- 20.02.2014
- Posted by: admin
- Category: News
След няколко години на продължителна стагнация, в края на 2013 г. европейската икономика отчете слаб, но сигурен растеж. На дневен ред вече не са мерките за икономии и справяне с кризата, а визиите за развитие, които да гарантират стабилния ръст на страните членки, като същевременно предотвратяват бъдещи сътресения.
В тази връзка Информационното бюро на Европейския парламент в България организира конференцията ReACT Sofia: Икономиката в ЕС – кризи и възможности, в рамките на която трима визионери ще представят своята формула за развитие в европейски, национален и личен план.
Събитието ще се проведе на 28 февруари 2014 г. от 10:00 часа в Дома на Европа на ул. Георги С. Раковски 124 с медийното партньорство на БНТ, в. Труд, www.capital.bg, www.evropa.dnevnik.bg и OFFNews.bg. Регистрацията за участие е задължителна. Събитието ще се излъчва на живо онлайн, а въпроси ще се задават в Twitter с #reactsofia.
Старт на дискусиите в лично видеообръщение към българската аудитория ще даде председателят на Европейския парламент Мартин Шулц. За възможностите за интелигентно усвояване на европейските фондове, за развитието на предприемачеството у нас и ефективното и печелившо управление на личните финанси ще говорят съответно Кристиан Филипов (Специалист Развитие на частния сектор в Световната банка), Дарин Маджаров (ucha.se, LAUNCHub start-up) и Милена Петкова (мениджър Знание, финансова група Карол). Модератор и водещ ще бъде икономическият журналист от БНТ Марио Гаврилов.
Икономическата и финансова реформа в ЕС
Финансовата криза, която започна през 2007 г. и кризата в еврозоната, започнала през 2010 г., поразиха европейските икономики и разкриха непригодността на много системи и финансови правила. Стана ясно, че е необходима мащабна реформа в управлението на националните икономики и на финансовите пазари. Тези кризи съвпаднаха с придобиването на нови правомощия от Европейския парламент, които му отредиха централна роля в усилията за преодоляването им, за защита на данъкоплатците и за изграждане на нова система. Парламентът беше активен на всички фронтове. Той настоя за приемането на амбициозно законодателство, често против многобройни интереси за запазване на статуквото или към възможно най-силно ограничаване на реформите. Сред най-големите успехи са ограничаването на бонусите в банковия сектор, подобряването на контрола във финансовия сектор, забраната на силно спекулативните суапове за кредитно неизпълнение и по-отговорното икономическо управление.
Прието бе и законодателство, което да гарантира по-информирания и прозрачен избор за европейските граждани, които вземат ипотечни кредити. Те получиха правото да откажат ипотека в седемдневен срок след подписване на договора, както и да изплащат задълженията си предсрочно. За да няма спукани кредитни балони в бъдеще, като тези, взривили пазарите на страни като Испания и Унгария, банките са принудени да упражняват строг предварителен контрол и да не отпускат кредити, които получателите не могат да върнат. В края на 2013 г., Европейският парламент постигна и политическо споразумение за гаранциите на влоговете на граждани в размер до 100 000 евро, които да ги предпазят от опасността от фалит на финансовата институция.
В подкрепа на малките и средни фирми, които формират 99% от европейската икономика, ЕП гласува законодателни мерки, въвеждащи единния европейски патент, както и нови правила за по-справедливо провеждане на обществените поръчки и за регулиране на закъснелите плащания – една от основните тежести, на които е подложен бизнеса.