Набуко на сцената на Старозагорска опера през годините

На Старозагорска сцена първата премиера на Набуко е на 17 май 1967 г., това е и първата постановка на тази опера извън столицата. Следват премиери през 1982, 1995, 1997 и 2001 г. Една от последните реализации на този спектакъл се случва през 2011 г. Подготвя през пролетта на 2011 г. специално за гастрол в Белгия и Холандия – 25 спектакъла са изиграни при изключителен успех в най-големите градове на тези държави. Хорът, оркестърът и солистите ни са бурно и многократно аплодирани. Специално за сцената на Старозагорска опера е направена художествена адаптация на спектакъла от Борис Стойнов. На 17 май 2014 г. този спектакъл е представен пред публиката в Зала 1 на НДК

На 20 юли 2016 г. на Античен форум Старозагорската опера съвместно с Държавна опера-Бургас показаха нов, грандиозен спектакъл на една от най-любимите и популярни опери на Джузепе Верди Набуко. Суперпродукцията бе подготвена специално за Летния сезон на българските оперни театри Сцена на вековете 2016 – Велико Търново и включваше творческите състави на двата оперни театъра. Постановката бе оценена високо от повече от 1200 зрители, билетите за нея бяха разпродадени предварително и организаторите осигура още 100 седящиместа допълнително.

Набуко. За първи път (17 май 1967) това ранно Вердиево заглавие добива плът и кръв точно в първата извънстолична опера в България. За любителите на оперната музика Набуко е събитие.

Върхово постижение е втората постановка на Набуко (1982)[29] под ръководството на гл. художествен ръководител Димитър Димитров[30]. Музикалната постановка на Набуко е пример за висок професионализъм, майсторство и творческо вдъхновение. Костюмите на Венера Наследникова (гост), резонират както с историческата отдалеченост на епохата, с библейския извор на сюжета, така и с мащабността на постановъчния замисъл. Творческата ръка на Димитров е извлякла всичко, на което е способен премиерният солистичен състав. Звезди няма, има талантливи певци, сред които се откроява Евдокия Здравкова-Хорозова. Стабилните височини, мецосопраново наситените низини, устремната изразителност на гласа, добре разгърнатата многоплановост на сложния образ, правят Абигайл на Здравкова значително артистично постижение. Набуко на Денчо Белев убеждава както певчески, така и с яркост, и артистичен замах в трагичното противопоставяне на жестокия завоевател и любящия нещастен баща. Атанас Шопов постига безспорен успех в ролята на Измаел.[31] Големият хор на поробените евреи се превръща в еталон, във визитна картичка на Старозагорската опера. …той започва като една могъща въздишка, която постепенно прераства в порив към светлината и свободата, после затихва до пианисимо, отзвучава и в залата гръмват аплодисменти Браво! и Бис. И отново, във всеки спектакъл, вече като наложила се традиция, водещият диригент прелиства страниците на партитурата обратно и хорът прозвучава още веднъж… Този великолепен, гъвкав, артистичен хоров апарат, който неизменно печели овациите на публиката и суперлативите на критиката, е дело на диригентката Богдана Попова—Манова.[32]

Набуко е едно от любимите произведения и най-силният певчески спектакъл на старозагорци  [33]. Арена за силни певчески постижения и многобройни гастроли на най-изявените и обичани певци. Предпочитаната (не само) от Джузепе Синополи Абигаил – Гена Димитова[34], Анна Томова-Синтова, Светлана Котленко, Евдокия Здравкова-Хорозова, Офелия Христова, Стоян Попов, Александър Марулев, Денчо Белев, Стоян Иванов – все имена, оставили трайни дири в интерпретацията на библейския разказ.

Набуко е една от първите постановки на Античния форум Августа Траяна.

 

[29] На 14 декември1982 Държавна опера – Стара Загора и БНТ осъществяват заснемане на спектакъла.

[30] Дебютът му е през 1959 – Бал с маски, следван от Риголето (2 постановки – 1960, 1964), отново Бал с маски (1964), Травиата (1961, 1992), Дон Карлос (1966), Трубадур (1968 и през 1971 в Хавана, Куба), Симоне Бокангра (1968), Аида (1972, 1988), Набуко (1982), Силата на съдбата (1985), Реквием (1990), Отело (1996). – Виж: Бикс, Р. Оперният театър на Димитър Димитров. Стара Загора, 2001, 178 с.

[31] Михалев, Невин. Висок професионализъм и творческо вдъхновение. Набуко на старозагорска сцена. – Септември (Стара Загора), № 49, 27.04.1982 г. (опера; Набуко)

[32] Апостолова, Румяна. Една жена с диригентска палка. – Септември (Стара Загора), № 154, 25.12.1982 г. (опера; Набуко, Богдана Попова)

[33] Бикс, Розалия. Оперният театър на Димитър Димитров. Стара Загора, 2001, 178 с.

[34] Бончев, Марин, Христо Нонов. Български оперни певци на сцената на Щатсопер Виена, 1900-2000, с.112

Държавна опера-Стара Загора