Проект INSIDDE със статия в сайта на Европейската комисия

Статия със заглавие INSIDDE: Uncovering the real history of art using a graphene scanner (INSIDDE – графенов скенер разкрива истинската история на произведения на изкуството) бе публикувана в секцията Digital Agenda for Europe на официалния сайт на Европейската комисия. Регионален исторически музей – Стара Загора е един от партньорите в европейския научноизследователски проект INSIDDE. В момента четири антични керамични съда от фонда на музея се изследват в Университета в Овиедо, Испания с помощта на иновативен скенер, разработен в рамките на проекта.

Линк към статията: https://ec.europa.eu/digital-agenda/en/news/insidde-uncovering-real-history-art-using-graphene-scanner 

Поместваме превод на български език:

INSIDDE – графенов скенер разкрива истинската история на произведения на изкуството

Не само музейни куратори, реставратори, археолози, но и широката публика скоро ще има възможността да научи много повече както за картини, така и за археологически артефакти, благодарение на европейски проект – пионер в неинвазивните техники в изследването на произведения на изкуството, базирани на графенов скенер.
Изследователите, които работят по INSIDDE получиха финансиране в размер на 2,9 милиона евро по Седма рамкова програма на Европейския съюз и вече са разработили скенер, който да изследва живописните слоеве под повърхността на картини и декорацията на керамични съдове под налепи от пръст и варовик без да е необходимо ръчно почистване.
„Освен разкриването на скица или по-стара картина, останала скрита под повърхността на дадена творба, скенерът, с помощта на техники за последваща обработка, позволява идентифицирането на текстурата на живописната повърхност, така че да се разбере пътя на творческия процес“ обяснява Хавиер Гутиерез от испанската технологична компания Treelogic, която ръководи проекта.

Предотвратяване на повредата на произведения на изкуството

Предизвикателство е да се разработи технология, която да е безвредна за произведенията на изкуството по време на тяхното изследване. Разтворителите и техните потенциални странични ефекти постепенно са изместени от лазери за премахването на замърсяванията и лаковото покритие от картини. Бактерии, които произвеждат варовик пък се използват за запълването на пукнатини в скулптури. Проект INSIDDE прави следващата стъпка в тази сфера, използвайки терахерцова честота, чийто обхват се простира между микровълните и инфрачервените честоти в електромагнитния спектър.

Без употребата на графен (смятан за един от материалите на бъдещето) е трудно да се генерират терахерцови честоти за постигането на прецизни детайли. Графенът се използва в качеството си на честотен мултипликатор, позволявайки на учените да разкрият скрити детайли като текстури на живописната повърхност, пигменти или дефекти без да има каквато и да е вреда върху творбата.
Въпреки че рентгенова и инфрачервена рефлектография се използват за подобни анализи, те загряват обекта и не могат да достигнат междинните слоеве между гесото (грунд) и фирниза (лак) на картината или да разкрият характеристиките състава на керамиката. Използвайки терахерцови честоти, устройството, разработено по проект INSIDDE достига до тези междинни слоеве и не нагрява обекта. Свързано със скенер, който маркира повърхностните слоеве на произведението на изкуството, то може да генерира пълните 3D данни на изследвания обект и да обработи тези данни, за да бъдат извлечени и интерпретирани детайлите, невидими с просто око по начин, по който досега това не е правено.
INSIDDE разработва тази технология с цел тя да има приложение и за широката публика. Получените дигитални 2D и 3D модели ще бъдат качени в мрежата Europeana. Цел на проекта е да направи моделите достъпни чрез мобилно приложение за смартфони и таблети, което да се използва от посетителите на музеите. Понастоящем приложението се изпробва в Музея по изящни изкуства в Овиедо, Астурия, един от партньорите по проекта. То показва на посетителя различните слоеве на картината, заедно с допълнителна информация за творбата и аудио.

Неочаквани резултати

Въпреки че скенерът още е на етап тестване и калибриране, участниците в проекта вече са постигнали някои обещаващи резултати. Марта Флорес, реставратор в Музея по изящни изкуства в Астурия обяснява: „ Използвайки прототипа имахме възможността ясно да различим различните пигменти. В някои случаи това би предотвратило пробиването на дупчица в картината, за да се вземе проба и да се изследват материалите, които е използвал художника.“
Прототипът на скенера се използва и за анализа на керамични съдове от III в. от Регионален исторически музей – Стара Загора, България. Когато проектът приключи през декември 2015 г. една от опциите, обмисляна от консорциума е това достъпно устройство да бъде използвано от по-малки и регионални музеи, които не разполагат с реставраторски ателиета, за да могат и те като по-големите музеи да изследват своите колекции.