Старозагорски поет спечели поетичен конкурс

Старозагорският поет Йордан Пеев спечели поетичния конкурс Срещу вятъра 2015, който се проведе в Бургас в рамките на Летни празници на изпятата поезия Солени ветрове. В конкурса участваха със свои стихотворения 62-ма автори от страната и чужбина. Жури в състав – Балчо Балчев, Атанас Стоянов и Иван Кожухаров присъди най-високата награда на Йордан Пеев от Стара Загора, за цялостно представяне със стихотворенията Бариера и Родина.

След него се наредиха Владимир Генов, Република Италия, община Кремона, за стихотворението Балада за белия овен, Недялка Атанасова от Първомай за стихотворението Гребен, Иван Андреев от Пловдив за стихотворението Когато и Пенка Станчева от Козлодуй за стихотворението Вали тъга.

Ако метафората е Цветето на поезията, то поезията на Йордан Пеев е Градината на цветята, казва поетът Петър Анастасов в предговора към Стъклена кожа на Йордан Пеев. Новата книга на младия автор затвърждава впечатлението, че в пространствата на българската изящна словестност цъфти талант с уникален усет за магическите способности на метафората да твори евристични художествени реалности. Този поет благоговее пред безплътните, но вссилните същества на думите. Може би затова те възнаграждават ритулното му отношение към тях с разточителна щедрост. Имам чувството, че понякога те му дават повече, отколкото той е очаквал, допълва Анастасов.

БАРИЕРА
Напук на кризата
си смъквам ризата,
тъй както хиляди мъже безименни
стоят разголени между глаголите
на мъртви истини
от смърт пречистени  
с лица угрижени,
с тъга ужилени, 
с лъжи от минало
сега изстинало.
И дъвча мислите, и глозгам смисъла
на всичко писано и недописано,
в което драмата е част от камъка
разбил главата им, пробил душата им.
И бедни принцове мълчат сред принципи,
мълчат пред уроди съвсем изгубени,
мълчат пред мутрите с мечта за утрото
отвъд бариерата, оттатък времето.
И в звездопадите откриват пътища.
Забравят мъката, заравят мъчното,
а там надеждата без страх повежда ги
далеч от кризата …И гние ризата 
на вечни истини …от смърт пречистени…
 
РОДИНА
В  подземията на болката минавам
и уж съм сам, а чувствам много хора,
които длани покрай мен протягат,
че тук от цяла вечност са затворени.
И с гладните очи на просяк гледам, 
тъй както гледа майката в чужбина,
която  рожбите си за последно
на живо не е виждала с години.
В безхлебните юмруци  на мъжете
усещам свити гневните им пръсти,
с които в клуп завързаха въжето
в копнеж на друго място да възкръснат.
И аз не знам защо мълчиш, Родино?
Нима не виждаш и нима си сляпа, 
че небесата ти безбрежно сини
са натежали днес както земята ти,
която отчаяния  погълна!
И от това  като жарава пари.
Опитвам да ги стигна … И прегърна,
но тръгват си … А в тях кърви България.

 
Йордан Пеев