Истината за емисиите – България спокойно може да запази всичките си ТЕЦ до 2030 г.

Лептата на България за спасяване на планетата е платена, пише Боян Рашев – експерт по управление на околната среда – в публикация на вестник Труд. Ето някои факти за енергийните емисии от въглероден диоксид на Европа, които Брюксел не желае хората да научават:

1. ЕС достига пика на потреблението на въглища и енергийните си СО₂ емисии през 1979 г. Оттогава те намаляват като най-голям принос за това имат: а) ядрената енергия през 80-те и газът в последните години; б) сривът на комунистическата индустрия през 90-те; в) изнасянето на тежката индустрия от ЕС след 2000 г. и чак накрая г) енергийната ефективност и ВЕИ.

2. България е сред страните с най-голям спад на емисиите спрямо базовата 1990 г. – минус 46% (цели 52%, ако се вземе 1987 г. за базова).

3. България (заедно с Румъния, Литва и Латвия) вече са изпълнили средната цел за ЕС от минус 40% до 2030 г. Забелязвате ли доминацията на Източна Европа в списъка на истинските спасители на климата?

4. Няма никакво значение как сме го постигнали – нашата лепта за спасяване на планетата е платена. България спокойно може да запази всичките си ТЕЦ до 2030 г. и да се развива без да надвиши средната цел за ЕС.

5. Великобритания е единствената от големите страни в ЕС с наистина значим спад на емисиите в този период -36%. Без нея намалението на СО₂ емисиите на ЕС в периода 1990 – 2018 г. спада от 22% на 19%, тоест целта на ЕС за 2020 г. може да не бъде постигната.

6. За 30 г. ЕС успя да намали СО₂ емисиите си с около 22%. Съюзът се е ангажирал да намали емисиите си с още 8% за 10 г., което е ужасно трудно. А ЕК иска да увеличи този ангажимент на 25% – до минус 55% спрямо 1990 г. Това е очевидно невъзможна мисия.

7. Забележете реалните постижения на някои от най-зелените, ВЕИ и богати страни в Европа: Норвегия, Австрия, Нидерландия имат ръст на СО₂ емисиите спрямо 1990 г. А за останалия свят няма какво да говорим – там темата просто не е тема. Интересно, нали?

Когато Западна Европа достигне нашето ниво на намаление на емисиите, тогава може да ни налага допълнителни ограничения. Така ми звучи малко по-справедливо. Остава само да разберем: Защо правителството не отстоява тази позиция?