След синдикалния протест на работещите от Българска академия на науките и Селскостопанска академия, проведен на първи ноември тази година, с който за пореден път беше обърнато внимание на унизително ниския бюджет, заделен за наука през 2017 г., последва позиция от министъра на финансите, срещу която синдикалистите отново протестират. В отворено писмо до премиера Бойко Борисов, синдикалистите отново изразят недоволството си от повърхностната позиция, изразена по отношение на институтите от системата. Синор.БГ публикува писмото, изпратено до министър председателя и подписано от представителите на всички синдикати.
Уважаеми Г-н Министър Председател,
Денят на будителите 1 ноември е един от най-светлите български празници. На този ден нашият народ трябва да преклони глава и да отдаде цялата си признателност към нашите предци, които възстановиха българската държава. След 5 века робство, България се възражда благодарение на съхранената духовност и идентичностна народа ни.
Ние, учените от БАН и ССА, излязохме да почетем делото на нашите деди и да поставим въпроса Искаме ли да има наука в България?, което е равнозначно на въпроса Ще има ли България?, защото, ако тази връзка не се осъзнава, че съществува, когато падне последният бастион на българската духовност и идентичност – науката, след нея ще си отиде и България.
С голямо огорчение видяхме, че освен нас, в този ден пред паметниците на нашите будители нямаше никой от управляващите и българските политици.
Г-н Министър Председател, категорично не приемаме интервюто на финансовия министър Горанов, излъчено по Нова телевизия, който показа пренебрежение към науката и нейните носители и пълно неразбиране за нейното финансиране.
Науката, както образованието, здравеопазването и културата, не е пазарна дейност.
Министър Горанов казва: „Науката трябва да бъде свързана с бизнеса, така че той да е заинтересован и да инвестира в нея.”
БАН и ССА не бягат от обслужване на българския бизнес. БАН дава 73% от патентите, а ССА притежава 90% от сертификатите за сортове полски култури и е създала над 170 нови сортове през последните 5 години, отговарящи на променящите се климатични условия. Двете академии имат стотици договори за обслужване на български предприятия.
Но бизнесът не е единственият потребител на научния продукт. Има пет групи потребители на научните продукти и бизнесът е само една от тези групи.
Друга група формират правителството и държавните институции, които се нуждаят от обективна и незивисима експертиза. Трета група е висшето образование. Четвърта група са гражданите. Петата група са научната общност в България и в света, като е доказано, че българските учени имат сериозен принос в развитието на определени направления на световната наука.
Само една от тези области „купува” резултатите от научните изследвания и това е Бизнесът. Затова във всяка нормална цивилизована държава правителствата инвестират в наука със средства от държавния бюджет.
Може ли да има българска нация без изследвания по български език, българска история, българска литература и изкуство, без богатото ни археологическо, културно и етнографско наследство?
Може ли да има добро управление на държавата без науките икономика, социология, демография, право и другите обществени науки? Обществените и хуманитарните науки по своето същество са от изключителна важност за функционирането на човешкото общество и в частност от изключителна важност за запазване на националната идентичност. Бизнесът ли трябва да инвестира за тяхното съществуване? Становището на ЕК е, че това е задължение на националните правителства.
Поради тази причина ЕС е приел, че е нормално чрез бюджета да се отделя 1% от БВП на всяка държава за наука и това е европейска политика за създаване на общество на знанието. От друга страна Министър Горанов каза, че значително завишените средства за Министерство на отбраната са и заради поетия ангажимент на България като страна членка на НАТО, да отделя 2% от БВП за отбрана.
Защо Министър Горанов не е толкова стриктен в спазването на поетия ангажимент на всяка страна от ЕС да отделя чрез бюджета по 1% от БВП за наука? Нима науката и образованието не са стратегическси инструмент на една държава?
България, която отделя едва 0,2% от БВП за наука, е на последно място в ЕС и е в нарушение на това изискване.
Правителствата на всички други страни на ЕС оценяват много по-високо ролята на науката и инвестират многократно повече бюджетни средства за наука. Нещо повече, по време на кризата мнозинството от държавите в ЕС увеличват бюджетните срества за наука. Докато в България през последните 4 години тези средства са намалели и с това ножицата с другите страни се увеличава още повече.
Вторият момент на неразбиране на финансирането е, че науката може да се финансира само на проектен принцип.
Във всички страни има и институционално, и проектно финансиране. Съфинансирането от държавата е необходимо условие, за да може да има успешно проектно финансиране.
Затова в другите държави от ЕС то е много по-високо, отколкото в България. БАН и ССА не се плашат да участват в конкурси за проекти, те и сега са успешни в тази дейност. Но зависимостта на двете е правопропорционална – колкото по-високо е държавното финансиране, толкова по-високо ще е и проектното. Към днешна дата недостатъчното проектно финансиране е следствие от недостатъчното държавно финансиране на науката.
В България и институционалното, и проектното финансиране са далеч под минимума и това ние приемаме като политика на геноцид спрямо науката. В продължение на 27 години бюджетното финансиране е толкова ниско, че е довело до прага на унищожението на потенциала на българската наука.
Не се създава учен за един ден, не се формира колектив за един ден. Не се създава и научен продукт за един ден, за да започне неговата реализация в индустрията или селското стопанство.
Това е творчески процес, който отнема понякога години и десетилетия, това е творчески процес, а не административна наука на професорите. Младите способни учени, които се формират в БАН и ССА, масово напускат България. Очевидно е, че при тези условия двете Академии ще се развиват трудно като съвременни ефективни научни структури и са обречени на изчезване в една от страните на ЕС.
Нима дадените милиони за Технопарка дадоха резултат и е налице научен продукт? С много по-малко средства в двете Академии щяха да се създадат технопаркове, при наличието на учени в тях и оборудване.
БАН и ССА са основни носители на българската наука, на българската духовност и идентичност, без които е невъзможно оцеляването на държавата ни в съвременните условия на глобализация, характеризиращи се с противопоставяне, войни и мащабна миграция, които застрашават не само България, а и ЕС.
Надяваме се, че правителството и българският парламент няма да застанат зад изказването на министър Горанов, подценяващо и принизяващо творческия труд на българските учени. Основание за това ни дават оценките на парламента при приемане на годишните отчети на БАН и подкрепата на двама зам.-министър председатели, членове на Съвета на настоятелите на БАН, за необходимото увеличение на субсидията на БАН с 20 милиона лева за 2017 г.
Геноцидът към българската наука се провежда повече от 25 години. Но съществува голяма опасност завършекът на този процес да бъде през Вашия мандат, г-н Министър-Председател, видно от прогнозните бюджетни средства за наука до 2019 г. вкл. Ние няма какво да губим, и за спасението на българската наука и националната идентичност на България ще бъдем принудени да продължим с по-интензивни протестни действия, разрешени от Законите на РБ.
Здравчо Здравчев – председатгел на НФТИНИ-КТ Подкрепа
Светла Василева, председател на ФНСЗ-КНСБ
Ермак Димов, председател на САС
Владимир Бозуков, председател на СНСО-ВОН КНСБ
