Проведена среща с министър-председателя относно рамково предложение на национално-представените работодателските организации – цени електроенергия

Днес 24.06.2015 г. се проведе работна среща между министър-председателя г-н Бойко Борисов и представители на ръководствата на национално-представените работодателски организации (НПРО) във връзка с предложението за драстичното повишаване на цената на електроенергията. На срещата беше представено рамково предложение на НПРО за разрешаване на кризата в енергетиката.

В хода на обсъждането голяма част от предложенията са били приети от министър-председателя, а по спорните точки предстоят разговори.

1. Отлагане на решението за изменения в цените в сектор „Електроенергетика” през следващия ценови период за 1 януари 2016 година – аргументи:
1.1. Липсва аргументирана оценка за въздействие при евентуално увеличение на цената на електроенергията както за битови, така и за стопански потребители;
1.2. Неприключени одити и оценки относно:
1.2.1. Ефективност на когенерационни мощности;
1.2.2. Работа на мощностите в подсектор ВЕИ;
1.2.3. Проверки на моделите за ценообразуване и изкупуване на електроенергия, в т.ч. относно съмнения за прекомерна държавна помощ по отношение високоефективните комбинирани производства, ВЕИ и дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия;
1.3. Незавършена схема за предоставяне на помощ под формата на намаления на финансовата подкрепа за електроенергия от ВЕИ съгласно Насоки на ЕК – изготвената за целта Наредба следва да бъде надлежно нотифицирана и едва след това прилагана, съответно неприемливо е евентуално увеличение на ценови компоненти преди влизане в сила на въпросната Наредба.

2. Изготвяне и утвърждаване на Пътна карта за реализация на реформи в сектор „Електроенергетика” със следните задължителни елементи:
2.1. Разработване и налагане на единен пазарен модел за всички производители на електроенергия в България, в т.ч. премирането с цел насърчаване и реализация на европейски и национални политики към определени категории производители да е съобразено с реализираните от тях продажби на свободен пазар, т.е. като равноправни конкурентни участници със свободно договорими цени
2.2. Реформиране на управлението на дружествата с държавна собственост чрез:
2.2.1. Ефективност на продажбите, в т.ч.
2.2.1.1. Самостоятелно и директно участие в реализацията на електроенергия на външни пазари;
2.2.1.2. Предвидимост и прозрачност в продажбите на балансираща енергия.
2.2.2. Ефективност на разходите по отношение на:
2.2.2.1. Управление на необходимите материални ресурси и външни услуги;
2.2.2.2. Управление на човешките ресурси – налагане на критерии за производителност, адекватни на пазарните възможности на съответните дружества;
2.2.2.3. Оптимизация на производствени процеси
2.2.3. Ефективност на инвестициите
2.2.3.1. Приоритизация и категоризация на инвестиционните проекти
2.2.3.2. Обосноваване на необходимите инвестиции и организиране на оптимални доставки и поддържане на новопридобити ДМА
2.2.3.3. Финансиране и реализация на капиталоемки стратегически инвестиционни проекти чрез дългово и/или дялово привличане на финансов ресурс от организиран капиталов пазар – т.н. „капиталов референдум”
2.3. Преразглеждане на практиките при изкупуване на скъпа електроенергия от обществения доставчик – аргументирано и индивидуализирано по отношение на:
2.3.1. Заводски централи;
2.3.2. Топлофикационни дружества;
2.3.3. ВЕИ;
2.3.4. Дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия – AES и Contour Global.
2.4. Разработване и налагане на пазарен модел на ценообразуване с оглед преустановяване на практиките на субсидиране на едни потребители/участници за сметка на други, в т.ч.:
2.4.1. Чрез участие на енергопроизводители на регулиран и свободен пазар с различни ценови предложения (пример – АЕЦ Козлодуй с цени 17-30лв./МВтч. за регулиран пазар, вкл за покриване на загубите в мрежите съпоставени с 70-73лв./МВтч. за свободен пазар);
2.4.2. Чрез субсидирана цена на произведената електроенергия от топлофикационните централи, респ. – субсидирано топлоподаване;
2.4.3. Освобождаване на изнасяната електроенергия от всякакви фиксирани ценови компоненти за разлика от реализирана на вътрешен пазар към стопанските потребители.
2.5. Разработване и реализация на устойчив модел на държавни социални политики за целево подпомагане на енергийно бедни и слаби потребители.
2.6. За всяка от поставените в т.т. 2.1 – 2.5 цели да се разработят конкретни измерими мерки, целеви резултати, срокове за реализация, отговорници за изпълнението им, мониторингов механизъм за контрол и оценка, както и санкциониращ механизъм при недобро и/или непълно изпълнение.

3. Изготвяне, утвърждаване и нотифициране на Наредбата за подпомагане на засегнатите индустрии – разработена в пълно съответствие с Насоките на ЕК – без ограничения. Насоките на ЕК са придружени с огромен по обем качествена информация, анализ и изводи за Оценка на въздействието. Това е право и възможност по закон. Недопустимо е налагането на дискриминационни ограничения, непрозрачни механизми (в т.ч. чрез критерии за допустимост, които създават и корупционни предпоставки. С Наредбата „електроуязвимите индустрии“ трябва да получат намаление на текущата цена, а не по-малко увеличение.

4. Изграждане и утвърждаване на контролен обществен орган (КОО) за мониторинг на реформите в сектора в 9-членен състав:
4.1. Управленска квота от 4 човека, включваща
4.1.1. Ресорен вицепремиер – председател на КОО – отговорен за цялостна координация на процеса;
4.1.2. Министър на енергетиката – отговорен за държавната политика в сектора с акцент върху производители;
4.1.3. Министър на икономиката – отговорен за икономическите ефекти от провежданата в сектора реформа с акцент върху потребителите;
4.1.4. Министър на финансите – отговорен за финансовите политики в сектора;
4.2. Надзорна квота от 5 човека, включваща
4.2.1. Национално-представените работодателски организации – отговорни за стопанските потребители;
4.2.2. Комисия за защита на потребителите – отговорна за битовите потребители.

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА
БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА
КОНФЕДЕРАЦИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И ИНДУСТРИАЛЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