Работодатели искат извънредният труд да се увеличи от 150 на 300 часа

Ръст на брутния вътрешен продукт не може да бъде постигнат чрез количествено увеличаване на работещите, а единствено чрез повече работа. Тази позиция застъпи Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България по повод промяната, която работодателите предлагат в Кодекса на труда. Те искат извънредният труд да се увеличи от 150 на 300 часа. Синдикатите се противопоставят на тази идея.

Работодатели, синдикати и правителството започнаха поредица от срещи за реформи в редица сфери в края на миналата година. Вече са обсъдени промените в областта на енергетиката и екологията. Страните ще обсъждат и законодателството в здравната и социалната сфера. Очакват се горещи дебати за правилата за болничните и полагането на извънреден труд. Документът с 40 точки, по които е постигнат консенсус между работодатели и синдикати, е представен на правителството и се чакат бележки по него от ресорните министри. Синдикатите смятат, че трябва да се назначат повече работници, вместо да се полага извънреден труд и имат съмнения доколко работодателите ще са коректни. От средите на бизнеса твърдят, че в България няма достатъчно работна ръка.

В сегашната ситуация на пазара на труда има дефицит на работна ръка, има липса на квалифицирани специалисти, на високо квалифицирани специалисти. Напоследък и на ниско квалифицирани, въобще на всякаква работна ръка. В такъв случай, ако искаме да имаме ръста на брутния вътрешен продукт, това не може да бъде осъществено чрез количествено увеличаване на работещите, а единствено чрез повече работа, каза Добрин Иванов.

Разбираемо е искането на работодателите да се увеличи извънредният труд, като това да стане с колективен трудов договор, коментира Валери Апостолов от КТ Подкрепа. По думите му и в държавния, и в частния сектор се иска с по-малко на брой работници да се свърши много работа, защото ще се спести финансов ресурс, но се стига до злоупотреби с отчитането и заплащането на извънреден труд.

Ако бъде увеличен извънредният работен труд от 150 на 300 часа годишно, това ще доведе до увеличаване на извънредният труд с един час и до 9-часов работен ден, посочи Апостолов.

Той отбеляза, че е лесно всеки работодател да си направи така наречения работодателски синдикат с няколко души работници и да прокарва искания и виждания каквито на него са му угодни, каза той.

Добрин Иванов от АИКБ уточни, че работният ден няма да стане 9 часа, а това ще се отнася само за предприятията, където има нужда, като например сферата на отбраната, аварийни ситуации и други.

Апостолов каза, че синдикатите са алармирали, че 50% от труда, който се полага, не се отчита и не се заплаща. Затова синдикатите са категорично против промяната, която бизнесът иска. Синдикалистът допълни, че в транспортния сектор например извънредният труд води до злополуки, а Европа се върви към обратното – 35-часова работна седмица. Той даде пример с Унгария, където в края на 2018 г. имаше масови протести, защото се поиска въвеждането на такъв закон, който бе наречен робски закон.