Премиера на Кабаре в Операта на 13 март

На 13 март в 19 часа в новата камерна Сцена 234 /Сцена в джоба/ на Опера Стара Загора ще бъде премиерата на Кабаре в Операта – с три съвременни камерни опери, представени в една по-различна обстановка.Режисьор е Мортен Роесен / Дания/, диригент Антъни Арморе / Австрия/, сценограф Златна Михайлова, хореограф Ромина Славова, участват солисти, балет и оркестър на Държавна опера-Стара Загора.

Трите камерни опери са от немските композитори Курт Вайл и Паул Хиндемит – две емблематични имена от световния музикален свят, за съжаление – не толкова добре познати в България.Техните авангардни музикално-театрални идеи заслужават да бъдат достояние на колкото може по-голям кръг от зрители. Махагони и Седемте смъртни гряха са камернитеопери от Курт Вайл, по либрето на големия драматург Бертолд Брехт-изключителен немски творец. Съвместната им работа има огромна роля за изграждането на нова театрална естетика през 20 век. Не без значение е, все още невероятно-актуалното послание на тези творби,чието лице е остра социална карикатура на обществото на потреблението.

„Напред и назад“ е с автор Паул Хиндемит –един от най-значимите немски композитори на 20 век.

” Малката Махагони” е продуцирана за първи път на един нов немски Фестивал за камерна музика в Баден-Баден , на 17 юли 1927 год. Самият Брехт е режисьор. Махагони е кратка, епична пиеса, която просто показва изводите за неустоимия упадък на съществуващия социален ред.

„ Напред и назад“ е опера-скеч, която Паул Хиндемит пише за колекцията от оперни миниатюри, представени на 17 юли 1927 год. на музикален фестивал в Баден-Баден. Творбата трае само 12 минути. Действието, като в един дяволски палиндром,се развива напред и след това отзад-напред. Разгръща се трагедия,която включва ревност, убийство и самоубийство.Всичко това се повтаря и в обратен ред, и така творбата има щастлив край!

 „ Седемте смъртни гряха“ е първата работа на Курт Вайл след бягството му от Германия. И този път композиторът си сътрудничи с Бертолд Брехт, за да създаде тази „опера-балет“, в която главната героиня Анна е представена с две изпълнителки – певица /Анна І/,която показва външните черти на героинята, и танцьорка /Анна ІІ/,олицетворение на вътрешния й характер.

Операта разказва историята на момиче, което напуска дома си, за да си намери работа в различни големи американски градове, надявайки се да спечели достатъчно пари за да може семейството й да си построи къща на брега на река Мисисипи. По пътя тя се „изкушава“ от всеки един от седемте библейски грехове. Брехт обръща нещата. Той ги показва не като морални прегрешения, а като епизодични коментари за конфликтите между морала и парите, които неизбежно се появяват в едно капиталистическо общество.

Диригентът Антъни Арморе еднакво може да бъде определян както като италиански, така и като американски диригент. Живее в Австрия и работи с различни симфонични оркестри и оперни театри по света. От 2001 година датира неговото ползотворно сътрудничество с известните диригенти Йорма Панула и Георгиу Станчу, с които организира различни Майсторски курсове по оркестрово дирижиране на произведения от Ян Сибелиус, Карл Нилсън и Йоханес Брамс и отбрани оперни заглавия от стандартния репертоар – „Травиата”, „Трубадур”, „Риголето”, „Кармен”, „Севилският бръснар”, „Бал с маски”, „Лучия Ди Ламермур”, „Бохеми”, „Набуко”.

През периода 2001-2004 Антъни Арморе е постоянен гост-диригент на Операта в Констанца , Румъния. Констанца е седалището на Филхармония Черно море, на която е артистичен консултант и постоянен гост-диригент през периода 2001-2003. Преди дългосрочните ангажименти на Антъни Арморе с Операта в Констанца, е музикален директор на Камерния оркестър в Орегон, САЩ. Дирижира стандартен репертоар, както и съвременни автори и камерни опери. През 1990 година Антъни Арморе създава Музикалния фестивал Ернест Бох и Оркестър Яквина (днес Симфоничен оркестър на Нюпорт, Орегон), базирани в Нюпорт, Орегон. Работи първоначално като асистент, а след това като постоянен гост-диригент на Симфоничния оркестър – Колумбия (Портланд,Орегон). Подготвен за диригент, цигулар, корнист, пианист и музиколог, Антъни Арморе специализира оркестрово дирижиране със забележителни диригенти от ранга на Йорма Панула в Акадаемията за музика „Сибелиус”, Хелзинки, на Чарлс Брук (Училището за диригенти и оркестранти в Хенкок) и Елизабет Грийн – Университета в Мичигън.

Режисьорът Мортен Роесен /Дания/ за втори път работи в Операта на Стара Загора. На 22 март 2017 г. тук той постави три съвременни оперни заглавия: „Стената“, „Африканска окарина“ и „Аукцион“. Композиторите Енрико Травалионе, Никола Стрефелини и Карл Фиорини бяха победителите в Международен конкурс за написване на камерна опера за Държавна опера-Стара Загора, който бе обявен през 2015 година и приключи успешно през септември 2016 г. Мортен Роесен бе избран за режисьор на техните едноактни творби, а спектаклите дирижира роденият в Рим, но живеещ в Лондон изявен диригент и композитор Димитри Скарлато.

Златна Михайлова също за втори път работи с артистите на Операта. През април 2015 г. Златна Михайлова бе автор на костюмите за спектакъла „Фантомите на мюзикъла“ на Държавна опера-Стара Загора. Завършила е НБУ, специалност сценография през 2009 г. Работила е по няколко пиеси в ДТ Гео Милев – Стара Загора, астистирала е на френски режисьор в Национална софийска опера, изработвала е реквизити за мюзикъли в Хамбург, правила е костюми за оперно-театрална яхта в Сицилия. Има зад гърба си редица нестандартни, разнолики, интересни свободни проекти. Златна е родена Стара Загора, била е един от Кметовете на Млада Загора в недалечното минало, завършила е ГПЧЕ “Ромен Ролан“.

Ромина Славова е примабалерина в Старозагорска опера, магистър по балетна педагогика в АМТИИ, Пловдив. Нейни са хореографията и пластиката на множество спектакли на Държавна опера-Стара Загора – оперите „Отело“, „Дидона и Еней“, „Пощальонът от Лонжумо“, „Севилският бръснар“, „Слугинята господарка“, оперетите „Крокфер“ и „Драгунет“, детски спектакли.

Солисти: Петя Петрова, Емилия Иванова, Емилия Джурова, Нели Нечева, Тереза Бракалова, Елена Мишинова, Николай Моцов, Милко Михайлов, Иван Кабамитов, Ивайло Йовчев, Игнат Желев, Мехмет Бурхание /Турция/, Мартин Русинов, Георги Динев, Теодор Петков, Петър Янкулов, Маргарита Ташева, Лора Монева-Георгиева.