
19 февруари 2016 година, 19 часа
ПрограмаВолфганг Амадеус Моцарт / 1756-1791/Увертюра към операта Вълшебната флейта
Повече от 250 години всеки музикант по света изпълнява творбите на Моцарт, а почти всеки любител на музиката ги разпознава безпогрешно. И всеки има свое любимо произведение. За някои шедьовърът е Малка нощна музика, за други – операта Дон Жуан.Трети предпочитат Вълшебната флейта или Реквиема. Важното е , че равнодушни към музиката на виенския гений – няма! И изпълнители , и публика винаги остават очаровани и пречистени от нейната мъдра простота, съвършена красота и безкрайна светлина, постижими и в житейския път на човека чрез търсене на истини, чрез преодоляване на трудности и непрекъснато самоусъвършенстване.
Увертюрата Вълшебната флейта е една от най-хубавите в цялата немска класическа оперна литература. Тя е написана в духа на немския музикален фолклор и звучи празнично и вдъхновено.Трите начални акорда, звучащи могъщо и тежко, които са връзката между самата опера и увертюрата, символизират Силата, Мъдростта и Красотата- това са трите порти, които водят Човека през Смъртта със смирение и отвъд Смъртта към Покоя на небесното царство.Музиката на Моцарт е един безкраен космос, изпълнен с хармония и любов.
Франсис Пуленк /1899 – 1963/
Концерт за две пиана и оркестър
Части:
1 Allegro ma non troppo
2 Largetto
3 Finale. Allegro molto
Наричат Франсис Пуленк музикант на спонтанността.Творческата му индивидуалност се формира в годините на Първата световна война, когато Европа е обхваната от стремежа към нова естетика, а Париж е центърът, където отрицанието ражда новите идеи. През 1917 г. Пуленк става част от група млади композитори, влезли в историята под общото наименование Le Six /„Шесторката“/. Те търсят нов стил, различен от музикалните течения на миналото, зареден със свежестта на американския джаз, бразилските танци и френския водевил.
Пуленк създава свой индивидуален творчески почерк, който може много лесно да бъде разпознат чрез ярките багри, ясния ритъм и изключително красивите хармонии.Той е топъл, страстен и фин и най-важното – музиката му е пълна с мелодия. Всичко това го доближава в най-голяма степен до формулирания от поета Жан Кокто / смятан за идеолог на „Шесторката“/- стремеж към създаване на музика земна, музика на ежедневието.
През 1932 г. Пуленк получава поръчка за написване на Концерт за две пиана и оркестър от княгиня Едмон дьо Полиняк, на която е посветен. Премиерата е на 5 септември 1932 г. на международния фестивал на съвременната музика във Венеция. Пуленк изпълнява концерта с пианиста Жак Феврие и оркестъра на „ Ла Скала“ с диригент Дезире Дефо. През 1945 г. композиторът представя Концерта за две пиана и в Англия в дуо с Бенджамин Бритън.
Мануел де Файя пише в писмо до композитора: Заобичах много Вашия Концерт с тази красота на непосредствена експресия, която вашата музика дарява така възхитително.
Музикалният език в Концерт за 2 пиана и оркестър на Пуленк е перфектно съчетание на градската популярна музика с интонации от парижкия мюзикхол от 30-те години на 20 век и екзотични влияния в рамките на класическите форми.Пуленк блестящо стилизира фрагменти от популярни концерти на Моцарт и Равел, както и темброви съчетания от Прокофиев и Стравински.
/антракт/
Лудвиг ван Бетовен / 1770-1827/
Симфония № 7 в Ла-мажор
Части:
1 Poco sostenuto.Vivace
2 Allegretto
3 Presto
4 Allegro con brio
Седмата симфония е едно от на-знаменателните, най-прочутите и най-изпълняване произведения на Бетовен. Самият той / в писмо до импресариото Йохан Саломон/ нарича своята Голяма симфония в Ла-мажор една от моите най-добри творби
Седма симфония е написана от Бетовен през 1811-12 г. докато е на почивка в Теплице. Творбата е посветена на граф Мориц фон Фрийс. Премиерата е през декември 1813 г. на благотворителен концерт в помощ на ранените в битката при Ханау. Дирижира самият Бетовен, а в оркестъра са включени някои изтъкнати не само изпълнители, но и композитори от онова време – Луи Шпор, Йохан Хумел, Джакомо Майербер и Антонио Салиери. Творбата е много добре приета, а втората част – Алегрето, се налага да повторят незабавно.
Емоциите, които Седмата симфония предизвиква, са различни, но винаги силни и преобразяващи.Впечатляващи са крайностите в изразността на тази симфония – суровостта, която лъха от откриващата и закриващата части, грациозността и дълбоката отдаденост между тях- всичко това сякаш е проекция на живота на Бетовен, несъвместими емоции, вярвания и чувства.
*Забележка
Уважаема публика, общоприето е по време на концерт да не се ръкопляска между отделните части на произведенията. Моля поднесете вашите аплодисменти след края на цялото произведение.
Желаем ви приятно слушане!
Държавна опера-Стара Загора
19 февруари, 19.00 часа, сцена Опера
Симфоничен концерт
Диригент Юнг Чае / Южна Корея/
Солисти Ран ХеО и Ким Сан Хюнг / Южна Корея/
Оркестър на Държавна опера Стара Загора
Концертмайстор Паулина Захариева