Станимир Стоянов – 45 години в бизнеса – видимото и невидимото

Станимир Стоянов, собственик на вестник „Национална бизнес поща“ навърши днес 60 години. Стоянов е човек, който през годините лично се ангажира с десетки полезни за Стара Загора, за обществото и за цяла България каузи. И упорито ги отстоява – и в личен план, и чрез медионото присъствие на изданието, което ръководи. По повод на юбилея си Станимир Стоянов получи много поздравление от партньори и хора, с които е работил и от институции и организации от Стара Загора.

Поздравление към Станимир Стоянов направи и председателят на Търговско-промишлена палата – Стара Загора Олег Стоилов – от името на екипа на Палатата и лично от свое име.

„Честит юбилей! Направеното от теб през тези години е основание за удовлетворение и заслужена гордост. Запази за очакващите те години енергията и ентусиазма. Всичко друго го имаш, за да отпразнуваш така още много юбилеи. Гордея се, че те познавам!” – казва Олег Стоилов в личното си поздравление към Станимир Стоянов.

Много са крупните и националнозначими каузи, чийто инициатор е Станимир Стоянов – пише вестник „Национална бизнес поща“ в броя си от тази седмици. Например, въвеждането на темата за безопасността на движението във фокуса на гражданското общество, местната и централната власт. Още повече, че ефективността на предприетите реални мерки в Стара Загора (поставянето на „лежащи“ полицаи, камери, нови светофари и пешеходни пътеки), станаха еталон за цялата страна.

 А тяхното иницииране се дължи на познанията на Станимир Стоянов, изразени в защитената от него научна работа във Воронежския архитектурно-строителен университет, чиято тема е свързана именно с разработката на система за експлоатация на автомобилни пътища.

Сайтът на Търговско-промишлена палата – Стара Загора публикува без редакторска намеса портрета на Станимир Стоянов, поместен във вестник „Национална бизнес поща“ в седмицата на неговия юбилей под заглавие “45 години в бизнеса – видимото и невидимото”.

* * *

Станимир Стоянов е роден на 12 юли 1959 г. в Стара Загора. Учи във Второ основно училище „П. Р. Славейков“ от 1966 г. до 1973 г., след което е приет в Математическа гимназия „Гео Милев“. От 1974 г. продължава средното си образование в Русия, където след редовна служба в българската армия завършва реномирания Воронежски архитектурно-строителен университет през 1984 г.

Днес Станимир Стоянов е един от най-успелите старозагорци, изковал основите на успеха си в България. Първите си сделки реализира едва 15-годишен, през 1974 г. Още преди 1989 г. натрупва опит в търговията, консултантския бизнес и туризма. След 10 ноември 1989 г. създава една от първите в страната бизнес школи, която след 2007 г. прераства в уникална Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“. През 1991 г. влиза в медийния бизнес, а от 1992 г. е собственик и издател на вестник „Национална бизнес поща“. Превръща медията в истинска легенда на българския издателски пазар. Пионер на социалното предприемачество. Един от архитектите на автентичното гражданско общество в България. Обществена фигура с изключително влияние върху позитивните процеси в целия български преход. Възпитаници на Бизнес школата и Академията се реализират успешно във всички сфери на бизнеса, обществено-политическия живот, науката и културата.

Като призната личност от европейски калибър, през 2006 г. Станимир Стоянов е избран за президент на Ложата на свободните интелектуалци „Сър Исак Нютон“ с постоянно седалище в Лондон с мандат до 2013 г. Визионер с нестандартен поглед върху света, той се превръща в инициатор и застъпник на важни национални и общоевропейски каузи.

През юли 2019 г. се навършват 45 години от началото на неговата бизнес кариера.

Най-популярната кауза, на която Станимир Стоянов е инициатор и застъпник, отдавна е прекрачила всички европейски граници. Това е продължилата над две десетилетия битка за достолепието на неолитната цивилизация и налагането на нов подход към датирането на градовете. Днес господстващата европейска парадигма е то да се отброява от първите неолитни селища на тяхната територия. Вече е всеобщо ясно, че спорът се води не откога се датират градовете, а колко още по-дълбоки могат да бъдат корените на най-ранните заселвания по европейските земи и особено българските в района на Стара Загора, София и Пловдив, където има възможности и нов терен за работа по тази тема.

