Държавна опера – Стара Загора представя Крал за един ден на Верди

На 23 януари за първи път у нас Държавна опера – Стара Загора ще представи комичната опера на Джузепе Верди Крал за един ден. Либрето – Феличе Романи по пиесата Le faux Stanislas от Alexandre-Vincent Pineux-Duval.

Режисьор на Крал за един ден е Петко Бонев, директор на Държавна опера – Стара Загора, музикалното ръководство е на Стефан Линев, диригент – Здравко Лазаров, хореография – Алида Бонева. Оригиналната сценография е на Борис Стойнов, а атрактивните костюми са проект на Цветанка Петкова – Стойнова, хормайстор – Младен Станев, концертмайстор – Паулина Колева, съобщиха от пресцентъра на Операта.

Три състава солисти ще се изявят в премиерните дни 23, 24 и 28 януари в постановките на Крал за един ден. На сцената ще видите както познатите имена от състава на старозагорската опера – Елена Баръмова, Даниела Дякова, Офелия Христова, Русалина Мочукова, Анна Дитри, Деси Стефанова, Иван Кабамитов, Евгений Арабаджиев, Марк Фаулър, Милко Михайлов, Ивайло Йовчев и др, още и младите таланти Димитър Райков, Август Методиев, Костадин Мечков, и утвърдени имена като Крум Гълъбов и Диан Георгиев.

Годината е 1733-та, а мястото – дворецът на барон Келбар близо до Брест, Франция. Полският монарх Крал Станислав Лешчински, историческа фигура по време на Войната за престол, загубва трона си след саксонското нашествие в битката при Полтава през 1709 г. През 1733 г. той се връща на власт, но през 1736 г. отново е детрониран и изпратен на заточение във Франция. Действието в операта се развива през 1733 г., когато Станислав се връща в Полша, а оставя френския офицер – кавалера Белфиоре да го представя във Франция . Белфиоре се озовава почетен гост на двойна сватба в дома на Барон Келбар. Мнимият Крал се възползва всячески от новопридобитата си власт, включително приема и ролята на сватовник, обърквайки плановете за уредените бракове. Но пък накрая триумфира истинската любов – между Кавалер Белфиоре и Маркизата на Поджо и между Жулиета от Келбар (дъщеря на Барона) и Едоардо (племенник на Ла Рока – ковчежник от Бретан).

Операта е поставена за първи път на 5 септември 1840 г. в Миланската Ла Скала със заглавие Мнимият Станислав. В началото на юни същата година младата съпруга на Верди заболява от остър енцефалит и умира на 26 години. Две години по-рано, през 1838 г. смъртта е отнела малката му дъщеричка Вирджиния, а малко след нея, точно преди премиерата на първата му опера Оберто – и сина му Инджинио. Премиерата на Мнимият Станислав претърпява неуспех. Верди, сломен от своята голяма лична трагедия и провала на операта, прекъсва договор с импресариото си Франческо Мерели и се заклева да не напише повече нито една нота повече.

Само пет години по-късно (1845 г.), играна във Венеция, операта Мнимият Станислав има чудесен прием. Играе се през 1846 г. в Рим и в Неапол. С изключително красива музика, интересни ходове на любовта, чудесни ансамбли и възможно най-щастливия край – втората опера на младия Верди е един приказен калейдоскоп, в който всички герои намират своето точно и хармонично място.