- 28.11.2018
- Posted by: admin
- Category: News
No Comments


Диригентът и цигулар Дмитрий Василиев е първият концертмайстор на ансамбъла Московски солисти на Юри Башмет, а от 2015 г. е художествен ръководител на Международния младежки оркестър Чайковски.
Дмитрий Василиев е роден през 1967 г. в Ленинград. Солистичният му дебют като цигулар е на 6 години в Голямата зала на Ленинградската филхармония.Учи в Специализираното музикално училище към Консерваторията под ръководството на професор А. Кнайфел и в Московската консерватория при проф. Й. Чугавева и А. Мелников. През 1989 г. е концертмайстор на съветско-германския симфоничен оркестър под ръководството на Валерий Гергиев, а през 1990 г. е концертмайстор и на съветско-американския симфоничен оркестър под ръководството на Леонард Слаткин.От 1991 г., все още като студент, е назначен за художествен ръководител на Ансамбъл за солисти от Московската консерватория. В периода 1992 – 1997 г. е първият концертмайстор на ансамбъла “Московски солисти” под Юри Башмет. През 2015 г. е диригент и художествен ръководител на Международния младежки оркестър Чайковски.
Цигуларката Теодора Късметска – Сороков концертира с Виенския симфоничен оркестър, Виенския камерен оркестър, Wiener Concertverein, Виенска камерна филхармония и др.
Теодора Късметска- Сороков е родена през 1977 година в София в семейство на музиканти. От 1994 до 2002 година следва в Университета по музика и сценични изкуства във Виена. През 2002 – 2004 г. продължава обучението си при проф. Минчо Минчев във Висшето училище по Музика и приложни изкуства Folkwang в Есен. Концертира с Виенския симфоничен оркестър, Виенския камерен оркестър, Wiener Concertverein, Виенска камерна филхармония и др. От 2005 година работи в Tonkünstler Orchester Niederösterreich в групата на първи цигулки. От 2017 г. е в Люксембургския ансамбъл ARS Nova Lux. Професор е по цигулка във Виенската Прайнер консерватория.
ЧАЙКОВСКИ започва да пише Симфония №2 през лятото на 1872 г., когато е на почивка в имението на сестра си Александра в Камянка, днешна Украйна. В четвъртата част на произведението композиторът използва мотиви от известната украинска песен Журавель и затова неговият приятел и музикален критик Николай Кашкин я нарича Малоруска. По това време Украйна доста често е наричана малката Русия. Чайковски признава, че истинският автор на финала на симфонията е най-възрастният слуга в дома на сестра му, Пьотр Герасимович, който непрекъснато му пеел Журавель.
На 7 януари 1873 г. в градската къща на Николай Римски-Корсаков в Санкт Петербург се събират Балакирев, Мусоргски, Бородин, Стасов. Чайковски ги е поканил да чуят финала на симфонията, който той изсвирва на пиано. Одобрението е впечатляващо.
Месец по-късно творбата е изпълнена за първи път в Москва под диригентството на Николай Рубинщайн. Успехът е толкова голям, че в следващите седмици симфонията е изпълнена още няколко пъти и то по молба на публиката. Композиторът получава 300 сребърни рубли за представянето на произведението.
Чайковски винаги е смятал, че Камаринская на Михаил Глинка стои в основата на цялата руска симфонична школа. Композиторът използва народни мотиви в ранното си творчество, но сега иска да включи мелодиите като същински симфоничен материал. И така в първата част на Симфония №2 място намира мотив от народната песен „Вниз по матушке Волге”. Във втората част композиторът включва фрагменти от сватбеното шествие в ранната си опера Ундина, но също и цитати от руската песен Пряди, моя пряха. В третата част няма популярна мелодия, но тя носи цялостния народностен характер на творбата. Във финала на симфонията звучи още по-познатата украинска песен Журавель, която в началото е
разработена тържествено и величествено, следват нежни романтични моменти, за да се стигне до последните акорди на необуздана радост.