Минималните осигурителни прагове – за или против сивата икономика

Договарянето на минимален осигурителен доход е инструмент, който доведе до изсветляване на икономиката при своето въвеждане през 2003 г. Десет години по-късно неговата форма и роля трябва да бъдат оценени и осмислени, за да бъде еднозначно определен ефектът от тази мярка.

Множеството изследвания, проведени до момента при изпълнението на проекта Ограничаване и превенция на неформалната икономика в България както на национално, така и на браншово равнище, идентифицират некоректно сключените трудови договори като едно от основните проявления на неформалната икономика. Встъпването в договор за полагане на труд при непълни, неточни или неясни клаузи носи рискове и за двете страни по договора, ощетява техните права, ощетява бюджетните системи на страната, намалява гъвкавостта, сигурността и ефективността на пазара на труда. За да се противодейства ефективно на този феномен, е необходимо да бъде детайлно проучено какви недостатъци има настоящата система за договаряне на доходи и възнаграждения от труд, посредством изследване на влиянието на системата от минималните осигурителни прагове върху неформалната икономика.

Асоциация на индустриалния капитал в България стартира проучване на оценките, мненията и представите за влиянието на системата от минималния осигурителен доход (МОД) върху неформалната икономика като социално икономическо явление и нейните проявления. С оглед разнопосочните влияния, които МОД биха могли да имат върху неформалната икономика, при изследването ще бъдат потърсени отговори на следните ключови изследователски въпроси:

• Коя от двете противоположни тези по отношение ролята и функциите на МОД, лансирани в публичното пространство, е валидна:
• Категорична и пълна подкрепа на МОД като ефикасен инструмент за повишаване събираемостта на осигурителните вноски, гарантиране на финансовата стабилност на пенсионната система и позитивно влияние върху пазара на труда в България;
• Отричане на МОД поради тяхната контра продуктивна роля, причиняваща сериозни деформации на пазара на труда. МОД затрудняват наемането на нискоквалифицирани работници, особено в регионите с ниска средна работна заплата, и узаконява сивия сектор в трудово-правните и осигурителните отношения.
• Необходимо ли е МОД да бъдат регионално диференцирани.
• Каква би била реакцията на работодателите при евентуална отмяна на МОД – ще се приближат до осигуряване върху реални доходи или масово ще осигуряват върху минималната работна заплата.
• Какво друго трябва да се направи при отмяна на МОД, за да се насърчи осигуряването върху реални доходи (например, да се криминализира укриването на осигуровки, да зачестят ревизии по аналог и т.н.).
• Какви са представите на работодателите за изработването на механизъм, позволяващ отчитането в МОД на обективните икономически тенденции и реалности – изменения и тенденции в: пазарните позиции на продуктите в бранша, на цената на суровините и материалите, на производителността на труда и т.н. Очаква се работодателите да бъдат по-позитивни към МОД като инструмент, ако той отчита икономическите, а не социалните параметри.

На основа на предстоящите проучвания и анализи ще бъде изготвено предложение за Система за договаряне на доходи и възнаграждения от труд, насочена към ограничаване и превенция на неформалната икономика, която ще спомогне за развитието на индустриалните отношения в посока по-гъвкав и ефективен пазар на труда. В началото на 2014 г. изпълнението на проект Ограничаване и превенция на неформалната икономика продължи с разширяване на проектните дейности в пет нови индустриални бранша – корабостроене и кораборемонт, производство на мебели, земеделие, рибарство и аквакултури, услуги от общ интерес (водоснабдяване и канализация).