциалните щети.
Според изчисления на Световната банка, при глобална грипна епидемия световното богатство ще намелее с над три трилиона долара и ще има милиони смъртни случаи.
Инвестициите, за които говоря, предлагат значителни ползи, освен самата готовност за епидемия. Работещо здравеопазване, изследователска дейност. Те могат да намалят световните разходи за здравеопазване и да превърнат света в по-справедливо и безопасно място. Смятам, че това трябва да се превърне в абсолютен приоритет.
Няма нужда от паника. Не е необходимо да се запасяваме с тонове спагети или да се крием в мазето. Но е необходимо да предприемем мерки, защото времето не е в наша полза.
Всъщност, ако има едно положително нещо в резултат на епидемията от Ебола, то е, че тя може да служи като сигнал и предупреждение да се подготвим.
Ако започнем сега, можем да бъдем подготвени за следващата епидемия.
Благодаря!
(Превод: Яна Ангелова)
