73% от банковия капитал в България е притежание на чужди финансови институции

Около 72,7% от банковия капитал в България към началото на април 2014 г. е притежание на чужди финансови институции, се казва в  Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015 – 2025 г., която до дни ще излезе от печат. Авторите са водещи икономисти, финансисти, инженери, учени и експерти от България и чужбина. Книгата е с издател Атлас Финанс АД.

Книгата има за цел да формира политики по нова индустриализация на страната ни в периода до 2025 г. Инициативата за отпечатването на книгата е на Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация на България. За да има специализирани кредитори за новата високотехнологична индустриализация на България и ускоряване на икономическия растеж, авторите на книгата предлагат да се създадат две нови банки. Те трябва да стартират с най-малко 51% държавно участие, на принципа на публично-частното партньорство.

Индустриалбанк АД ще бъде специализирана банкова институция, като идеята е преимуществено да кредитира компании от секторите за високи технологии, фармация, както и проспериращи компании от „историческата промишленост”. Втората финансова институция – Банка Биохран, ще има за цел да преодставя кредитен ресурс на хранително-вкусовата индустрия, в т.ч. етерично-маслената индустрия, биохрани и биоземеделие, биотехнологии, балнео, уелнес и СПА туристически компании.

В тези две банки трябва да бъде насочена цялата свободна парична ликвидност от държавните фирми и НАП. Тези банки под държавна гаранция ще могат да набират средства, както от страната, така и отвън за реиндустриализация под формата на облигации, смятат авторите на  Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015 – 2025. Новите банки ще функционират като самостоятелни финансови институти за финансиране на новата индустриализация чрез приоритетни отрасли и технологични ниши с висока добавена стойност.

България има опит в създаването на отраслови банки. През 1987 г. започва децентрализацията на БНБ – създават се първите отраслови търговски трезори. От някогашните клонове на Централната банка година-две по-късно се появяват и първите частни трезори. Първата между тях е „Минералбанк”. През май 1989 г. с пари от Централната банка са създадени търговските трезори Балканбанк, Стопанска банка, Банка Електроника, Банка Биохим и други. Тогава се създават специализирани отраслови търговски банки за дългосрочно кредитиране само на съответните отрасли , се припомня в  Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015 – 2025 .

Управлението на банките трябва да е двустепенно, като в надзорния съвет да доминират държавните органи. Капиталът на двете банки трябва да е адекватен на целта да се привлекат и управляват големи активи.

Бъдещ приоритет ще е изравняването на управляваните банкови активи от български банки и тези с чуждо участие. В настоящия момент активите на българските банки са около 17 милиарда или 27.28% от всички банкови активи. Това означава, че липсва връзка между националния промишлен и националния финансов контрол.

Като се позовем на практиката на САЩ, Франция и Германия е уместно след пет години работа на отрасловите финансови институци, посредством БФБ-София чрез Първично публично предлагане (IPO) да бъдат продадени голяма част от акциите им, като държавата запази минимален дял от капитала и се позволи на гражданите при преференциални условия да закупят акции , се посочва в  Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015 – 2025. Eлектронен вариант на книгата може да бъде изтеглен от сайтовете www.financebg.com, www.atlasfinance.bg, www.atlasnet.bg и www.bg-wiki.org.

Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015 – 2025 ще излезе от печат под общата редакция на д-р ик. Петър Нейчев, Тоде Тодев и проф. д-р ик. Асен Конарев, а авторите са: проф. д-р Ангел Гроздин, проф. д-р ик. Асен Конарев, доц. д-р Анастасия Шопова, ст.н.с. Владимир Рибаров, маг. юр. Венелин Йорданов, ст.н.с. д-р Георги Лафчиев, ик. Гинка Милушева-Калайджиева, маг. юр. Димитър Гишин, маг. Иван Божурин, д-р инж. Иван Нейчев, инж. Иван Петров, маг. Маргарита Лозанова, проф. д-р Начко Радев, инж. Нина Бояджиева, маг. Огнян Дечев, д-р ик. Петър Нейчев, инж. Петър Стайков, ик. Петя Иларионова, маг. Райна Бонева, инж. Стефан Гълъбов, Тоде Тодев, маг. ик. Тихомир Тодоров, инж. Христо Христов и инж. Чавдар Младенов.