- 27.10.2015
- Posted by: admin
- Category: News
No Comments


Безвремие е и самото творчество – креативността на предаващата се енергия, с постоянна градация от гледна точка на твореца и деградация от гледна точка на монолитната цялост. Постепенно енергията преминава в органичен живот и се задвижва матрицата на еволюцията.
…и погледнато в перспектива
всъщност времето си отива.
Във устата със синя слива
в пълнолуние нещастливо
смотан всеки от нас се връща
вкъщи.
Времето е бездумие
времето е безумие –
в светлините на бавно лято
образува се непознатото.
Времето няма его –
постоянно се спъва в него
след контраста на всяка зима.
Времето няма име.
От шума на бездънна вана
вечността ни ще е изляна
но за нас непосилна вечност –
човечност.
От безмълвна сълза пролята
в светлините на бавно лято
и в устата със синя слива
в пълнолуние нещастливо
важно времето си отива.
Но погледнато в перспектива
топъл всеки от нас се връща
вкъщи.“
Станислава Симеонова, асистент-концепция