Лектория Слънчевата система – нашият галактически дом (нови открития и стари загадки)

1plakat astro 2016 Институт за космически изследвания и технологии към БАН и Художествена галерия Стара Загора, със съдействието на Община Стара Загора, Регионален академичен център Стара Загора и Българско астронавтическо дружество клон Стара Загора организират лектория Слънчевата система нашият галактически дом (нови открития и стари загадки)

 

Слънчевата система е сложен конгломерат от твърдо вещество, неутрален газ, плазма, прах, високоенергетични заредени частици и електромагнитни полета. При нейното проучване възникват три генерални въпроса:

Видеозапис на темата от 4 май Съвременни изследвания на планетите и техните спътници. Орбитални резонанси и екзопланетни системи.

1. По какъв начин тя е възникнала преди 5 милиарда години и как се е развивала досега?

2. Какви са днешните й параметри?

3. Каква ще бъде близката и далечна еволюция на Слънчевата система?

В лекторията са демонстрирани съвременните представи за Слънчевата система и екзопланетите, както и реализацията на актуални и перспективни космически проекти на Човечеството.

04 май, 18.00 ч. – Съвременни изследвания на планетите и техните спътници. Орбитални резонанси и екзопланетни системи.

В лекцията е демонстрирана кратка история на изследванията на Слънчевата система – от древността до наши дни. Дефинирани са трите етапа на проучванията: Първи – Наблюдения с просто око на видимите движения на планетите и определяне на истинските им положения в космическото пространство, Втори – Телескопична ера в наблюденията на планетите и техните спътници, както и комети, астероиди, космически прах и газ, Трети – Космическа епоха на директни изследвания на телата от Слънчевата система, посещение на хора на Луната, колонизиране на планетите и техните спътници.
По време на изложението се показват основните космогонични етапи от развитието на Слънчевата систена, орбиталните резонанси в спътниковите им системи и сегрегацията на веществото в хода на еволюцията й.

В заключение са показани успехите в откриването на екзопланетни системи и намирането на планета – равнозначна на Земята и движеща се около звезда, подобна на Слънцето.

11 май, 18.00 ч. –  Слънцето – нашата най – близка звезда

В лекцията са показани съвременните астрофизични знания за Слънцето, неговите основни физични свойства, химичен състав, строеж и еволюция. Разказът продължава с разкриване на тайните на слънчево – земните взаимодействия, влиянието на слънчевата активност върху процесите, протичащи в геосферата и атмосферата, както и върху живата природа на Земята.
Демонстриран е фактът, че земната повърхност и най-ниските слоеве на атмосферата – т. н. тропосфера получават енергия непосредствено от Слънцето. Основният приток на енергия в системата атмосфера – Земя се осигурява от слънчевата повърхност – фотосферата в спектралния диапазон от 0.1 до 4 мкм. При това, в диапазона 0.3 мкм до 1.5 – 2 мкм земната атмосфера е напълно прозрачна за слънчевото излъчване.

21 май, 21.30 ч. – Нови хоризонти към периферията на Слънчевата система

В лекцията е направен преглед на най-новите изследвания на далечните тела в Слънчевата система. Показани са резултатите от изследванията на кометата Чурюмов – Герасименко от Автоматичната междупланетна станция (АМС) Розета, както и на планетоида Плутон и системата от негови спътници от АМС Ню хорайзън.

Показани са резултатите от дългогодишните изследвания на периферията на Слънчевата система – Поясът на Куипър и Облакът на Оорт, съдържащи вещество от най-ранните стадии от нейната еволюция.

25 май, 18.00 ч. – Животът на Марс

В лекцията са показани основните резултати от почти половинвековната история на изучаването на Червената планета – Марс с помощта на автоматични междупланетни станции и спускаеми апарати. Разказът демонстрира най-новите данни за нейната атмосфера, повърхност, типичните ландшафти и наличието на вода в замръзнало и течно състояние.
Даден е отговор, какво може да се очаква от работата на марсоходите, може ли да има предпоставки за наличие на живот на Марс и разбира се генералния въпрос: Възможно ли е да бъде колонизирана планетата и максимално пригодена за живот на хората в обозримо бъдеще?

Показани са основните усилия на новите поколения изследователски сонди на Марс и по-специално участието на България в европейския изследователски проект Екзо Марс.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви. View more
Приемам
Отказвам