Симфоничен концерт на 27 юли със солист Димитър Косев

За първи път в своята музикална кариера Димитър Косев, диригент в Държавна опера-Стара Загора ще се изяви на 27 юли от 19 ч. като солист в Симфоничен концерт под диригентството на Амир Шиф /Израел/.

Ще прозвучи В.А.Моцарт / 1756-1791/- Концерт за пиано и оркестър № 23 в Ла-мажор, К488 – един от най-прочутите концерти за пиано на Моцарт, чиято бавна част самостоятелно бива включена във всички компилации на най-известните класически произведения на всички времена. Моцарт пише този концерт във Виена, където се е установил като творец на свободна практика. Тази Виена, за която пише на баща си, че е градът на фортепианото. И наистина, никъде другаде не се пише, издава и изпълнява толкова клавирна музика, няма толкова майстори на пиана, няма толкова хубави инструменти.Тук за 4 години, Моцарт пише 15 концерта за пиано. Когато стига до 23-я, той е на 30 години. Композира го успоредно със Сватбата на Фигаро. Концертът е готов на 2 март 1786 г. По това време Моцарт пише на свои приятели: клавирните концерти са по средата между много трудното и много лесното, в тях има блясък, приятни са за слушане, но имат и дълбочината, която търсят ценителите. Точно такъв е и този концерт- едновременно ефектен и задълбочен, в него има изключително виртуозни моменти / каденцата в първата част/, и други не толкова бляскави, с многопластови внушения. Втората част, вдъхновена от Сицилианата, отличава концерта от всички останали и го прави може би най-обичания Моцартов концерт за пиано.

В концерта ще прозвучат още Самюъл Барбър / 1910-1981/ – Адажио за струнен оркестър и Л.В.Бетовен / 1770–1827/ – Симфония № 5 в до-минор, оп. 67 – една от най-популярните и известни симфонии в класическата музика, както и най-често изпълняваната.Премиерата и е била в Theater an der Wien, на 22 декември 1808 г., а   концертът е дирижиран от самия Бетовен Основния мотив, с който започва произведението / главен и за цялата първа част/, е известен като „ темата на съдбата“. Мотив-символ, който широко се използва не само в академичната, но и в масовата култура- от диско и рок-музика до кино, телевизия и реклами.По време на Втората световна война с този фрагмент започват емисиите на BBC – ритмичният рисунък съответства на буквата V в морзовата азбука / точка-точка-точка-тире/, а това е символ на победата /Victory /.