В хода на битката за утвърждаване на тезата – „Стара Загора – град на над 8000 години“, съвсем естествено изкристализира друга кауза, инициирана от Станимир Стоянов. Тя отново касае Стара Загора и се отнася до изграждането на Интегрирания културен център на над 8000-летния ни град. Идеята става част от практическата програма на един от най-успешните кметове на Стара Загора – покойния д-р Евгений Желев, и намира реализация в уникалния културно-архитектурен образ на днешния градски център – с корона от културни институции.

Тук е мястото да припомним, че когато Държавна опера-Стара Загора отбелязваше 90-годишнината си в кризисен за нея момент, по идея на Станимир Стоянов „Национална бизнес поща“ помогна за запазването на емблематичната културна институция в града. Част от подкрепата бе и идеята Операта да излезе на стадиона, лансирана в уводната публикация „Тореадор на стадиона“ (бр. 26, 2015 г.). След това последваха серия великолепни спектакли под Аязмото, като тази година на стадиона излезе операта „Трубадур“.

Прекрачила границите на страната е и битката за създаване на здравословен баланс между консерватизма и либерализма станала неразделна част от битките за историческата памет и достолепието на българската история и култура. През годините по инициатива на собственика на НБП са водени и други стратегически дебати за бъдещето на страната и Европа. Сред по-ранните примери е дебатът „Говорете за капитализъм“, а последните дискусии в тази сфера доведоха да окончателното завършване на процеса за синхронизиране на българските политически оси с европейските. Станимир Стоянов е и пионер в страната с поставянето на темата за борба с фалшивите новини и фалшивите авторитети. Всъщност, подобни дебати, които са присъствали неотлъчно на страниците на НБП, са имали и друг ефект – станали са естествен катализатор за създаването на автентичното гражданско общество алтернатива на проектното и спонсорирано от чужди източници гражданско общество.

Пряко свързана с развитието на региона е и друга кауза, намерила подкрепата на Станимир Стоянов. Той има своя личен принос за стартиране на изграждането на сероочистващите инсталации в „ТЕЦ Марица изток 2“ след пряк дебат с новоназначения тогава енергиен министър Румен Овчаров. Битката се води и на страниците на в. „Национална бизнес поща“, където излизат серия от критични публикации, каквито са уводните – „Не правете старозагорци на маймуни“ и „Затворете полигона, очистете тецовете!“ (2005 г.). Последователната екологична и прагматична политика има и своите по-нови измерения. Един от примерите за това е инициативата за поддръжката и развитието на парковата среда в Стара Загора и България. С реализацията на тази инициатива са възстановени централната градина в Стара Загора, Античният форум, както и много микроблокови градинки в града. Следва да отбележим и защитата на Старозагорския зоопарк и превръщането му в модерно съоръжение и атрактивно място за старозагорци и гостите на града.

Идеите на НБП преминават и в политиките, реализирани и до днес от централната и местната власт в цялата страна. Много са крупните и националнозначими каузи, чийто инициатор е Станимир Стоянов. Например, въвеждането на темата за безопасността на движението във фокуса на гражданското общество, местната и централната власт. Още повече, че ефективността на предприетите реални мерки в Стара Загора (поставянето на „лежащи“ полицаи, камери, нови светофари и пешеходни пътеки), станаха еталон за цялата страна. А тяхното иницииране се дължи на познанията на Станимир Стоянов, изразени в защитената от него научна работа във Воронежския архитектурно-строителен университет, чиято тема е свързана именно с разработката на система за експлоатация на автомобилни пътища.

Резултатите от реализацията на тази кауза е и пример, че може нещата да се случват реално и ефективно далеч от „кухите“ и безрезултатни кампании, каквито често произвеждат НПО-ата в България.

И тъй като лятото навлиза в разгара си, няма как да не отличим и друга кауза. В най-горещите дни на безводния юли 1998 г. „Национална бизнес поща“, по идея на Станимир Стоянов, организира безпрецедентен в историята на новия български печат граждански протест – срещу водния режим в Стара Загора. Ангажирахме с волята от хилядите писма и талони, попълнени от старозагорци, монополиста ВиК и управителя му Стефан Георгиев, кмета проф. Цанко Яблански и министъра на ресорното министерство Евгений Бакърджиев… Днес по-младите старозагорци просто не знаят какво е това воден режим.

