Бизнесът иска от политиците ясни и устойчиви правила

Ефективната икономика, а не административното повишаване на проценти, ще доведе до по-голяма събираемост в социалната сфера, казва председателят на УС на ТПП – Стара Загора Олег Стоилов. Повишаване на социалните осигуровки ще намали сумите, планирани за реинвестиции и за въвеждане на иновации, а точно това са механизмите за по-ускорено развитие на бизнеса.

– Г-н Стоилов, не е възможно предприемачите да приемат положително намеренията за повишаване на размера на осигурителните вноски. Днес се твърди, че това искане има математическа логика – парите не достигат, но подобни решения в България най-често са политически…

– През последния месец се говори много за всякакви увеличения… За увеличаване на размера на осигурителните вноски, на здравните осигуровки, на цената на електроенергията и то с 50% за бизнес абонатите и всичко това не е свързано с подобряване на услугите и с повишаване на ефективността на всяка една от тези системи. В различни документи и на форуми през 2014 г. Българската търговско-промишлена палата повтори многократно, че не трябва да се искат повече пари от предприемачите, а решението трябва да се търси в повишаване на ефективността на съществуващите модели. Ресурсите, които се наливат в тези системи, не се управляват добре. В частност това се отнася и за системите на социалното и на здравното осигуряване. Увеличението на размера на вноските ще стресира бизнеса, то ще демотивира българския предприемач. Неминуемо увеличение с процентите, които се споменават, е тежест и това ще доведе до ръст на сивата икономика. Тези промени означават промяна на бизнес средата в България, на условията, при които държавата и бизнеса си взаимодействат. Все повече предприемачи ще си задават въпроса: “За какво да продължавам да работя?” Те ще закрият производства, ще продадат активите си. Това не е заплаха, а реална алтернатива пред много бизнесмени. И аз не знам кой ще остане и ще продължи да произвежда, за да има заплати, върху които да се начисляват високите осигурителни проценти.

Собствениците на предприятия искат друго – подобряване на бизнес средата в България и тогава те ще започнат да работят и по-ефективно. По-високата производителност би довела до повишаване на работните заплати и от там следва и логичният математически резултат за повече постъпления в бюджета и в социалните фондове. Но не е възможно един работещ да осигурява дохода на още трима души. Каквито и проценти да сложи държавата, има предел – от една овца не може да се стриже два пъти повече вълна.
Логиката на предлагания модел с повишаване на вземанията от предприемача и от работещия човек, е грешна. Вместо това държавата трябва да създаде условията за развитие на иновациите, за повишаване на производителността на труда. Има начини българската продукция да стане конкурентоспособна и това е пътят да се преодолее и трупания с годините дефицит в държавните и социалните фондове.

– България е по-скоро “данъчен рай”, сравнена със средното ниво за Европа. Осигуровките също бяха коригирани в посока надолу преди години, но това не успя да задържи безработицата на желаните нива. Какво е нужно днес, за да няма толкова висок дял на сивата икономика?

– Всички трябва да работим заедно, целенасочено и в една посока за подобряване на бизнес климата. Страната ни има нужна от национално приета дългосрочна стратегия за повишаване на конкурентоспособността на българския бизнес, която да се изпълнява. Иначе всеки път ще констатираме, че системите са недофинансирани и трябват още повече пари, за да съществуват. Моделът е грешен и повишаването на проценти няма да доведе до очаквания резултат, защото в уравнението неизвестните стойности, по които се умножават тези проценти имат много по-голяма тежест, те са важният компонент, който може да доведе до повече приходи. В другия случай след година изчисленията ще показват, че процентите пак трябва да се повишат, например с още 30%.

Мнението на работодателските организации е, че подобни промени не трябва да се правят по административен начин. Нужен е диалог, разглеждане на всички аргументи и обосновани решения. А те биха имали резултат само ако водят към повишаване на производителността и на работните заплати, инвестиции, разкриване на производства… И резултат може да има ако промяната се случи във всички области, а не хаотично.

– Какво казват ръководителите на фирми и предприемачите от Стара Загора? Запазихме ли някакви предимства?

– Условията в страната са еднакви, но има конкурентни предимства, които бизнесът на Стара Загора успява да използва. Независимо от кризата през последните години, има стотици примери на предприятия, които са намерили правилния подход и се развиват, повишават обемите на продукцията си, намират нови пазари, развиват се технологично. Сред членовете на Търговско-промишлена палата – Стара Загора също има фирми с много добри резултати и през миналата, и през тази година. Примери могат да се дадат и сред големите предприятия, като “Стандард Профил България”, “Средна гора”, “Хранинвест – ХМК”, “Прогрес”; със средните, като “Бултех 2000” и “Панхим”, но също и с десетки по-малки.

