Според проучване на Exacta ГЕРБ получава 21,7%, а БСП – 19,2%

Ако изборите за членове на Европарламента бяха на 11 февруари, то ГЕРБ би получил 21,7% от гласовете на българите, а БСП – 19,2%. Това показват данните от национално представително изследване на Exacta Research Group, проведено по поръчка на Агенция Фокус в периода 5 – 11 февруари т.г.

В изследването са обхванати 1000 пълнолетни български граждани в 125 гнезда в 86 населени места на страната. ДПС, АБВ и България без цензура получават по 6%, Реформаторския блок – 5,6%, Обединение НФСБ – ГОРД – НИЕ – 3%, Атака – 1,8%, друга партия или коалиция – 5,1%. Няма да гласувам са отговорили 25,6% от анкетираните.

За последните два месеца парламентът губи 4% одобрение, а правителството 2%. Съответно с по 4% се покачват дяловете на неодобрение към работата и на двете институции. В средата на февруари парламентът е одобряван едва от 15% от българите, а правителството – от 25%. Три четвърти от участвалите в изследването не одобряват работата на Народното събрание, а правителството е неприемливо за две трети от българите.
Кабинетът е подкрепян главно от симпатизантите на управляващите. 74% от електората на БСП и 70% от този на ДПС одобряват работата на правителството.

За последните два месеца премиерът губи 2% от одобрението за работата си и качва също толкова неодобрение. В момента подкрепа за Пламен Орешарски декларират 30% от българите, като неодобрението към него е двойно по-високо – 60%. Добри оценки дават главно привържениците на БСП – одобряват го 84% от тях, както и 67% от симпатизиращите на ДПС. В сравнение с декември 2013 г., с по 5% нараства одобрението за работата на полицията и на армията. По 2% ръст бележи и доверието към съда и прокуратурата.

След трусовете в Българската православна църква и стремителния спад на обществено доверие към нея от края на 2013 година, през февруари 2014 г. регистрираме ръст на одобрението към тази институция с 8%. През февруари расте одобрението и намалява неодобрението и към Патриарх Неофит, който сега е одобряван от 48% от българите.

През февруари, Йорданка Фандъкова отново е най-одобряваният български политик с 51% одобрение. Президентът Росен Плевнелиев заема второто място сред най-харесваните от българите политици с 43% одобрение, като положителните оценки за неговата работа са приблизително равни на отрицателните. Трети сред харесваните български политици с 37% одобрение и същевременно най-одобряван ляв политик продължава да бъде Георги Първанов. Първанов губи 4% одобрение, в сравнение с декември, като и неодобрението му след рестарта на проекта АБВ нараства с 6%. Георги Първанов в момента е одобряван от 55% от симпатизантите на БСП. Половината социалисти, участвали в настоящото изследване твърдят, че одобряват едновременно и Георги Първанов, и Сергей Станишев.

Четвърти е Бойко Борисов с одобрение от 34%, като лидерът на ГЕРБ добавя 2 пункта одобрение за последните месеци. Неодобрението към него е 56%. Бойко Борисов е и най-одобряваният председател на парламентарна група и най-подкрепяният лидер от своя електорат (одобряват го близо 90% от избирателите на ГЕРБ). Петото място заема Ивайло Калфин, одобряван от 32% от българите и от 56% от симпатизантите на БСП. На шесто място се нарежда премиерът Пламен Орешарски, който е одобряван от 30% от участвалите в изследването. Неодобрението към премиера възлиза на 60%.
На седмо място по одобрение е посочена Лиляна Павлова с 29% одобрение и 40% неодобрение.

Още три дами, които активно присъстват на политическата сцена, печелят симпатии и приблизително равни позиции в топ 10 на българските политици. Това са: Мая Манолова (с 25% одобрение), Татяна Дончева (с 25% одобрение) и Цецка Цачева (с 24% одобрение).

Без промяна за последните два месеца остава делът на българите, според които кабинетът ще изкара мандата си до край. Това са 34% от респондентите, предимно хора на възраст над 60 години, живеещи в малките градове на страната. Споделящите мнението, че за страната ще е по-добре, ако се проведат предсрочни избори са значително повече – 47%. Най-често очакват предсрочен вот младите българи, хората на възраст между 40 и 50 години, високообразованите респонденти, както и жителите на столицата и на градовете-областни центрове.

Към средата на февруари, се регистрира сериозно раздвижване на политическите настроения и симпатии. Изключение от тази тенденция правят електоратите на ГЕРБ и на ДПС. Най-важното политическо събитие от изминалия месец е рестартирането на проекта АБВ, поради което и интересът към лявото политическо пространство е голям. Доколкото пикът от появата на АБВ започва да отминава, може да се очаква, че обществените оценки за тази формация в настоящото изследване са изчистени от крайни емоционални нюанси.

Електоралната подкрепа за партиите, които имат реални шансове за представителство в Европарламента към момента е такава, че без съмнение се очаква изключително ожесточена политическа битка. БСП ще положи неимоверни усилия да се представи добре, за да продължи да управлява. ГЕРБ ще се стреми да спечели вота и да лиши БСП от властта, но също така ще търси и надеждна формула за участие в управлението на страната. По-малките и нововъзникващи формации ще искат да стъпят здраво на политическата сцена. Така залогът на евровота у нас ще е по-скоро вътрешнополитически.