Дългогодишна кауза, която също надхвърли пределите на страната, е налагането на темата за здравословния начин на живот. Тя е поставена в общественото полезрение след 1989 г. като гражданска инициатива, която стартира с движението „Златен килограм“, чийто уникални и иновативни методи надскочиха родните предели. Каузата намира своята изява и със създаването на „Здравна поща“, първото специализирано частно издание на хартия за здраве. НБП в лицето на нейния собственик е и от първите медии у нас, която организира форум за репродуктивното здраве, а тематиката съпътства публикациите в изданието. Тук е мястото да се отбележи, че заслугите на Станимир Стоянов срещу демографската криза у нас, не се ограничават само до идеи. Той е баща на 5 деца: Алексей на 38 г., който има двама сина – Станимир и Даниел; Ирина на 33 г.; Илияна на 24 г.; Станимира на 14 г.; Тереза на 6 г.

След раждането на Съни в НБП стартира емблематичната, придобила международна популярност рубрика „Баща след 45“, изцяло променила отношението към бащинството след 45 години. От десетилетия и до днес НБП развива култовата рубрика „Яки българи, яка България“. А много от елементите на прокламирания здравословен начин на живот са част от програмите на ред политически партии и реализирани от редица правителства и най-вече това на ПП ГЕРБ. Видима част от тях са огромните инвестиции в спорт и спортна инфраструктура в цяла България.

Апропо, по инициатива на Станимир Стоянов, НБП удари мощно рамо на беройци при спечелване на Купата на България през 2010 г., както и при спечелването на втората Купа на България и Суперкупата през 2013 г., белязали началото на новата беройска ера…

Станимир Стоянов е пример за гражданска личност, който без да е формално овластена, е използвала цялото си влияние в полза на обществения интерес. Пределно ясно е, че само в една публикация не може да бъде обхванат мащабът на неговата дейност. Но няма как да не се отбележи културното му меценатство. Част от него е било пред очите на хората. Той е спонсорирал издаването на над 100 книги, дарител на над 12 хил. тома литература подкрепял е финансово художници, музиканти и други културни дейци от цялата страна. Пионер е на буккросинга в България, като първата акция се осъществява през 2006 г. в Стара Загора, а последната, десета юбилейна, беше само преди дни. Особена гордост за него са няколко издания, сред които на първо място „Народе???? “ (2002) – уникален сборник с пълното документално наследство на Васил Левски, издадено за първи път след 1989 г.; както и 5-томникът със събрани съчинения на руския религиозен философ Владимир Соловьов, съвместен проект с покойния вече Исак Паси и Иван Гранитски. Станимир Стоянов има и изключителна роля като безкористен и безкомпромисен защитник на православната вяра.

Публикациите в НБП са само видимата част от тази последователна позиция.  

Малко известен за широката аудитория е и друг любопитен факт. Станимир Стоянов е спонсор и съорганизатор на първата изложба у нас (в Сливен), посветена на глобалния и световнопризнат артист – българина Христо Явашев – Кристо. 

Ще отличим и любимото дело на Станимир Стоянов – Международната академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“, която работи с уникална индивидуална система за обучение на деца и възрастни. Легенди се носят за влиянието на Станимир Стоянов върху политическия живот у нас. Той обича да ги отрича. Но, с някои публикации, които са излизали във вестника, екипът на НБП често се е убеждавал в противното…

Много са и акциите, които са променяли цели бизнес стратегии. Сред тях са тези за възпитаване на етичен стандарт у големи корпорации, спасяването на автентичния вкус на емблематичната за Стара Загора бира „Загорка“ и др.

В цялата богата палитра, разбира се, се отличава и феноменът „Национална бизнес поща“. Тук коментарът е излишен. Но няма как да не припомним рекордният 144-страничен атрактивен брой, ознаменувал края на XX и началото на XXI век. Този рекорд в национален мащаб не е подобрен и досега. За многоброен път припомняме и изповядваната от Станимир Стоянов финансова политика на изданието, чийто счетоводен стандарт се ръководи по тефтерчето на Васил Левски.

Безпрецедентна остава НБП и със своя триумф в позитивната журналистика. Дори в епохата на интернет и високите технологии за НБП добрата новина е наистина добрата новина. И като световен прецедент – това е единственият вестник, на чиито страници няма кримихроника. „Черните“ заглавия са единици и само когато са в полза на обществения интерес.

Има още много видимо и още повече невидимо…