- 04.02.2014
- Posted by: admin
- Category: News
Не може намеренията на правителството за криминализиране на укриването и неплащането на задължения към осигурителните системи да не бъдат обвързани с факта, че държавата не е коректна към частните фирми и не е редовен платец.
Въпреки наличието на европейска директива (2011/7/ЕС), транспонирана в българското законодателство с промени в Търговския закон през февруари 2013 г., публични институции продължават да не плащат с месеци за предоставени услуги за охрана по сключени договори.
От правителството се твърди, че разплащането с бизнеса е приоритет, който успешно се реализира. Но по отношение на частния сектор за сигурност ситуацията е повече от тревожна. Военномедицинска академия, например, дължи милиони левове за реално предоставени охранителни услуги, натрупани след липса на плащане в продължение на 7 – 8 месеца. Подобна е ситуацията и при много други държавни или общински лечебни заведения, Напоителни системи, Министерството на отбраната и др. В повечето случаи забавянията са за срок от 6 до 8 месеца и сумите най-често са 6-цифрени, като най-често варират от 200 хил. до 700 хил. лева, но има и по-големи.
За какво развитие, за какви инвестиции, за какъв бизнес може да става дума, питат от Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана.
Има търговски дружества, които вече са използвали всички финансови инструменти, за да се справят временно с недостига на финансов ресурс. Но неплащането от страна на публични институции и дължимите суми в големи размери, поставят тези търговски дружества в състояние на задлъжнялост към некоректната в случая държава. А тя не прощава.
Без смисъл са уверенията на правителството, ако компании с дългогодишна положителна история и потенциал за развитие бъдат закрити, се казва в становище на Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана.
МНЕНИЕ по проекта на Наказателен кодекс
Членовете на НАФТСО оценяват предвидените текстове в чл. 339 на проекта като груба рестриктивна мярка, пред вид на следното:
– Създават се допълнителни предпоставки за саморазправа с работодатели и нови възможности за отнемане на бизнес, както и за създаване на порочна практика за поставяне в зависимост на работодателите от работниците и/или контролиращите органи.
– За да бъде криминализирано едно деяние, предварително би следвало да се прецени неговата обществена опасност – до какви реални последици ще доведе то, за да се преследва от закона и да се налага наказателна отговорност. В случая не винаги ще бъде налице престъпна воля или воля да се наруши закона априори. Единственият вредоносен резултат е хипотетично непостъпване на плащания в системите на общественото осигуряване и на здравното осигуряване.
– Въздигането на въпросното неизпълнение в престъпление ще доведе на практика до ликвидиране на много търговци в качеството им на работодатели. От друга страна много от тях ще бъдат принудени да освободят извънредно работници и служители, за които ще трябва да се погрижи държавата. Безработицата ще нарастне, а недостигът на работни места ще се увеличи. В резултат, приходите в осигурителните системи ще бъдат още по-малко.
– Задълженията към бюджета и по-конкретно тяхното изпълнение е скрепено и понастоящем със санкции по административен ред. Налице е нормативна база, въз основа на която фирмите – некоректни работодатели могат да бъдат проверявани и санкционирани. Ако съществуващите и сега принудителни мерки бъдат прилагани стриктно и коректно, те ще осъществят реално санкционната мярка към недобросъвестните работодатели, без да е необходима персонална саморазправа с наказателни репресии спрямо отделни физически лица – управители, изпълнителни директори или прокуристи на компании.
– За виновно поведение от страна на работодателите към трудово-осигурителните отношения и в момента се предвижда административнонаказателна отговорност в действащото законодателство ( чл. 414, ал. 3 от КТ). Видно от тази разпоредба, съществуват изключително сурови санкции в действащото законодателство, които гарантират спазването му от страна на работодателя и съответните длъжностни лица.
– Чл. 339 се явява абдикация на държавната админситрация от нейните задължения да следи, да открива и да установява неправомерно поведение на работодатели, както и да налага санкции за това. Именно ефективността на компетентната администрация ще повиши вноските към държавния бюджет и ще има желаната превантивна и възпираща функция, а не въвеждането на наказателна отговорност за работодателите.
– Твърди се, че с инкриминирането на укриването и неплащането на осигурителни вноски ще се повишат постъпленията в бюджета. Напротив, при действието на един от основните принципи на правото, че административно-наказателната отговорност се поглъща от наказателната, ще се стигне до следната ситуация – при установяването на осуетяване и/или неплащане на осигуровки, вместо да се наложи парична санкция на нарушителя, ще се водят скъпи наказателни дела с месеци, като при недоказване на вина, разноските по делото остават за сметка на държавата.
– Съставът на чл. 339, ал. 1 т. 1 от проекта може да бъде изключително лесно заобиколен. Нима един недобросъвестен работодател не може да сключи писмен трудов договор, но същевременно да не изпрати уведомление до НАП, съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ, като по този начин не плаща осигуровки?
– Абсолютно неприложима е разпоредбата на чл. 339, ал. 1, т. 2 от проекта за НК – „Длъжностно лице или работодател, който осуети…, като обяви възнаграждение в по-малък размер от действително изплащаното на осигурено лице“. Как ще бъде доказано в съда, че дадено лице е получило възнаграждение „под масата“, след като за него не съществува какъвто и да е документ под формата на ведомост?
– За проблемите при плащанията към системата на общественото осигуряване и здравното осигуряване в голяма степен отражение имат обективни причини – огромният ръст на междуфирмената задлъжнялост и забавените плащания от страна на публични институции. (в противоречие с Директивата за забавените плащания 2011/7/ЕС и Търговския закон). По отношение на частния охранителен сектор това е безспорен факт.
Сивият сектор и недекларираната дейност трябва да бъдат ударени от държавата (за което НАФТСО апелира от години), но не и по предлагания начин.
Просперитет на икономиката, в т.ч. успешната битка със „сивата” икономика, не се постига с наказателни мерки и производство на престъпници, а преди всичко със създаването на подходяща бизнес среда, насърчаване на коректните икономически субекти и балансирана отговорност за всички участници в обществено-икономическите процеси.
