Откри се изложба – Българският принос в културно-историческото многообразие на обединена Европа

От 11 април 2018 г. във фоайе, първи етаж на Регионална библиотека Захарий Княжески – Стара Загора е подредена фотоизложба Българският принос в културно-историческото многообразие на обединена Европа (Из художествено-документалното наследство на БАН) – във връзка с обявената 2018 – Европейска година на културното наследство и по повод годишнината на Българската академия на науките (началото е като Българско книжовно дружество, учредено на 12 октомври 1869 г., пръв председател – историкът Марин Дринов, род. 1838 г. – поч. 1906 г.).

Експозицията е дело на Научния архив на БАН и включва 22 постера, всеки със самостоятелно заглавие, характеризиращ съдържанието и представящи различни документални свидетелства за дейността на българските художници и просветители, автобиографични и биографични документи, ръкописи на трудове, дневници, мемоарии спомени на наши учени, държавни, обществени, културни и военни дейци – Тодор Г. Влайков, Петко Стайнов, Иван Буреш, Христина Морфова, Добри Христов, Николай Лилиев, Йосип Щросмайер и други. Акцент в изложбата е идеята за обединена Европа, нагледно показана с документи и фотографии от архива на основателя и пръв председател на Българската секция на Паневропейския съюз – акад. Иван Шишманов (1862 – 1928). И други свидетелства, свързани с имената на изтъкнати интелектуалци, политици и общественици, някои от които членовe на БАН. Документите говорят, че България поема по пътя на идеите на паневропеизма за сближаване на европейските народи на културна, икономическа и политическа основа още през 30-те години на XX век. Научният архив на БАН е първият национален архив.

Специално място е отделено на художественото и документално наследство (моливни скици, рисувани от натура, включени по-късно в тритомното издание Дунавска България и Балканът публикувано през 1875, 1882 г. ) на австро-унгарския пътешественик и художник Феликс Филип Каниц (1829 – 1904), подарено на БАН през 1929 и 1936 г. Още едно от безспорните богатства на Академията са славянските и старобългарски ръкописи от ХI до ХIХ век (ранни преписи на История славянобългарская, взаимоучителни таблици, църковнославянски граматики), някои от които върху пергамент. Представени са документи със стопански характер: търговските тефтери от архива на братята дарители Евлоги и Христо Георгиеви; копирните книги на Найден Геров, Михаил Сарафов митрополит Симеон Варненски и Преславски; кореспонденция по научни, културни и държавни въпроси. Експозицията е допълнена с портретни фотографии на личности и снимки от важни събития в културния, научния, политическия, обществения живот у нас и в чужбина. Снимки на селища, етнографски, архитектурни, археологически и други обекти, някои от които вече не съществуват.

В изложбата присъстват и имена, свързани със Стара Загора: художниците Антон Митов, Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, оперната певица Христина Морфова, поетът и публицист Димитър Подвързачов и, разбира се, поетът Пейо Яворов.

Експозиция Българският принос в културно-историческото многообразие на Обединена Европа съдържа ценна информация за всеки българин. Представянето й е в периода, съвпадащ с българското председателство на ЕС.

Изложбата е реализирана със съдействието на Регионалния академичен център (РАЦ) – Стара Загора и ще остане до 30 април.

Темата България, културно наследство и обединена Европа ще продължи със следваща мащабна изложба Културно наследство на българите в миграция, през месец май, отново в библиотеката. Но за нея и нейните създатели – по-късно!

Снежана Маринова