- 22.10.2015
- Posted by: admin
- Category: News
No Comments


Яница Нешева, съпровод на пиано Светлана Денева.
Той беше вътрешният човек в операта, истинският чувствителен човек, нейното сърце и душа.За него операта бе размисъл, върху това как емоцията влияе върху облика на света и може да го промени.Почиташе музиката като най-непосредственото и спонтанно изкуство, изкуство на откровеното взаимодействие между логика и копнеж, дух и тяло.Неговият живот бе музиката като преживяване, като живот в живота, богатство, за което не ще се намери човек да му го отнеме.До съвършенство владееше сценичната философия, философия през чувството, своеобразен архив на човешката емоционалност и себепознаване.
Стореното от Димитър Димитров е епоха в развитието на националният ни музикален театър.С изкуството и с цялото си присъствие остави знак, своеобразна емблема по която днес могат да се разчетат загадки, които градят музикалната ни националната култура.
Три са различните бразди, които Димитър Димитров остави след себе си в териториите на българското изкуство за музикална сцена.
Първата.Димитър Димитров създаваше творци. Той издирваше, формираше и насърчаваше музиканти и ансамбли в оперния ни театър….Втората /бразда/. Димитър Димитров не се поддаде на пагубната тенденция в театрите ни от съвсем недалечното минало да прави един театър за показ и друг-за делници. Самата поява на Димитър Димитров на пулта създаваше усещането за сигурност, че халтура няма да има, ще се прави добър спектакъл. …Трета. Той умееше да създава и да поддържа традиции. Веднъж обмислил начинанието той държеше да се спазват отликите му при всяко негово повтаряне-от художествената стойност на явленията до сигнала, флага и фестивалния огън.“