– Повечето от споменатите предприятия имат експортна ориентация и немалък персонал. Как биха се отразили на тях промени в данъчната и осигурителната политика на държавата?

– Определено, ще ги направи по-малко конкурентоспособни на всички пазари на които работят. Ако се стигне до повишаване на осигурителните вноски, това ще бъде за сметка и на работниците, но повече ще засегне работодателите. И те ще търсят начини да компенсират новите разходи. Ще се намалят сумите, планирани за реинвестиции и за въвеждане на иновации, а точно това са механизмите за по-ускорено развитие на бизнеса. Подобно административно решение ще им навреди.

Но, да, Стара Загора предлага добра среди за бизнеса и предприемачите ще продължат да използват предимствата на региона. Намираме се в центъра на България, има добри транспортни комуникации. Това е важна предпоставка за успешното провеждане на едно изложение като “БАТА Агро”, но и за ежедневната дейност на фирми от различни сектори на икономиката. През октомври за трета поредна година ТПП – Стара Загора е организатор на друг международен форум – Фестивал на виното и културното наследство “Августиада”. Подобни събития – изложения, конференции и бизнес срещи, са полезни за предприемачите, а също и за развитието на туризма.

Стара Загора има и други плюсове. Предстоят, например, дейности, които са свързани с обявяване на 4 тръжни процедури за обновяване на паркови пространства в града. Те предвиждат дейности на територията на Аязмото, парка до жп гарата, теренът на бившите казарми, който Общината получи през т.г. Фирмите, които се занимават с озеленяване и обновяване на градската среда споделиха, че са удовлетворени от дейността на общинската администрация. И в сектора на строителството местните фирми, в конкуренция с други, спечелиха възможността да изпълнят редица обекти в Стара Загора.

Има нужда от още повече прозрачност и публичност при възлагането и изпълнението на дейности и проекти, които се финансират с обществени или европейски средства. И тук и Палатата и други организации също могат да бъдат полезни, защото всяко публично обсъждане води до по-голяма ефективност при използването на парите в обществения сектор. Сред предприемачите е нормално да има и противоречиви мнения, но не са малко тези, които дават положителна оценка на дейността на общинската администрация. Добрата бизнес среда на местно ниво е от голямо значение.

В Стара Загора работи и Регионален академичен център, който е създаден по инициатива на Българската академия на науките. Той е още един инструмент, чрез използване на научния потенциал и прилагане на иновативни модерни решения, да се върви към повишаване на ефективността в предприятията и ръст на производителността. Сега Палатата чрез анкета проучва проблемите и мнението на бизнеса и това е подчинено на желанието ни да предложим решение за икономическите проблеми. Науката, производствената практика и предлагането на качествена продукция на повече пазари са брънки от една обща връзка.

– Много предприемачи обаче са се отказали да бъдат обществено активни, защото не са видели, че тяхното мнение може да доведе до реална промяна…

– И тук е ролята на Търговско-промишлената палата. Ние трябва да бъдем много по-активни и категорични при търсенето на варианти за подобряване на бизнес средата. Правим го донякъде на местно ниво и Стара Загора отново е добър пример с това, че неправителствените организации имат много добро партньорство и работят заедно. Има примери за общи и успешни проекти и това трябва да бъде и модел на национално ниво.

– Предстоят национални избори. Какво иска бизнесът от политиците?

– Връщаме се към началото на разговора ни. Бизнесът иска само едно – ясни правила и устойчивост, хоризонт, за да може да прогнозира развитието си, да планира и да инвестира. Предприемачите не искат стресови ситуации в икономиката на страната. Не желаят административно да се налагат икономически необосновани и неефективни мерки. През последните години това липсва. Условията се променят прекалено често и след всеки избор.
Бизнесът иска да се достигне до национално съгласие за основните приоритети, а борбата на партиите и политиците да бъде в това как тези приоритети да бъдат по-добре и ефективно изпълнени. За това не говоря само аз. С икономисти от БАН се създаде документ, наречен “Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България“. Искаме политиците да го разгледат, да се стигне до дебат и да решим кои са верните приоритети и да се работи за изпълнението им дългосрочно. Ако основните партии приемат този подход, тогава и изборите ще бъдат и по-културни и с по-голяма активност.
Днес разговарям с предприемачи, които са демотивирани да развиват своите инвестиционни проекти. И това са реалности, които водят до спиране на производства и до по-малко работни места, до по-слаба икономика…

– В същото време няма и сериозен инвестиционен интерес от чужбина, въпреки ниските данъчни ставки. Защо?

– Външните инвеститори почти изчезнаха. Това показва, че въпреки ниските данъци в България, средата е враждебна. Другите ѝ компоненти са спиращи. Неопределеност, несигурност и неустойчивост в бизнес средата у нас спира инвеститорите – и нашите, и външните.