Доц. Виолета Божанова: Създаването на регионални академични центрове на БАН е добра и навременна инициатива (видео)

През 2015 г. Институтът по полски култури в Чирпан, който до 2010 година носеше наименованието Институт по памука и твърдата пшеница, ще отбележи 90 години от своето създаване. И днес той е добър партньор на фермерите. В Института се създават и внедряват нови високопродуктивни сортове, отговарящи на европейските и световните стандарти и отличаващи се с висока устойчивост на болести и атмосферни условия.

Новото име на Института е свързано с отглеждането на двете култури – памук и твърда пшеница. Независимо, че са традиционни, поради неадекватна политика през последните 20 години в земеделския сектор, те са разпространени ограничено в България. Не трябва да се забравя обаче, че те имат голям потенциал на фона на климатичните изменения и могат да осигуряват стабилни доходи на фермерите, заяви зам.-директорът доц. Виолета Божанова.

В рамките на Европейския съюз и в арабските страни нуждите от твърда пшеница нарастват, заради традициите за здравословно хранене. Подходящите почвено-климатични условия в света за отглеждане на зърнената култура обаче са ограничени и тук България има голямо предимство, категорична е доц. Божанова. Според нея в България може отново да започне отглеждането на твърда пшеница, но трябва да се създадат клъстери между фермери, преработватели и научни работници.

Що се отнася до липсата на интерес от отглеждането на памук у нас, причината е закриването на преработвателните фабрики, каза още доц. Виолета Божанова.

Заради навлизането на нови култури Институтът в Чирпан отговаря адекватно на технологичните решения. Правят се допълнителни изследвания, свързани с агротехническите фактори. Институтът се занимава и с биологично земеделие. Последните години са много успешни за Института по полски култури в Чирпан. Създадени са 12 нови сорта памук и 6 сорта твърда пшеница. Те се отличават с по-висок добивен потенциал, с по-високо качество и стабилност. Всички сортове са сертифицирани в Патентно ведомство.

Голям интерес към продуктите на Института има от страна не само от български фермери, но и от Турция, където са сключени договори за предоставяне на няколко сорта памук и твърда пшеница. В селекционната програма е включена и най-древната житна култура – лимец.

Института в Чирпан е член на Регионалния академичен център на БАН в Стара Загора, чийто координатор е председателят на Търговско-промишлена палата Олег Стоилов.

Rнициативата на БАН за създаването на регионални академични центрове е добра и навременна, защото обединява различните научни звена и бизнеса и се надяваме част от бъдещите изследвания да бъдат поръчани от средите на предприемачите, каза доц. Божанова. Надявам се в резултат на тази взаимовръзка и чрез политически решения да стигнем до пожелателната насока, дадена от Европейския съюз, чрез т.н. Зелена книга за развитие на науката в Европа, добави зам.-директорът на Института по полски култури.

Съгласно този документ е добре всяка държа член на Европейския съюз да финансира научните изследвания в размер на 3% от брутния вътрешен продукт. 2/3 от тази сума да бъдат осигурени от бизнеса, а останалите – от държавата, каза доц. Виолета Божанова.