Вечна батерия осветява къща в ямболското село Люлин, зарежда джиесем

“Ако затрупаните от снега хора в Родопите имаха моето изобретение, никога нямаше да бедстват без ток”, убеден е 64-годишният Александър Александров – столичанин, който живее в малкото ямболско селце Люлин. Той покани “24 часа” в дома си, за да покаже как си свети, слуша радио и зарежда джиесема си, без да ползва услугите на Енергото. “Този транзистор свири от 7 месеца, не съм го спирал, не гася денем и лампите”, показва Сашо

 

, който е върл почитател на българската народна музика. Постига го с помощта на източник на ток, който изобретил сам и за който твърди, че е практически вечен. “Или поне докато на този свят съществува морската вода”, прави уговорка изобретателят.

За себе си мъжът казва, че по образование е физик и като всеки чудак прибавя малко мистицизъм в биографията си – навремето преподавал военноприложни дисциплини в Академията на МВР в Симеоново, но се развел и заради тогавашното разбиране за морал трябвало да напусне. После започнал в “Кремиковци” и от тогава му е авторското свидетелство, което грижливо пази в една папка. Според документа, издаден на 12 май 1983 г. от Института за изобретения и рационализации, Александров в колектив с още 3 души е създал манипулатор за връзване с тел – полуробот, който намира приложение в прокатните производства, обяснява авторът. “За него навремето ми броиха 2500 лева”, гордее се той.

Александър Александров имал и други изобретения. Например в областта на хидравликата, а преди години предизвикал интереса на медиите с това, че открил как да отоплява софийския си двустаен апартамент само с 450 вата ток. Но сега смята за най-актаулен своя източник на електричество, който в домашни условия конкурирал… атомната електроцентрала. “Шегата е уместна, защото по подобие на верижната реакция при разпада на ядрата на атомите, и при мен нещо започва и ще свърши чак когато вече няма суровина за процеса, практически никога”, сочи Сашо.

Той разкрива, че идеята за своеобразната батерия му хрумнала от фантастичния роман на Жул Верн “Капитан Немо”. “При него 90 процента от измислиците се оказват истина”, припомня Александър. Читателите помнят, че подводницата на капитан Немо “Наутилус” се задвижва с електрическа тяга, като използва морска вода. “Солената вода била единият електрод. За другия писателят не разказва много, описва бегло някаква амалгама от живак и олово. И аз използвам солена вода, като си купувам морска сол от магазина и си правя солен разтвор с концентрация 12-15 процента. Другият ми електрод обаче не е от метал, за него използвам механична смес от неметални вещества, които са подбрани така, че да бъдат безвредни, безплатни и от чисти природни материали, които никога не се изчерпват”, повдига крайчеца на тайната си Сашо.

Засега той не иска да разкрие съдържанието на втория електрод дори и пред патентното ведомство, защото се страхува, че ще изтече информация и друг ще присвои откритието му. Но твърди, че е готов да го сподели със сериозен и далновиден инвеститор, който е готов като начало да вложи 3-4 хиляди лева в идеята му, за да я разширят и доразвият, като закупят и необходимите домакински уреди и превърнат дома в село Люлин в образец за пасивна къща – къща, която се захранва изцяло с електричество, собствено производство, без да зависи от капризите на природните ресурси като слънце или вятър. “След това ще патентоваме метода ми, а на спонсора ще му я подаря тази къща”, обещава мъжът, който след смъртта на втората си съпруга живее сам.

Председателят на Търговско-промишлената палата в Стара Загора Олег Стоилов вече е проявил интерес към идеята на Александър Александров. “Заедно с Регионалния академичен център в Стара Загора сме готови да проучим метода и да помогнем на автора за популяризирането му, ако експертите потвърдят, че наистина в него “има хляб”, каза пред “24 часа” Стоилов.  

“Сега мощността на тока ми е 20 вата, но мога да го вдигна и до 5 и повече киловата и да захранвам малък бойлер, хладилник, пералня – зависи от електроуредите”, категоричен е създателят на източника на електричество. Тогава вече ще се наложи да наливат солената вода не в малки буркани, както и сега, а в големи пластмасови бидони, в които се прави кисеото зеле и които солта не разяжда, е предвидил той.

Александър не крие, че стигнал дотук по неволя.

Преди няколко години продал апартамента си в София и се преселил насам с втората си съпруга Нели – най-напред в град Средец, където жената имала втори братовчеди, после купил за 3 хиляди лева и тази къща в село Люлин, в подножието на източния край на хълма Бакаджик в община Стралджа. Искали да избягат от суетата на големия град, а и Нели имала проблеми с предишното си семейство. За зла беда тя починала от инсулт в началото на миналата година и Сашо останал сам – двамата му синове работят в чужбина, само с нейната вдовишка пенсия от 115 лева и двете котки Мури и Маша.

“Скоро ще мога да се пенсионирам, но засега живея много бедно, за хляба ми помагат добри хора от съседното село Първенец. Затова и останах без ток – преди година не успях да платя сметка от 38 лева и от EVN ме отрязаха от мрежата си. После дойде още една сметка за 40 лева, виси и тя. Когато останах без ток, бях подготвен – от академията знаех как да си направя ток с химикали, с белина от магазина. Но този метод е временен, затова бързо го замених с моя. Към него бях тръгнал отдавна, имах несполучливи опити с метали, докато стигна до съдържанието на втория електрод. Не казвам, че съм създал вечен двигател, защото моята батерия ще работи, докато има солена вода и й се прави профилактика – все пак водата се изпарява и трябва да се долива, солта кондендензира.

Но от 7 месеца тези крушки светят постоянно, а радиото ми свири, без да спре, имам и вентилатор. Мога към инсталацията да включа и малък телевизор с мощност 6 или 12 вата, ако намеря. Нямам причина да плащам на енергото да ми възстанови електричеството, още повече, че се топля на дърва и въглища. Нямам компютър и не работя с компютър. Но вечер спокойно мога на тази светлина да чета Библията – други книги вече не ми трябват, тях ги прочетох навремето, само докато завърша осми клас минах книгите в две библиотеки”, допълва разказа си Сашо.

Твърди още, че неговият ток, който е на физическа, а не на химическа основа, е по-различен от този, който познаваме. Менял силата и напрежението си според консуматора, включен към него. Мъжът дори имал формули за този ток, в които величините били относителни, защото се меняли.

Александър съжалява, че изобретението му нямало нужния търговски вид, когато правим снимките за “24 часа”. Той вече е изработил негови прототипи, но в два варианта – при единия е истинският електрод, при дугия прилагал менте – в смисъл, че пак устройството му ще свети дълго, но практически не безкрайно. Било застраховка срещу кражби.

Точно такъв прототип повече от месец вече свети и в кабинета на главния редактор на радио Стара Загора Здравко Георгиев – медията, която първа съобщи за Сашо и неговото домашно електричество, като нарече мъжа “капитан Немо от село Люлин”. “Интересът към него е голям, много старозагорци идват тук, за да видят прототипа”, потвърждава Здравко Георгиев.

С бедния си, отшелнически начин на живот и с необичайните си за едно малко селце занимания Александър вероятно е чудак, странник в очите на хората от Люлин. Досега то е най-известно като родното място на голямата народна певица Вълкана Стоянова. Дали пък скоро няма да се прочуе и като мястото, в което живее и твори изобретателят Александър Александров?