- 30.11.2016
- Posted by: admin
- Category: News
No Comments
Стара Загора е областта с втори резултат от Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от на- селението (14 348 лв.) след столицата София (24 982 лв.) през 2014 г., сочат данните годишното изследване на Института за пазарна икономика. Според анализа на Института заетостта нараства сравнително бавно, поради което 2015 г. е първата от петнадесет години, в която безработицата е над средната за страната. Вероятна причи на за трудното възстановяване на заетостта е относително неблагоприятната образователна структура на работната сила. Областта е четвъртата най-атрактивна за чуждестранни инвестиции, а усвояването на европейски средства следва общите тенденции за страната. Инфраструктурата и административните услуги са добре развити, а нивото на по- вечето местни данъци и такси е сравнително благоприятно. Демографското състояние на област Стара Загора не се отличава от общата картина за страната. Образователната система е сравнително добре развита, но средната оценка на матурите по Български език и литература постепенно намалява в унисон с обща та тенденция на национално ниво.Легловата база в болниците се свива през 2015 г., но областта разполага с относител но висок брой общопрактикуващи лекари и специалисти. Въпреки че натовареността на съдиите се увеличава, висящите дела са относително малко.
Околната среда получава слаба оценка заради сериозното замърсяване на въздуха, а развитието на културния живот следва общите за страната тенденции.
Икономиката на областта е с изявен индустриален профил и голям брой на заетите в енергийния сектор. След 2009 г. средногодишният доход на лице от домакинството е по-висок от средния за страната, като достига 5090 лв. през 2015 г. Структурата на доходите се характеризира с по-нисък от средния за страната дял на доходите от работна заплата и с по-висок от средния дял на доходите от пенсии. Последното е следствие не толкова от демографската картина в област та, колкото от високия размер на пенсиите и по-ниската от средната за страната заетост. На фона на тези данни делът на лицата, живеещи с материални лишения, остава сравнително висок – 39,5% за областта спрямо 33,1% за страната. Относи- телният дял на бедните намалява и вече е близо до средните за страната нива.
Пазарът на труда в област Стара Загора се възстановява по- бавно от този в повечето области. През 2015 г. икономичес ката активност на населението нараства по-бързо от средния за страната темп, но цялостното ниво остава с 2,4% под средните за страната 69,3%. След известен период на спад или стагнация коефициентът на заетост през 2015 г. се увели чава до 60,3%, но за трета поредна година остава под този на национално ниво (62,9%). Увеличаването на броя на заетите води до спад на безработицата до 9,7%, но поради по-бързо то създаване на работни места в други райони на страната показателят за Стара Загора за пръв път през последните 15 години е по-висок от средния за страната (9,1%). Образователният профил на работната сила се характеризи ра с относително по-малък дял на висшистите (22,6% в Стара Загора спрямо 27,5% за страната през 2015 г.) и с близък до средния дял на лицата с основно или по-ниско образование (17,6% за областта и 18,1% за страната). Това вероятно е една от причините за по-трудното възстановяване на пазара на труда в областта.
Към края на 2014 г. чуждестранните преки инвестиции (ЧПИ) в областта достигат рекордните 970 млн. евро, или 2984 евро на човек. Така Стара Загора става четвъртата най-атрактивна област за ЧПИ след столицата и областите София и Варна. Инвестициите в ДМА обаче остават далеч от нивата преди кризата, макар че през 2014 г. се доб лижават до средните за страната 2786 лв. на човек. Общините от областта постигат близък до средния темп на усвояване на средства по оперативните програми. Към 31 май 2016 г. те са усвоили общо 219 млн. лв., което прави по 675 лв. на човек от населението при средно 689 лв./човек за страната. Най-висока усвояемост постигат общините Раднево (1301 лв./човек) и Стара Загора (936 лв./човек), а най-ниска – Павел баня (21 лв./човек), Гълъбово (66 лв./човек) и Мъглиж (68 лв./човек).
Пускането в експлоатация на магистрала Тракия оказва силно положителен ефект върху инфраструктурния профил на областта. През 2014 г. 27,0% от пътната мрежа на територията на областта се състои от автомагистрали и първокласни пътища при средно ниво за страната от 18,1%. Над половината от пътищата са в добро състояние, като през 2015 г. делът на тези пътища е 55,7% при 40,7% за страната. Гъстотата на желе зопътната мрежа (5,1 км на 100 кв.км) е по-висока от средните за страната 3,6 км на 100 кв.км.
През 2015 г. в областта са регистрирани близки до средните за страната стойности както на дела на домакинствата с достъп до интернет, така и на използването на интернет от жителите на областта. Нивото на местните данъци и такси е сравнително благоприятно. С по-ниски от средните за страната нива са данъкът върху недвижимите имоти, таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица и данъкът за прехвърляне на собственост. Данъците, в които средните ставки за областта надхвърлят тези за страната, са данъкът върху превозните средства и годишният патентен данък за търго вия на дребно. Единствената община, която променя някой от наблюдаваните данъци през 2016 г., е Опан. В сравнение с предходната година таксата за битови отпадъци за юриди чески лица е увеличена от 3,5 на 4,0‰, а годишният данък върху недвижимите имоти нараства от 1,5 на 1,75‰.
Развитието на електронните услуги и готовността за обслужване на гражданите и бизнеса на „едно гише“ са по-високи от средните за страната нива. Докато областният център постига третата най-висока оценка в Индекса на Местната система за почтеност на Асоциация Прозрачност без граници, прозрачността на органите на местно самоуправление в областта е сравнително ниска. Средната оценка на Фондация ПДИ за прозрачността в общините през 2016 г. е 45,9% при средно ниво за страната от 54,2%. Известно изоставане се наблюдава и по отношение на покритието на кадастъра. То достига 15,7% за областта през 2015 г. при средно ниво за страната от 19,8%. Завършени планове имат две от общините (Гурково и Николаево), а без никакво покритие са три от общините (Чирпан, Опан и Братя Даскалови).