- 25.01.2016
- Posted by: admin
- Category: News
No Comments
По повод на внесения на 15 януари 2016 г. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда относно критериите за представителност на социалните партньори и последвалите различни предложения за значителното им занижаване, представителните работодателски и синдикални организации изразяваме следната обща позиция:1. Предложените със законопроекта от 15 януари 2016 г. критерии за представителност са обективни и отговарят напълно на реалностите на пазара на труда;
1.1. Изискването за 50 хиляди члена на синдикална организация е доказало своята адекватност чрез прилагането му в продължение на много години;
1.2. Изискването за 1 500 членове (при отпадане на минималния брой заети в тях лица) и общо не по-малкоот 50 хиляди работници и служители във всички членове на работодателската организация или алтернативно100 хиляди работници и служители, дава възможност да бъдат признати за представителни на национално равнище както работодателски организации, изразяващи интересите на едрия, така и на малкия и среден бизнес и тези на микропредприятията;
1.3. По данни на НСИ за 2014 г., броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в нефинансовите предприятия е 2 075 598, а броят на тези предприятия е 383 905, което показва, че посочените изисквания за работодателски организации представляват съответно 2,4% от заетите лица (при изискване за 50 хиляди), респективно 4,8% (при 100 хиляди), а изискването за брой предприятия, дори само спрямо нефинансовите, е в размер на 0,39%. В този смисъл, не може да става дума за каквато и да било прекомерност на изискванията;
1.4. Снижаване на критериите за представителност на работодателските организации означава да се допусне възможност в социалния диалог да участват организации без никаква обществена тежест и експертиза;
1.5. Така предложените критерии за синдикални и работодателски организации кореспондират помежду си и са взаимно обвързани.
2. Статутът на представителност е свързан с необходимост от значителен и сериозен ресурс, осигурен от участието на достатъчен брой ангажирани с дейността лица, без значение на тяхната големина. Обвързан е и с необходимостта от експертиза във всички сфери на националната икономика. Няма пречка организации, които не отговарят на изикванията, нито разполагат с всеобхватна компетентност, да участват в тристранния диалог, като ползват ресурса на представителните на национално равнище, в качеството на техни членове. От друга страна, представителността не е предимство при участие в проектно финансиране, нито осигурява пряк достъп до такова.
3. Критериите за представителност във вида, предложен със законопроекта за изменение и допълнение на КТ от 15 януари 2016 г. са съобразени с практиките и съотношенията в преобладаващия брой европейски държави.
4. Приемане на по-ниски от предложените критерии ще означава изкривяване на социалния диалог, като в него ще се създаде възможност, наред с утвърдени и със сериозна експертиза организации, да участват и такива, които изразяват ограничени и тясно корпоративни интереси, което ще има за резултат проблеми в тристранното сътрудничество в Република България.
25.01.2016 г.
| Асоциация на индустриалния капитал в България | ||
| Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес | ||
| Българска търговско-промишлена палата | ||
| Конфедерация на работодателите и индустриалците в България | ||
| Конфедерация на независимите синдикати в България | ||
| Конфедерация на труда „Подкрепа“ |
